5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№625
София, 20.11.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5150 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 14.03.2014г. по в.гр.д.№774/2013г., с което е потвърдено решение №172/19.07.2013г., постановено по гр.д.№1435/2012г. по описа на Районен съд-Ботевград, с което е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на [община], че недвижим имот, находящ се в [населено място], пл.”Незнаен воин”№6, представляващ поземлен имот с площ от 1635кв.м., който участва в УПИ І-За административни, делови и културни дейности и паркинг в кв.65 по регулационния план на Б. или имот пл.№919 от стария регулационен план на Б., при съседи: от изток и от север- имот частна общинска собственост, от запад-улица, от юг-улица и имот, частна общинска собственост, който имот по действащия регулационен план на града от 1978г. по графични данни е с площ от 1359 кв.м., представляващ част от УПИ І-за административни, делови и културни дейности и паркинг в кв.65, при съседи: [улица], УПИ ІІІ-търговска дейност и озеленяване, УПИ VІІ-Съдебна палата, УПИ-ІІ-за жилищно строителство, УПИ-ІV-за смесено предназначение, УПИ V-889 и [улица], е държавна публична собственост, предоставен за управление на Министерство на отбраната, който имот е придобит на основание договор за дарение, обективиран в н.а. за дарение №74/19.06.1934г., том І, рег.№615, дело №113 на О. мирови съдия, вписан към МНО-ТИЛ на войската том 1, стр.212, пар.№1 на 15.11.1950г. в [населено място], с Указ-закон на царя №21/05.04.1939г. е предоставен на Б. гарнизонно офицерско събрание, след което държавата го е предоставила за управление на Министерство на отбраната.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл по въпрос, имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: че първоинстанционият съд е мотивирал решението си, позовавайки се на законови норми, отменени преди завеждане на исковата молба /чл.14, ал.1 З./; въззивният съд е игнорирал законови разпоредби, приемайки тезата на първоинстанционния съд, че [община] не е представила никакви доказателства в подкрепа на твърдението, че Б. гарнизонно офицерско събрание е било юридическо лице с нестопанска цел и е притежавало правосубектно, при положение, че още в отговора на исковата молба общината е посочила законовите текстове, от които следва, че въпросната организация е имала статута на юридическо лице, а именно “забележка” към ал.5 на чл.1 от Закона за юридическите лица, обн.ДВ.бр.13 от 20.04.1933г., последна редакция ДВ.бр.182/09.08.1949г., съгласно която офицерските събрания, както и сдружението “Ю. клуб” със седалище София, са юридически личности от дена на тяхното създаване. Поставя се въпросът необходимо ли е да се доказва законова разпоредба. Поддържа се също така, че съдът се е произнесъл и по въпроса може ли да бъде придобит по давност имот, държавна собственост, дори ако се приеме, че е съществувал мораториум за неговото придобиване, като счита, че въззивната инстанция е проявила двоен критерий, приемайки, че общината няма как да е придобила въпросния имот по давност, но приема, че тази пречка не е налице за ищцовата страна и при положение, че деактуването на имота е извършено на 20.03.2001г., от когато са изтекли доста повече от законнопредвидените 10 години. Поставя въпроса може ли да се игрорира юридическият факт на деактуването, извършено от областния управител на Софийска област.
Ответникът по касационна жалба Министерство на отбраната не изразява становище досежно наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
По смисъла на чл.280, ал.1 ГПК касационно обжалване може да бъде допуснато само по въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в обжалваното решение, т.е. само по въпрос, който е бил поставен на разглеждане в производството по делото и разрешаването на който има значение за крайния извод на съда за основателността на предявения иск. Поставените от касатора по настоящето дело въпроси не съответстват на така установените от процесуалния закон изисквания- в производството пред въззивния съд не е бил поставян въпроса за приложението на чл.14, ал.1 З., нито въпросът за необходимостта да бъдат представяни доказателства, че Б. гарнизонно офицерско събрание е било юридическо лице и е притежавало правосубектност. Поради това не може да бъде споделена тезата за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за необходимостта да бъде доказвана законова разпоредба.
В обжалваното решение е прието на първо място, че е налице процесуална легитимация за Министерство на отбраната да предяви иск за установяване правото на собственост на държавата, поддържайки, че процесният имот му е предоставен за стопанисване и управление, като са изложени съображения, че въпросът за възможността публично тяло /каквото е министерството/, което упражнява правото на държавна собственост, да брани това право чрез иск и да претендира от свое име последиците от лишаването му от него в качеството на процесуален субституент на държавата във формата на процесуална суброгация, е разрешен трайно и задължително в съдебната практика, както и че титулярът на правото на собственост /държавата/ може да участва в производството по делото при условията на чл.226, ал.2 ГПК, в който смисъл е и решение №6 от 01.06.2011г. на ВКС по гр.д.№883/2009г., ІV ГО на ВКС.
Прието е, че предмет на доказване по делото е правото на собственост на държавата върху процесния имот, който първоначално с протокол №13/06.03.1906г. е предоставен от О. градска община на 16 Пехотен Л. полк за построяване на клуб, а по-късно с н.а.№74/19.06.1934г., том І, регистър 615, дело 113, на който ищецът основава правото на собственост, е дарен от О. градска община на П. допълняюща част в [населено място] в качеството й на правоприемник на Шестнадесети пехотен ловчански полк, и върху който имот последният е следвало да построи клуб на офицера. Прието е за установено, че поетата с договора за дарение тежест е изпълнена през 1938г.-сградата е построена към 1939г.
С Указ-закон №21 от 05.04.1939г., издаден въз основа на Протокол №164/10.12.1938г. на Министерския съвет и доклад №2399/05.04.1939г. на министъра на земеделието и държавните имоти, имотът е отстъпен безвъзмездно на Б. гарнизонно офицерско събрание, с оглед на което е прието, че е налице правоприемство между Б. гарнизонно офицерско събрание и Министерство на отбраната, доколкото първото е представлявало юридическо лице по смисъла на тогава действащия закон, като от държавата му е било отстъпено правото на ползване и управление, а не правото на собственост. Независимо от това е прието, че съгласно разпоредбата на чл.1 от Закона за офицерските събрания, всички права и задължения са преминали по право върху държавата в лицето на Министерство на отбраната, с оглед на което във връзка с наведени във въззивната жалба доводи за съществуващо в мотивите на първоинстанционното решение противоречие е прието, че държавата основава правото си на собственост върху имота на извършеното в полза на първа пехотна допълняюща я част дарение през 1934г., а не на споменатия указ-закон.
Прието е, че процесният имот не е бил деактуван със заповед №ДИ-208/11.12.2000г., макар същата да сочи, че имотът към момента на издаването й е бил отписан от актовите книги на държавните имоти, тъй като не се установяват данни въобще за съставяне на акт за държавна собственост за този имот, респ. такъв не е бил вписван в актовите книги, поради което е и невъзможно да бъде отписан от тях. Посочено е също така, че съставянето на акт за държавна собственост би имало единствено и само констативно значение, а липсата му не се отразява на правото на собственост. Налице е следователно произнасяне по въпроса за значението на деактуването на имота, което съответства на трайно установената съдебна практика.
По отношение на съставения на 20.03.2001г. акт за частна общинска собственост е прието, че към момента на съставянето му не са били налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост, тъй като цитираната разпоредба установява, че общинска собственост са имотите и вещите, дарени или завещани на общината, а доказателства да е придобила правото на собственост върху процесния имот общината не е ангажирала. Още повече,че в графа номер и дата на съставени по-рано актове е посочен А. №116/30.12.1997г., за който е установено, че не касае процесния имот.
С оглед на тези съображения на въззивния съд не може да бъде споделена тезата на касатора за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса може ли да се игнорира юридическият факт на деактуването, извършено от областния управител на Софийска област, доколкото въззивният съд е обсъждал и преценявал правните последици без да игрорира самия факт на волеизявлението.
Възражението на общината за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност е прието от въззивния съд за неоснователно, тъй като съставянето на акт за частна общинска собственост не може да обоснове установяването на владение върху имота, а още по-малко и осъществяване на непрекъснато такова. Прието е също че твърдението за установено и осъществявано от общината владение върху имота е опровергано от показанията на изслушаните по делото свидетели Г. С. и Н. Ж., които категорично установяват, че от 1948г. до момента имотът е бил стопанисван и управляван от Министерство на отбраната, което се подкрепя и от представените и приети по делото писмени доказателства-декларации по чл.14 и чл.17, ал.1 ЗМДТ, справки за начислени и платени суми за ДНИ и Т. на Военен клуб-Б..
С оглед на тези съображения на въззивния съд не може да се приеме за относим поставения от касатора въпрос за възможността да бъде придобит по давност имот, държавна собственост по причина съществувал мораториум, доколкото съдът е основал извода си за неоснователност на възражението на липсата на доказателства за установена и осъществявана непрекъсната фактическа власт върху имота за периода от 2001г. до предявяването на иска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.03.2014г. по в.гр.д.№774/2013г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: