О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 171/25.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6874 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 3283/ 28.07.2014 г. на Окръжен съд – Благоевград в частта, с която като е изменил решение № 279/ 09.08.2013 г. на Благоевградски районен съд е осъдил В. Х. М., И. В. С. и К. В. М. да заплатят солидарно на Г. С. Й. и на И. Н. Й. на основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД сумата 5 608. 68 лв, ведно със законната лихва от 14.12.2011 г.
Решението се обжалва от ответниците В. Х. М., И. В. С. и К. В. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси:
1. Подлежат ли на обезщетяване подобренията в съсобствената сграда, ако са извършени от единия от съсобствениците и за сградата, респ. за подобренията в нея няма издадено разрешение за строеж?
2. Има ли право на вземане за подобрения в съсобствен имот съпругът-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик и в режим на съпружеска общност в имуществените отношения между съпрузите?
3. При иск за стойност от подобрения в чужд имот длъжен ли е съдът във всеки случай да изследва дали лицето, което ги е извършило, е владелец или държател на имота?
4. Налице ли е обогатяване на съсобственика, който не владее имота, щом подобрителят се намира в имота и го ползва, а съсобственикът още не си е възвърнал владението и публичната продан на имота не е реализирана?
5. Ако съдът е квалифицирал съдебно предявеното вземане за стойност от подобрения в съсобствен имот по чл. 61, ал. 2 ЗЗД и е уважил иска, длъжен ли е в решението да изложи мотиви за това, че работата е извършена уместно и е управлявана добре от съсобственика, който е направил разноските по подобряването на имота?
Касаторите считат, че въпросите обуславят изводите на съда в обжалваното решение и са решени от въззивния съд в противоречие с указанията към съдилищата, дадени с П. № 6/ 1974 г. на ВС, тълкувателно решение № 85/ 02.12.1968 г. по гр. д. № 149/ 68 г. ОСГК на ВС и решение № 501/ 15.02.1960 г. по гр. д. № 9661/ 1959 г. І ГО на ВС. По същество намират решението неправилно. Претендират разноски.
От ищците Г. С. Й. и И. Н. Й., сега ответници по касация, не постъпва отговор.
Настоящият състав намира, че решението е по гражданско дело с цена на всеки от активно и пасивно субективно съединените искове над 5 000 лв. Следователно касационната жалба има допустим предмет. Изхожда от легитимирани страни – ответниците, осъдени с въззивното решение, на всеки един от които принадлежи интересът от касационна отмяна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Жалбата е редовна и допустима, а решението в обжалваната част следва да бъде допуснато до касационно обжалване, макар и само по втория въпрос.
За да измени първоинстанционното решение и да уважи исковете, предявени от всеки ответник по касация, въззивният съд е приел, че Г. С. Й. и касаторите са съсобствениците на УПИ и построената в него паянтова жилищна сграда; съсобствените имоти са подобрени с нов водопровод и нова канализация, ремонт на покрива и външна мазилка на сградата; работата е предприета уместно и е управлявана добре за всички от ответника по касация, но и в самостоятелен интерес, защото ползването на имотите е предоставено на този ответник по касация с влязло в сила решение на основание чл. 282, ал. 2 ГПК (отм). В. съд е приел, че фактите осъществяват предпоставките на чл. 61, ал. 2 ЗЗД и вземането е възникнало в размера 5 608. 68 лв. – това, до което касаторите са се обогатили според притежаваните от тях общо 7/ 8 ид. части от имотите. За да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът на ответницата по касация при същата правна квалификация за солидарното осъждане на касаторите да платят претендираните суми на всеки от съпрузите Й. и да уважи този иск в размера от 5 608. 68 лв, въззивният съд е приел, че ответницата по касация също е с правата на гестор, ако и да е трето за съсобствеността лице. Мотивите са, че разноските за подобренията са извършени по време на брак с ответника по касация при императивен режим на съпружеска имуществена общност и това е източник на пасивна солидарност между касаторите.
В. съд е обсъдил възражението на касаторите, че вземанията не са възниквали поради липсата на издадено разрешение за строеж за съсобствената сграда, респ. за извършените подобрения в нея. За да ги отхвърли като неоснователни, е съобразил указанията в т. 7 ППлВС № 6/ 27.12.1974 г. ВС, че вземане за стойност между съделителите на възниква при две кумулативни предпоставки: 1) подобрения в незаконен строеж и 2) строежът да подлежи на премахване. В. съд е приел, че за първата по делото са събрани доказателства, но за втората липсват. Следователно първият въпрос, поставен от касаторите, обуславя изводите на въззивния съд, но е решен в съответствие с дадените в тълкувателния акт задължителни указания. Това изключва допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Третият въпрос също обуславя изводите на въззивния съд. Настоящият състав споделя довода на касаторите, че цитираното постановление и следващата го съдебна практика извеждат задължение на съда, сезиран с претенция за стойност от подобрения в чужд или съсобствен имот, да я квалифицира в зависимост от действителните отношения между страните и качеството на лицето-подобрител (владелец или държател). Това свое задължение обаче въззивният съд е изпълнил, включително като е съобразил, че за точната квалификация на предявените искове е без значение становището в исковата молба, че ответниците по касация са извършили подобренията в съсобствения имот като недобросъвестни владелци. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е изключено и по третия въпрос.
Четвъртият въпрос не обуславя изводите на въззивния съд, защото е по факти, осъществяването на който въззивният съд е отрекъл. По спора за това, в какво качество ответникът по касация е подобрявал имотите, въззивният съд е приел, че той е владелец на своите и държател на чуждите идеални части и завладяване на чуждите идеални части няма.
Петият въпрос обуславя изводите на въззивния съд, но той не е обсъждан в практиката, на която касаторите се позовават. Изложеното изключва допълнителните основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване.
6. Вторият въпрос обуславя изводите на въззивния съд и по него липсва задължителна практика на ВКС. При основанията (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по материалноправния въпрос: Има ли право на вземане за подобрения в съсобствен имот съпругът-несобственик, само защото разноските са извършени по време на брак със съпруга-съсобственик и в режим на съпружеска общност в имуществените отношения между съпрузите?
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 3283/ 28.07.2014 г. по гр. д. № 961/ 2013 г. по описа на Благоевградски окръжен съд в осъдителните му части.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса в размер на сумата 112. 17 лв. по сметка на Върховния касационен съд
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.