О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №109
гр. София, 24.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закритото заседание на двадесет и първи март две хиляди и четиринадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 1542 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по молба на П. Г. Д. вх. № 25 531/ 13.12.2013 г, която съдържа две групи искания до Върховния касационен съд. В първата група е искането за отмяна на решение № 1838/ 05.10.2005 г. по гр. д. № 1170/ 2004 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение, на решение от 23.03.2004 г. по гр. д. № 561/ 2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, на решение № 293/ 16.07.2003 г. по гр. д. № 193/ 2002 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и на решение от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1684/ 1999 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Обосновано е с твърденията, че тези решения са постановени в противоречие с действителното правно положение. П. Д. квалифицира решенията като нищожни. Във втората група е искането за отмяна на въззивното решение от 23.03.2004 г. по гр. д. № 561/ 2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново при допълнителни твърдения (наред с основния довод, че е нищожен съдебен акт), че това решение противоречи на предходното въззивно решение от 15.10.2001 г. по гр. д. № 11 09/ 2000 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, противоречието между двете решения осъществява основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК и Върховният съд следва да отмени неправилното въззивно решение – това от 23.03.2004 г. по гр. д. № 561/ 2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.
От ответниците по молбата Р. И. Р., в лично качество и като наследник на починалия ответник К. Д. Р. и Ю. К. П., другата наследница на този ответник, спрямо когото са постановени решенията, чиято отмяна се иска, не постъпва становище по молбата.
Върховният касационен съд приема молбата за недопустима. Съображенията за това са следните:
Оплакванията срещу решенията в първата група са за тяхната неправилност, като според молителя неправилното решение е нищожно. Иницираното производство обаче е по извънреден способ за отмяна на влезли в сила решения. За допустимото сезиране на Върховния касационен съд молителят следва да изведе някое от основанията, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 т. т. 1 – 7 ГПК. За решенията, включени в първата група, няма такова основание. Молбата в първата част има естеството на жалба, защото съдържа оплакване за неправилност на решенията, неточно квалифицирано от П. Д. като основание за прогласяване на тяхната нищожност. Квалификацията е неточна, защото решението, което е несъответно на действителното правно положение, е неправилно (постановено при основание за неговата отмяна), а не нищожно. Следователно Върховният касационен съд е недопустимо да разглежда молбата при оплакванията в първата група по реда на глава ХХІV ГПК. Оплакванията в тази група разкриват естеството на жалба и сроковете за това отдавна са изтекли.
Искането за отмяна на въззивното решение от 23.03.2004 г. по гр. д. № 561/ 2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново покрива формално основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, но е просрочено. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, молбата за отмяна се подава в тримесечен срок и срокът тече от влизане в сила на последното решение. Това въззивно решение е и „последното” по смисъла на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Влязло е в сила на 05.10.2005 г. – датата, на която е обявено решение № 1838/ 05.10.2005 г. по гр. д. № 1170/ 2004 г, с което Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение го потвърждава по реда на приключил инстанционен контрол. Следователно молбата във втората част е просрочена.
При тези мотиви, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до разглеждане молбата на П. Г. Д. ЕГН [ЕГН] за отмяна на следните актове:
· решение № 1838/ 05.10.2005 г. по гр. д. № 1170/ 2004 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение;
· решение от 23.03.2004 г. по гр. д. № 561/ 2003 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново;
· решение № 293/ 16.07.2003 г. по гр. д. № 193/ 2002 г. по описа на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение и
· решение от 25.07.2000 г. по гр. д. № 1684/ 1999 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.
Определението може да се обжалва от Д. с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в 1-седмичен срок от връчването на преписа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.