4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 585
София, 23.11.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4951 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. от [населено място] срещу въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 03.06.2015г. по в.гр.д.№183/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от М. С. П. против И. С. С. и К. И. С. иск с правно основание чл.108 ЗС за приемане за установено, че тя е собственик на недвижим имот, представляващ лятна кухня с площ от 16кв.м., построена в УПИ IN-2305, кв. 198 по регулационния план на [населено място] и за предаване на владението.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпроса за придобивната давност по начин, който не съответства на трайната съдебна практика, с оглед на която изтичането на срока на придобивна давност не води автоматично до възникване право на собственост в полза на владелеца, тъй като тя не се прилага служебно, а е необходимо позоваване на изтичането на давностния срок чрез снабдяване с нотариален акт за собственост, издаден при обстоятелствена проверка, или процесуално чрез възражение срещу предявен иск за собственост, както и че за да промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота, което да е открито демонстрирано спрямо собственика.
Ответниците по касационна жалба не изразяват становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.108 ЗС е предявен иск за предаване владението върху недвижим имот-лятна кухня, находяща се в УПИ IX-2305, кв.198 по регулационния план на [населено място].
С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен. Прието е, че по делото не е установено предявилото иска лице да притежава правото на собственост върху имота, предмет на ревандикация, а е установено, че имотът е придобит по давност от ответниците, като от обективна и субективна страна е налице осъществявано несмущавано владение от ответника И. С. С., считано от 1981-1982г., повече от 10 години, годно да то направи собственик на претендираното оригинерно основание, към което владение се е присъединил през 1997г. и ответникът К. И. С.. Прието е, че в този период ответниците са предприели редица действия, включително ремонтни дейности в имота, ответникът К. И. С. го е декларирал като собствен, и двамата са го ползвали самостоятелно и необезпокоявано, със съгласието и без противопоставянето на ищцата, показали са ясно манифестирана воля, намерение за своене, като последното е намерило външна изява в предприемането на споменатите конкретни действия, които са били доведени до знанието на ищцата и са противопоставени на същата. Прието е, че по делото няма данни ответниците да са променили собственическото си намерение към имота и в тази насока са налице както писмени, така и гласни доказателства относно поддържането в изправност, ремонтирането, стопанисването и третирането му като собствен. Прието е, че по отношение на ищцовата страна е демонстрирано поведение, сочещо, че те упражняват фактическата власт върху имота в пълен обем и за себе си.
К. поддържа, че въззивният съд е разрешил поставените въпроси в противоречие с практиката на ВКС-ТР №1/08.08.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№1/2012г. и ТР №4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2012г.
В т.1 на ТР №4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2012г. е прието, че при приложението на чл.120 ЗЗД позоваването на давността пред орган, сезиран за защита на субективно право чрез предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен иск за собственост или снабдяване с констативен нотариален акт по чл.587 ГПК, касае хипотезите на придобивната давност. В мотивите е прието, че давността, включително и придобивната, не се прилага служебно-нормите на чл.8, ал.2, чл.6, ал.2, чл.7, ал.1 ГПК не допускат съдът по свой почин да въвежда обстоятелства и прави възражения от името на страна по делото, а чл.571 ГПК предвижда писмена молба на заинтересованото лице за иницииране на нотариално производство за удостоверяване на право на собственост върху имот.
В т.2 на ТР №4/17.12.2012г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№4/2012г. е прието, че позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл.79 ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. В мотивите е прието, че правната последица-придобиване на право на собственост или друго вещно право-не настъпва автоматично с изтичане на установения в закона срок. Фактическият състав на владението съгласно чл.68, ал.1 ЗС включва както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективният елемент вещта да се държи като своя и след като владението е съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически факт от категорията на правомерните юридически действия, които по определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания, насочени към установяването, придобиването, прехвърлянето, изменението и погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от предметното съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния елемент от предметното му съдържание/.
В мотивите към ТР №1/2012г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС е посочено, че презумпцията на чл.69 ЗС е оборима и съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво спрямо всички лица в случаите, за които се отнася, т.е. задължава го да приеме, че щом е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и предполагаемият факт. Прието е, че доказателствената тежест при тази оборима презумпция, както и при всички оборими презумпции, се размества и страната, която я оспорва, трябва да я обори. Прието е, макар и само за отношенията между съсобственици, че презумпцията следва да се счита оборена, ако е установено наличие на правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота.
С оглед изложените от въззивния съд съображения за значението на извършените от ответниците действия в имота и намерението, с което са били извършени и доколкото в обжалваното решение липсват каквито и да било съображения за значението на основанието, на което първоначално е установена фактическата власт върху процесния имот, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос за необходимостта да се демонстрира промяна в намерението за своене на имота спрямо собственика при наличие на основание за упражняване на фактическата власт към момента на установяването й. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване дали изложената в мотивите към ТР №1/201г. от 06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС теза, че установената в чл.69 ЗС презумпция следва да се счита оборена, ако е установено наличие на правно основание за осъществяване на фактическата власт върху имота, следва да намери приложение и в отношенията между лице, което твърди, че е изключителен собственик на имота по силата на прехвърлителна сделка и лице, което поддържа, че е упражнявало фактическа власт върху имота с намерение за своене след сключването й.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Окръжен съд-Велико Търново, постановено на 03.06.2015г. по в.гр.д.№183/2015г.
Указва на касатора М. С. П. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25.00лв. и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: