5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 655
София, 17.12.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5327 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 02.07.2015г. по в.гр.д.№102/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. Д. Г. против Момка И. К., С. П. М., М. П. Т., М. Д. Д., П. Д. П., Р. М. К., М. Р. К., М. М. М., С. М. Б., М. М. Б., В. К. Д., С. К. М. и Г. К. М. иск за делба на недвижими имоти, находящи се в землището на [населено място] и съставляващи по К. на селото поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.66.36 в м.“В. ливади“ с площ от 1188кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.66.9 в м.“В. ливади“ с площ от 1804кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.61.27 в м.“валошките ливади“ с площ от 5298кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.66.42 в м.“В. ливади“, с площ от 409кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.42.10 в м.“К.“, с площ от 11695кв.м.; поземлен имот-пасище с кадастрален номер 69225.34.25 в м.“К.“, с площ от 1400кв.м.; поземлен имот-овощна градина с кадастрален номер 69225.34.24 в м.“К.“, с площ от 3901кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.99.53 в м.“Червената круша“, с площ от 2300кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.97.141 в м.“Л.“, с площ от 1061кв.м.; поземлен имот-изоставена орна земя с кадастрален номер 69225.97.160 в м.“Л.“, с площ от 1898кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.101.194 в м.“Селището“, с площ от 160кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.62.30 в м.“Валога“, с площ от 8432кв.м.; поземлен имот-нива с кадастрален номер 69225.63.7 в м.“Страната“, с площ от 3790кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.28.11 в м.“К.“, с площ от 5805кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.98.39 в м.“Усойната“, с площ от 3798кв.м.; поземлен имот-ливада с касатпрален номер 69225.214.130 в м.“К.“, с площ от 1901кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.50.4 в м.“Ч.“, с площ от 2096кв.м.; поземлен имот-ливада с кадастрален номер 69225.49.26 в м.“Банка“, с площ от 900кв.м.; поземлен имот-пасище с кадастрален номер 69225.32.1 в м.“К.“, ск площ от 8296кв.м.; поземлен имот-друг вид дървопроизводителна гора с кадастрален номер 69225.130.35 в м.“Д. локви“, с площ от 8800кв.м.; поземлен имот-друг вид дървопроизводителна гора с кадастрален номер 69225.204.69 в м.“Ц. дол“, с площ от 8999кв.м. и поземлен имот-друг вид дървопроизводителна гора с кадастрален номер 69225.217.13 в м.“В. ограда“, с площ 2800кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпрос, касаещ приложението на чл.8, ал.4 ЗН и по-специално следва ли тази разпоредба да намери приложение по отношение на наследство, открито преди 28.07.1992г. по отношение на земи, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ. Поддържа се също така, че въпросът е разрешаван противоречиво от съдилищата, както и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Предпоставките за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за делба на земеделски земи находящи се в землището на [населено място], с твърдението, че същите са останали в наследство от общия наследодател В. М. К., починал на 17.03.1959г.
Прието е, че според представеното по делото удостоверение за наследници №9/04.02.2013г. В. М. К. е починал на 17.03.1959г. и като наследници по закон е оставил Н. М. К. /съпруга/, починала през 1966г.; Х. В. К. /син/, починал през 1979г. и Р. В. К. /дъщеря/, починала през 1981г.
Прието е, че Н. М. К. е оставила за свои наследници сестрите си С. М. С., починала през 1979г. и С. М. С., починала на 13.01.1950г.
С. М. С. е оставила за свои наследници дъщерите си И. М. И., починала през 1998г. и Т. М. Д., починала през 2004г.
И. М. И. е оставила за свои наследници И. Т. И. /съпруг/, починал през 2011г. и М. И. К..
Т. М. Д. е оставила за свои наследници дъщерите си С. П. М. и М. П. Т..
С. М. С. е починала на 13.01.1950г. и е оставила за свой наследник Д. М. С. /син/, починал на 03.07.1992г., който е оставил за наследник дъщеря си М. Д. Д..
Прието е, че като наследници в представеното по делото удостоверение са посочени и двамата братя на В. М. К., а именно К. М. К., починал през 1972г. и М. М. К., починал през 1962г. и сестра Р. М. В., починала през 1958г.
Посочено е, че К. М. К. е оставил за наследници Р. К. П. /дъщеря/, починала на 20.04.1998г. и М. К. К. /син/, починал през 1999г., като Р. К. П. е оставила за свои наследници Г. Д. Г. /дъщеря/ и П. Д. П. /син/, а М. К. К. е оставил за свои наследник Р. М. К. /дъщеря/.
Другият брат – М. М. К. е оставил за свои наследници М. М. К. /син/, починал през 1979г., П. М. К. /дъщеря/, починала през 2002г. и М. М. Б. /дъщеря/, като последната е починала в хода на делбеното производство на 08.01.2015г. и като наследници по закон е оставила дъщеря Б. И. Л. и внучка Д. Т. А. /дъщеря на починалата на 31.05.1999г. В. И. А., дъщеря на М. М. Б..
М. М. К. е оставил за наследник Р. М. К. /син/, починал през 1994г. и оставил за свой наследник М. Р. К..
П. М. К. е оставила за свои наследници М. М. М. /син/ и С. М. Б. /дъщеря/.
Р. М. В., сестра на В. М. К., е оставила за наследник по закон дъщеря си С. С. М., починала през 2003г. и оставила за свои наследници В. К. Д., С. К. М. и Г. К. М..
Прието е, че с влязло в сила решение №327/26.11.1998г. на ОСЗ-гр.Л. и решение №329/17.12.1998г. на ОСЗ.гр.Л. на наследниците на В. М. К. е възстановено правото на собственост върху процесните земеделски земи, а с влязло в сила решение №59/21.07.2000г. на ОСЗ-гр.Л. и решение №28-10/29.12.2003г. на ОСЗ-гр.Л. им е възстановено правото на собственост върху процесните гори и земи от горския фонд.
Посочено е, че приложение следва да намери правилото на чл.1 ЗН, съгласно което наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия, като възстановените с решенията на ОСЗ земи и гори се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 и според разпоредбата на чл.91а, предложение второ ЗН.
Прието е, че към момента на откриване на наследството на В. М. К. /17.03.1959г./ негови наследници от първи ред според чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН са неговите деца Х. В. К. и Р. В. К., както и преживялата съпруга Н. М. К., частите на които са равни, като след смъртта на Н. М. К. през 1966г. по силата на чл.5, ал.1 ЗН Х. и Р. К. като нейни деца са и наследници по закон. И тъй като Х. К. е починал през 1979г. без да остави низходящи и възходящи наследници е прието, че негов единствен наследник се явява неговата сестра Р. В. К., която е придобила по наследство собствеността върху всички останали от родителите и нейния брат вещи, включително и върху процесните недвижими имоти.
Прието е, че наследниците на Р. В. К. следва да бъдат определени при спазване на действащите разпоредби на ЗН към датата на нейната смърт-1981г. И тъй като към тази дата тя не е имала деца, не е имала живи възходящи, както и братя и сестри, то съгласно чл.11 ЗН наследството се получава от държавата, с изключение на движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, които стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
Прието е, че разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН, която разширява кръга от наследници с роднините по съребрена линия до шеста степен включително, е влязла в сила на 28.07.1992г. /ДВ.бр.60/1992г./, поради което е приложима само за наследствата, открити след тази дата. Посочено е, че нормата има материалноправен характер поради което няма обратно действие. С оглед на това е прието, че страните в процеса не са наследници на В. М. К. и между тях не е възникнала съсобственост по отношение на имотите, предмет на делбата.
Тезата на касаторите, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не може да бъде споделена.
По въпроса коя редакция на чл.5-10 ЗН намира приложение по отношение на наследства, открити преди 28.07.1992г. съдебната практика е категорична и непротиворечива. В съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че приложение следва да намери редакцията, която е действала към момента на откриване на наследството на лицето, от което се твърди, че по наследство са придобити права, както и че по отношение на правото на собственост върху земеделски земи, както и на имоти от горския фонд, което подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ приложение намират и разпоредбите на чл.9а, чл.90а и чл.91а ЗН, но не и разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН. В този смисъл е и тълкуването, дадено в ТР №1/1998г. на ОСГК на ВКС, т.2 – кръгът от законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя, като изключение от това правило са само наследниците на последващия съпруг по чл.9а ЗН. В случая към момента на смъртта на В. К. негови наследници по закон са преживяла съпруга и деца, които в съответствие с трайно установената съдебна практика въззивният съд е приел, че изключват от наследяването братята и сестрите на наследодателя. Дори да се приеме, че поставеният въпрос касае наследството, открито след смъртта на Р. К., дъщеря на общия наследодател, то в съответствие с даденото в т.2 на ТР №1/1998г. тълкуване въззивният съд е приел, че разпоредбата на чл.8, ал.4 ЗН не може да намери приложение, тъй като не е действала към този момент и наследството е преминало към държавата, тъй като наследодателката не е оставила лица от кръга, посочен в чл.5-10 ЗН в редакцията, действала към момента на откриване на наследството – посочените в удостоверението за наследници лица не са братя и сестри на Р. К..
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Ловешкия окръжен съд, постановено на 02.07.2015г. по в.гр.д.№102/2015г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: