О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 68 / 07.02.2014 г.
Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 7662 по описа за 2013 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение от 21.09.2012 г. по гр. д. № 15 320/ 2011 г, с което СГС, ГО, ІІ-ри „В” въззивен състав е потвърдил решение № ІІ-64-139/ 29.06.2011 г. СРС, 64-ти състав в частта, с която са отхвърлени исковете на Ф. С. Н. и В. С. Т. срещу Б. С. П. и Ю. Б. П., както следва:
· с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за прогласяване нищожността на договора за дарение по нот. акт № 123, том ХVІ по нот. д. № 2185/ 1978 г. поради нарушение на чл. 13, ал. 7 и чл. 14, ал. 2 СК от 1968 г. и
· за делба на имота, обект на договора за дарение, а именно: втори етаж от 2-етажна жилищна сграда, означена със сигнатура „2МЖ” на комбинираната скица на лист 78 от делото на СРС, построена в УПИ ХХХІІІ-226, ведно с прилежащите към този 2-ри етаж идеални части от сградата и от правото на строеж върху мястото, в което е построена и 1/ 2 ид. ч. от мазетата, склада и противорадиационното укритие на тавана на сградата.
Недоволни от решението са ищците, които го обжалват, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по три процесуалноправни въпроса, обусловили крайните изводи да е произвел действие договорът, с който съпрузите С. преживе даряват на ответника единия от жилищните имоти; съответно е отхвърлил исковете за прогласяване нищожността на договора поради несъответствие с чл. 13, ал. 7 и чл. 14, ал. 2 СК от 1968 г. и за делбата на този имот. Въпросите са следните: 1. Каква е доказателствената стойност на бележката в специалния регистър по чл. 486, ал. 2 ГПК (отм), сега чл. 590, ал. 2 ГПК, и рефлектира ли тя върху фактите създаден ли е частен документ и извършена ли е нотариална заверка на подписа в документа? 2. При действието на чл. 97 от Закона за устройството на съдилищата (отм, първоначална редакция) разполагал ли е кметът на село, включено в състава на община, с ограничена компетентност да извършва нотариални удостоверявания на подписи на частни документи? и 3. При действието на чл. 4 ЗУС (отм) подлежи ли на доказване съдебният район на Софийски районен съд? Обосновават основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът-ответник счита, че ВКС е длъжен да върне касационната жалба, тъй като изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е просрочено. Евентуално – да не я допуска до разглеждане. Касантът счита, че изложението не съдържа правен въпрос, който има значение за крайния изход на спора, а поставените с него въпроси не покриват основанието на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд намира отвода неоснователен. Изложението към касационната жалба е постъпило в границите на срока по чл. 285 ГПК, чрез него е изправена първоначалната й нередовност и тя се смята за редовна от момента на подаването (чл. 101, ал. 3 ГПК). Обжалваното решение е въззивно, делбеният иск е неоценяем, а установителният, чието обективно съединяване в особеното исково производство чл. 343 ГПК обосновава, обуславя изхода на съдебната делба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима.
За да постанови решението въззивният съд приема, че материалната доказателствена сила на нотариалния акт, обективиращ дарствено разпореждане в полза на ответника с обект съпружеска имуществена общност, извършено от С. в лично качество и като представител на своя съпруг, обхваща и факта на представено пълномощно с нотариална заверка на подписа, извършена от кмета на [населено място]. Въззивният съд приема, че чрез това пълномощно е спазено изискването на чл. 13, ал. 7 СК от 1968 г. за дадено съгласие от представлявания съпруг в необходимата писмена форма с нотариална заверка на подписа. Съответно дарението не представлява разпореждане с бъдещ дял от общото имущество докато е траел брака на съпрузите (чл. 14, ал. 2 СК) и след него индивидуалният собственик на дарения имот е ответникът. Така е извел неоснователността на инцидентните установителни искове за прогласяването на нищожността на договора за дарение при основанието на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 13, ал. 7 и чл. 14, ал. 2 СК от 1968 г и на иска за делба. Решаващата си дейност въззивният съд обосновава чрез извода, да не е опроверганата материалната доказателствена сила на нот. акт № 123, том ХVІ по нот. д. № 2185/ 1978 г, в който пълномощното под рег. № 322/ 1978 г. на СНС, [населено място], София е описано сред доказателствата. Извода СГС прави след преценка на събраните доказателства. Удостоверение № 103/ 19.04.2010 г. засвидетелства, че в регистрите на [населено място] няма изведено пълномощно от С. С. с рег. № 322/ 02.06.1978 г. От извлечението от изходящия дневник на кметството се установява вписване на различен документ под посочените номер и дата. От двата документа следва единствено, че не са били спазени изискванията на чл. 486, ал. 2 ГПК (отм), но това не означава, че упълномощителната сделка не е извършена в специалната писмена форма на чл. 13, ал. 7 СК от 1968 г. Напротив, показанията на свидетелите М. и Т., чиято допустимост чл. 165, ал. 1 ГПК обосновава (нотариалното дело е унищожено след изтичане на срока за съхранение и няма препис от пълномощното в архива на [населено място]), обосноват извода, че оспорените от ищците факти действително са се осъществили. Писмено пълномощно има и кметът на [населено място] към 1978 г. е притежавал ограничената компетентност да извърши нотариална заверка на подписа на С. в частния документ, защото тя произтича от чл. 97 от Закона за устройството на съдилищата (отм). Въззивният съд обосновава приложението на чл. 97 от Закона за устройството на съдилищата (отм) при мотиви, че административно-териториалното деление не съвпада с делението на съдебни райони и ищците не доказват, че към 1978 г. [населено място] е част от съдебния район на Софийския районен съд.
Върховният касационен съд намира, че вторият и третият от въпросите, поставени в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, обуславят въззивното решение. Първият не осъществява общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допуск до касационно обжалване. Нарочният регистър, предвиден в чл. 486, ал. 2 ГПК (отм) , а сега чл. 590, ал. 2 ГПК, в който следва да се извършва отбелязване за нотариалните удостоверявания на подписа, датата или съдържанието на частните документи и задължението преписи от документите да се подреждат в нарочна книга са негодни да рефлектират върху релевантните факти. Евентуалното неспазване на тези изисквания не се отразява върху изводите за това: 1) съставен ли е частният документ и 2) извършен ли е съответният вид нотариална заверка на документа. Останалите два въпроса обуславят решаващата дейност на въззивния състав, по тях няма съдебна практика и разглеждането им чрез допускането на касасационната жалба е годно да допринесе за точното прилагане на чл. 4 ЗУС и чл. 97 (ЗУС, първоначална редакция). Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за следните въпроси:
1. При действието на чл. 97 от Закона за устройството на съдилищата (отменен, в първоначалната редакция) разполагал ли е кметът на село, включено в състава на община, с ограничена компетентност да извършва нотариални удостоверявания на подписи частни документи?
2. При действието на чл. 4 ЗУС (отм) подлежи ли на доказване съдебният район на Софийски районен съд?
При тези мотиви, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 21.09.2012 г. по гр. д. № 15 320/ 2011 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІ-ри „В” въззивен състав.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса от 79. 79 лв. за разглеждане на касационната жалба.
Делото да се докладва за насрочване в открито заседание след представяне на документа или изтичане на срока за това.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.