О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 13/12.01.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на девети октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4179 по описа за 2014 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 194/ 11.04.2014 г. по гр. д. № 128/ 2014 г. в частта, с която Плевенски окръжен съд, като потвърждава решение № 1972/ 05.12.2013 г. по гр. д. № 7207/ 2013 г. в обжалваните части, отхвърля иска на Л. Б. Б. срещу Р. М. Б. за сумата 10 000 лв. – дълг за стойност от подобрения в делбения апартамент, извършени в периода юни 2008 – септември 2009 г.
Решението в тази част се обжалва от Л. Б. Б. с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следните въпроси:
1. Обвързан ли е съдът с квалификацията на иска, която съделителят дава при предявяването на своята претенция за подобрения, извършени в делбения имот?
2. По такава претенция релевантен ли е фактът дали подобренията са извършени със или без съгласието на ответника и длъжен ли е съдът да се произнесе по неговото осъществяване?
3. Длъжен ли е съдът да уважи такава претенция, ако ответникът по нея е признал подобренията и е прието заключение на вещо лице, което е остойностило подобренията и поскъпналата стойност на делбения имот?
4. При проверка на правилността на първоинстанционното решение длъжен ли е въззивния съд да приложи императивна материалноправна правна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване?
Допълнителното основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол извежда от приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК и т. 1 на ТР № 1/ 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/ 2013 г. ОСГТК на ВКС и твърденията, че въззивното решение им противоречи откъм поставените въпроси.
От ответницата по касационната жалба не постъпва отговор.
В. решение в обжалваната част е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно касационната жалба е с допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна – съделителят-ищец по отхвърления осъдителен иск, разгледан при условията на чл. 346 ГПК в делбеното производство. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, но няма основание за допускане на въззивното решение в обжалваната част до касационен контрол.
За да отхвърли осъдителния иск, по който делбеното дело продължава да е висящо, въззивният съд е приел за недоказани твърденията, че в периода юни 2008 – септември 2009 г. касаторът е извършил подобрения в делбения апартамент. Изводът кореспондира със становището на ответницата по касация в първото открито съдебно заседание във втората фаза на делбата, в което осъдителният иск е допуснат за съвместно разглеждане. Според нейното изявление, че след като е напуснала семейното жилище, тя не го е посещавала и с оглед решението за прекратяване на брака между страните поради развод, влязло в сила на 11.07.2006 г, с въззивното решение е преценено, че в тежест на касатора е да докаже, че в релевантния период е подобрявал имота. Искът е отхвърлен при неблагоприятни последици на доказателствената тежест (чл. 154 ГПК). При липсата на една от кумулативните предпоставки за възникване на вземането (подобрения в делбения имот) въззивният съд е счел за ненужно да обсъжда осъществяването на останалите на воденето на чужда работа без пълномощие. Това е квалификацията на предявения иск, която въззивният съд е дал според качеството на касатора на държател на чуждите идеалните части и установената с оглед изявлението на ответницата по касация липса на възможност да се е съгласявала с евентуалните подобрения (чл. 62 – 64 ЗЗД).
Настоящият състав не намира първият, третият и четвъртият въпрос, поставени от касатора, да обуславят въззивното решение. При предявяване на своята претенция по реда на чл. 346 ГПК касаторът не я е квалифицирал и въззивното решение не се основава на подобна обвързаност. В решението не е обсъждано признание на ответницата по касация за подобренията, защото признание на факта няма. Съответно въззивният съд не е бил длъжен да прилага разпоредбата на чл. 175 ГПК, а е приложил санкционната последица на чл. 154 ГПК. При основният мотив, че предявеното с иска вземане не е възниквало, въззивният съд е нямал задължението да приложи императивна материалноправна норма (със или без такова оплакване във въззивната жалба). След като липсва правен въпрос, който да обуславя изводите на въззивния съд, няма основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол по тези три въпроса (арг. от обратното на чл. 280, ал. 1 ГПК).
Вторият въпрос, поставен от касатора, обуславя изводите на въззивния съд, но никое от двете приложени решения по чл. 290 ГПК не обсъжда дали е необходимо в решението, с което осъдителният иск се отхвърля, съдът да излага мотиви за наличието или липсата на всеки правопораждащ факт. Липсата на допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изключва допускането на въззивното решение до касационен контрол и по този въпрос.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 194/ 11.04.2014 г. по гр. д. № 128/ 2014 г. на Плевенски окръжен съд в частта по отхвърления иск.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.