4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 42
София, 29.01.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6237 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. И. К. от [населено място] с вх.№23424/26.07.2013г. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 19.06.2013г. по гр.д.№994/2013г.,с което е обезсилено решението на първоинстанционния съд в частта,с която Д. И. С. и З. И. С. са осъдени да заплатят на К. И. К. сумите, представляващи припадащата им се част от разноските, извършени от К. И. К. за подобрения в делбения имот , представляващ поземлен имот №928 с пълен номер[ЕИК], кад. район 403, ЕКНМ 10135, находящ се в землището на [населено място], м.”Б. юг”, целият с площ от 630кв.м. и изградената в имота масивна вилна сграда на два етажа, на основание чл.33,ал.3 ЗС, а именно асмалък и метална конструкция, за разликата над 90лв. до размера на присъдените 565лв., които представляват разликата над 993.65лв. до общо определения размер на разходите да подобрения от по 1151.98лв. като недопустимо; отменено е решението на първоинстанционния съд в частите, с които Д. И. С. и З. И. С. са осъдени да заплатят на К. И. К. сумите, представляващи припадащата им се част от разходите, извършени от К. К. за подобрения в делбения имот, а именно асмалък и метална конструкция, за разликата над 39лв. до размера на общо присъдената сума от 90лв. и вместо това са отхвърлени исковете за тези подобрения; потвърдено е решението на първоинстанционния съд в частта, с която е постановено изнасяне на публична продан на имота, отхвърлена е възлагателната претенция на К. И. К. за възлагане на делбения имот по реда на чл.349,ал.2 ГПК, отхвърлена е претенцията на К. И. К. да бъде пресметнато в негова полза увеличението с негова помощ на наследството чрез предоставяне на делбения имот по реда на чл.12,ал.2 ЗН, отхвърлени са исковете на К. И. К. за заплащане на сумите от по 7957.04лв., представляващи разликата над претендираните и уважени претенции за разходи, а именно : за изграждане на втори етаж от сградата, четири стопански постройки с оградна стена и покрив от ламарина, водомерна шахта, електрифициране, прокарване на водопровод до водомерна шахта и разширение, както и за метална конструкция за асма.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поставя въпросът кога е налице поставяне на съделителите в жилищна нужда и следва ли да се вземе предвид действието по отчуждаване на жилищен имот, извършено в хода на делбеното производство, ако не може да има спор за предпочитане, защото другите съделители не са направили възлагателни претенции, за който касаторът поддържа, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото; въпросът по какъв ред ще се проведе защита на нарушеното материално право при нарушаване на съдопроизводствените правила, при което съдът неправилно оценява събраните в хода на производството доказателства и по този начин формира вътрешното си убеждение неправилно,за който касаторът поддържа, че е разрешен в противоречие с установената трайна съдебна практика,а представлява и съществено процесуално нарушение; въпроса следва ли сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството с даден имот, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска да му бъде пресметнато увеличението по чл.12,ал.2 ЗН в имот и може ли по този ред да се получи целия имот, за който касаторът поддържа, че е от съществено значение за развитие на правото и разрешен в противоречие с установената трайна съдебна практика и практиката на ВКС; по въпроса след като съделител е установил, че е извършил подобрения в имота, с които е увеличил неговата стойност, следва ли така извършеното от него да му бъде присъдено изцяло,за който касаторът поддържа,че е от съществено значение за развитие на правото и е разрешен в противоречие с установената трайна съдебна практика и с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. И. С. и З. И. С. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение е прието,че претенцията за възлагане на имота, заявена по реда на чл.349,ал.2 ГПК е неоснователна, тъй като не е установено К. К. да е живял в имота към момента на откриване на наследството, както и по причина, че на 24.03.2011г. е прехвърлил собственост чрез дарение на притежаваните от него две жилища, находящи се в [населено място], което според съда е извършено с цел изпълнение на условието по чл.349,ал.2 ГПК. Изложени са съображения, че по този начин К. К. се е поставил сам в условията на жилищна нужда, поради което е прието, че изискуемата от закона предпоставка съделителят да не притежава друго жилище не е налице. Изводът, че К. К. не е живял в процесния имот към момента на откриване на наследството е основан на анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели-св.С. С., която е заявила, че наследодателите И. С. /починал през 1994г./ и съпругата му /починала през 1998г./ преди смъртта си живеели в жилището си в [населено място] и към този момент и К. К. живеел в отделен апартамент в [населено място],т.е. не са живели постоянно в “Б.”; св.Б. Б. е посочил, че след като през 1992г. наследодателят И. С. получил инфаркт, той живеел във В.. Показанията на свидетеля Б., който е заявил, че К. К. се е грижел за своя баща до смъртта му на вилата и постоянно живеел там не са кредитирани по причина, че са изолирани от останалите доказателства и в противоречие с тях.
По поставения във връзка с начина на обсъждане на свидетелските показания въпрос за защитата на нарушеното материално право при нарушаване на съдопроизводствените правила поради неправилно оценяване на събраните в хода на производството доказателства и неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда не е налице основание за допускане на касационно обжалване на първо място по причина, че при обсъждане показанията на разпитаните по делото свидетели въззивният съд е приложил процесуалния закон в съответствие с установената съдебна практика-изложил е съображенията си за всички доказателства като е посочил и показанията на кои свидетели кредитира, респ. не кредитира и защо. Освен това така формулираният въпрос съдържа твърдения за допуснати процесуални нарушения с оглед поддържаната от касатора защитна теза, които представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281 ГПК, каквито в тази фаза на производството не следва да бъдат обсъждани доколкото не касаят преценката за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кога е налице поставяне на съделител в жилищна нужда и следва ли да се вземе предвид действието по отчуждаване на жилищен имот, извършено в хода на делбеното производство, ако не може да има спор за предпочитане, защото другите съделители не са направили възлагателни претенции.
Подобен въпрос би обоснован наличие на основание за допускане на касационно обжалване само ако възлагателната претенция беше отхвърлена единствено по причина извършването на такова разпореждане в хода на производството. В случая основното съображение на въззивния съд да приеме претенцията за възлагане за неоснователна е обстоятелството, че не е установено К. К. да е живял в имота към момента на откриване на наследството. Поради това не може да се приеме, че поставения от касатора въпрос е обуславящ за крайния изход на спора.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса следва ли сънаследник, който приживе на наследодателя е спомогнал да се увеличи наследството с даден имот, ако не е бил възнаграден по друг начин, да иска и да му бъде пресметнато увеличението по чл.12,ал.2 ЗН в имот и може ли по този ред да получи целия имот.
За да достигне до извода, че предявената от К. К. по реда на чл.12,ал.2 ЗН претенция е неоснователна, въззивният съд е приел, че не е установено да е заплатил имота с лични средства към момента на смъртта на наследодателя – установено е от писмените доказателства, че стойността на земята в размер на 37950лв. е платена от И. С.,а К. е заплатил само допълнителната оценка на 30кв.м. в размер на 108лв. през 2005г. Прието е, че свидетелите, които са придружавали К. при плащането на имота не могат да посочат кога е извършено плащането, каква сума е била платена и чии са били средствата и доколкото плащането на сумата от 108лв. е извършено след смъртта на наследодателите е прието ,че не е налице принос за увеличаване на наследството.
В обжалваното решение следователно не е прието, че е невъзможно имотът да бъде получен по реда на чл.12,ал.2 ЗН, ако увеличението на наследството, извършено приживе на наследодателя изцяло покрива стойността му. Претенцията е отхвърлена като недоказана. Въпросът следователно не може да бъде свързан с изложените от съда правни съображения, а с поддържаната от касатора защитна теза в процеса, която е останала недоказана и в този смисъл представлява оплакване за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, формулиран в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК както следва: след като съделител е установил, че е извършил подобрения в имота, с които е увеличил неговата стойност, следва ли така извършените подобрения да му бъдат присъдени изцяло.
По предявената претенция за присъждане стойността на подобренията съдът е приел, че не е установено К. К. да е изградил четири стопански постройки, оградна стена, водомерна шахта, електрифициране, прокарване на водопровод до водомерната шахта и разширение, тъй като от свидетелските показания това не се установява,а видно от оценителен протокол от 1994г. сградата е била електрифицирана и водоснабдена. Прието е за установено, че К. е изградил след 1996г. бетонни пътеки и площадки и метална конструкция за асма и е посадил всички насаждения на възраст под 18 години, които подобрения са му присъдени.
В обжалваното решение следователно не е прието,че подобренията не следва да се присъждат изцяло, макар да е установено, че са извършени от претендиращия съделител, както поддържа касатора. Въпросът е формулиран с оглед твърденията на касатора и поддържаната от него теза за доказаност на извършването на всички претендирани от него подобрения, които твърдения обаче не са възприети от въззивния съд, поради което и не може да се приеме,че съдът се е произнесъл по подобен въпрос.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 19.06.2013г. по гр.д.№994/2013г. по описа на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. И. К. на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на З. И. С. сумата 300лв. /триста лева/, представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,