6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 662
София, 08.12.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3169 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 21.12.2013г. по в.гр.д.№811/2013г. , с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от [община] срещу [фирма] искове за признаване за установено, че [община] е собственик на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З. на недвижим имот-трафопост “Д. П.”, находящ се в [населено място], кв.Клепало и представляващ съвкупност от сграда на един етаж и застроена площ от 25кв.м. и енергийно съоръжение, изградени в кв.37 по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед №1076/23.08.1974г., както и за признаване за установено, че [община] е собственик на основание §42 ПЗР ЗОС на недвижим имот-земя с площ от 25 кв.м., представляваща част от кв.37 по регулационния план на [населено място], утвърден със заповед №1076/23.08.1973г., обозначена с букви А, Б, В и Г на скица, приложена с молба рег.№20851/20.07.2012г.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора-енергиен обект, сграда-трафопост, станал ли е общинска собственост към момента на влизане в сила на закона /17.09.1991г./ и по въпроса ако съответният енергиен обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; допустимо ли е съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект-трафопост в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент /17.09.1991г./ да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумцпия, че това става по силата на Закона за енергетиката /отм./, както и след преминаването на дейността по електроразпределението от държавните предприятия в търговското дружество / [фирма]/, преминали ли са трафопостовете /и по-конкретно спорния трафопост/ в патримониума на дърговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З.—17.09.1991г., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установи надлежно вписване в баланса, напр. оборотна ведомост, от която да се установят конкретните актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на процесния трафопост; каква е доказателствената стойност на счетоводните записвания и длъжна ли е страната, която се позовава на тях, при условията на пълно и главно доказване да установи, че са редовно водени, както и длъжен ли е съдът да укаже на страната, която се позовава на счетоводни записвания, че е нейна доказателствената тежест да установи редовността на тези записвания; допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие. Поставя се и въпросът Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала. Навежда и доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на задълженията му по чл.271, ал.1, изр.1-во ГПК във вр. с чл.273 ГПК, във вр. с чл.236, ал.2 ГПК, на принципа на обективната истина, прогласен в чл.10 ГПК, на противоречие с разпоредбите на чл.182 ГПК и чл.154, ал.1 ГПК, както и за нарушение на принципа на разпределение на доказателствената тежест.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
[община] е предявила срещу [фирма] иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост, като поддържа, че правото на собственост е придобито по реда на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., както и иск за признаване право на собственост върху терена, върху който трафопостът е изграден, като поддържа, че правото на собственост е придобито по реда на §42 ПЗР ЗОС.
В обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е неоснователен.
По реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към възпроизведените и в самото решение мотиви на първоинстанционния съд по поставените от касатора въпроси както следва:
Прието е, че процесният трафопост е площадков енергиен обект по смисъла на т.41 ДР на ЗЕ и представлява елемент на енергийната система, съставен от два компонента-сграда и трайно прикрепено към нея енергийно съоръжение, което се води в инвентарните книги на дружеството като сграда под инвентарен №1245 с дата на придобиване 01.11.1989г., а като машини и оборудване с инвентарен номер 35290. Отбелязано е, че в счетоводните книги се води и А. на трафопоста с №6207/1973г., а въз основа на паспорт на СК”Е.”-район София, Поделение “Е.”-П., Е. район-П. е прието, че процесният трансформатор е въведен в експлоатация през 1964г. с посочени подробни технически характеристики в паспорта. С оглед режима на собственост на енергийните обекти и на обстоятелствата, че процесният трафопост е построен през 1964г., че не се съхраняват оборотните ведомости или други счетоводни документи поради изтичане срока на съхранението им, както и на обстоятелството, че процесния трафопост е включен в инвентарните книги на държавното електроразпределително предприятие “Електроснабдяване”-П., наличието на паспорт на СК”Е.” е прието, че трафопостът е бил включен в баланса на предприятието към меродавния момент. Изложени са съображения, че липсата на писмени доказателства за установяване обстоятелството, че един имот е бил включен в уставния фонд на държавната фирма, респективно в капитала на преобразувано дружество или да се води по баланса му към 17.09.1991г., не води до извод, че процесният имот е общинска собственост, доколкото е достатъчно имотът да е включен в баланса на фирмата с държавно имущество, за да се приеме, че държавата запазва правото на собственост и след влизане в сила на З..
Изложени са и допълнителни съображения, че специалните закони, уреждащи собствеността на обектите от електропреносната мрежа, включително и Законът за електростопанството от 1975г./отм./, са предвиждали те да бъдат собственост на съответните юридически лица, които осъществяват дейности по производство, пренос и разпределение на електрическа енергия, като при действието на отменения чл.7 ЗС, който е бил в сила към момента на влизане в сила на З., държавата е предоставяла на държавните учреждения и предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им, а службите за държавни имоти са имали задължение да отразяват в актовете за държавна собственост съгласно чл.84 Н. /отм. през 1996г./ промените в правото на стопанисване и управление върху държавните недвижими имоти.
По отношение на действието на §7, ал.2 ПЗР З. е прието, че представлява допълнение към ал.1, поради което, макар и приета по-късно, нейната цел е преценката на фактите и обстоятелствата към 17.09.1991г., а не в по-късен момент. Извършено е препращане към мотивите на първоинстанционното решение по отношение на изложените в същото съображения, че разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР З. поражда действие едновременно с първата алинея на този текст, тъй като урежда отрицателната предпоставка недвижими имоти да не станат общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество.
По отношение на иска за земята под трафопоста е прието, че не е установено осъществяването на поддържаното от ищеца придобивно основание, а именно §42 ПЗР ЗС, тъй като не е доказано земята, върху която е изграден трафопостът да попада в терен с отреждане за жилищно строителство или за обществени и благоустройствени мероприятия на общината-установено е, че трафопостът е изграден в терен, за който не е предвидено предназначение по плана.Прието е, че след като общината претендира, че е собственик на сградата-трафопост на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР З., то следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното съоръжение е обект на техническата инфраструктура на енергийната система и че същото обслужва само територията на общината, а в тежест на ответното дружество е да докаже, че трафопостът е включен в капитала, уставния фонд или се води в баланса на търговското дружество, фирма или предприятие с държавно имущество към датата на влизане на З. в сила-17.09.1991г.
В обжалваното решение следователно съдът не е изразявал становище, че разпоредбата на §7, ал.2 ПЗР З. има обратно действие /а дори напротив/, поради което и въпросът допустимо ли е ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази по ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие следва да се приеме за неотносим. Освен това следва да се отбележи, че предмет на обжалване в настоящия случай не е решение на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, за да се налага да се извършва преценка за правомощията на този съд да дава тълкуване на определена правна норма, вкл. и за обратното й действие.
Основното съображение на въззивния съд, за да приеме, че предявеният иск е неоснователен е, че отразяването на обекта в инвентарните книги, картотекирането съгласно техническия паспорт и липсата на данни за е бил изключван от активите на предприятието, е достатъчно да се приеме, че същият е бил собственост на предприятието към момента на преобразуването, а и към момента на влизане на З. в сила, още повече, че по делото са налице данни за съставяне на Акт за държавна собственост още към 1973г. За да бъде допуснато касационно обжалване е необходимо касаторът да обоснове в изложението към касационната си жалба, че по този обуславящ правните изводи на съда въпрос е налице противоречива практика на съдилищата или практика на ВКС, с която въззивният съд не се е съобразил, респ. че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /т.1 на ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В изложението към подадената от [община] касационна жалба с вх.№1153/17.02.2014г. обаче въпрос, свързан с отразяването на обекта в инвентарните книги на преобразуваното държавно предприятие не се поставя. Освен това този извод съответства на установената практика на ВКС /решение №150/07.05.2012г. по гр.д.№1052/2011г. на ІІ ГО на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК. И доколкото посредством останалите въпроси, формулирани от касатора с цел обосноваване наличие на основание за допускане на касационно обжалване, не би могло да бъде направено уточнение на изложението в посочения по-горе смисъл, следва да се приеме, че предпоставки за допускане на касационно обжалване по настоящето дело не са налице.
Действително в обжалваното решение са изложени и съображения, че правото на управление и стопанисване върху подобни енергийни обекти ex lege е било предоставяно на електроразпределителните предприятия, но доколкото това не е основното съображение, поради което е прието, че към 17.09.1991г. правото на управление и стопанисване е било предоставено на предприятие “Е.”-София, Поделение “Е.”-П., следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос Законът за електростопанството от 1975г./отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ex lege е включена в уставния фонд на търговското дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.12.2013г. по гр.д.№811/2013г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: