7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 678
София,13.12.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети декември през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 6052 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Д. Г. от [населено място] срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд, постановено на 30.07.2014г. по в.гр.д.№374/2014г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Г. Д. Г. против И. Д. Г. иск за делба на съсобствен недвижим имот с идентификатор 12259.1012.26 по КККР на [населено място], находящ се в [населено място],[жк], [улица] площ от 689кв.м., стар парцел ІІ, дв.пл.№83 в кв.99 по плана на [населено място] и гараж с идентификатор 12250.1012.26.3, както и в частта, с която Г. Д. Г. е осъден да заплати по сметка на РС-Враца държавна такса върху отхвърлената част от иска и вместо това е допуснал извършването на делбата между Г. Д. Г. и И. Д. Г. при равни дялове и за двата имота.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, с практиката на други съдилища в страната и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, както следва:
· При извършена доброволна делба на недвижим имот, когато имотът е получен в съсобственост при равни права от двама съделители и при липсата на изрично изключване на дадена постройка от съсобствеността при прехвърлянето на дворното място, следва ли тази постройка да се счита също съсобствена;
· При иск за съдебна делба на застроено съсобствено дворно място и направено от един от съсобствениците искане за изключване на построена в това съсобствено дворно място постройка с твърдението, че не е съсобствена, но при липса на доказателства, установяващи изключителната й собственост само на един от съделителите, следва ли съдът да допусне делбата;
· При направено още пред първоинстанционния съд оспорване на всички представени от един от двамата съделители писмени доказателства, касаещи правото на собственост на този съделител върху самостоятелен обект /постройка/ в съсобствения недвижим имот, следва ли да се счита, че е доказана процесуалната легитимация на този съсобственик, както материалноправната такава като изключителен собственик на тази постройка;
· При положителен отговор на горния въпрос, длъжен ли е съдът да допусне делбата на този обект /тази постройка/, ако установи липсата на изключителна собственост на единия съделител върху постройката;
· Длъжен ли е решаващият съд да има предвид наличието /съществуването/ на тази постройка, както и всички доказателства, касаещи собствеността й, респ. оспорването на тази собственост, когато извършва преценка за допустимостта на делбата;
· Ако липсва учредяване по съответния ред на право на строеж върху чужда земя, съответно липсва съгласие на съсобственик за изграждането на постройка от друг съсобственик на земята, следва ли да се приеме, че собственикът на земята е собственик и на постройката, респ. че при съсобственост върху земята и изградената без съответното съгласие на другия съсобственик постройка също така се явява съсобствена;
· Може ли съсобственик да придобие по давност собственост на постройка върху съсобствен терен;
· Как следва да се процедира при данни, че дадена постройка е изградена с временен статут, т.е. в случая като временен гараж;
· Когато в делбеното производство въззивната съдебна инстанция допусне съдебната делба на УПИ, а от доказателствата по делото се установява, че постройка в този съсобствен недвижим имот също е съсобствена, макар и предявилият иска за делба да е направил изрично искане за изключването й от делбата, следва ли съдът да допусне делбата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Г. Д. Г. изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържа също така, че с оглед данъчната оценка на имота касационната жалба е недопустима.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователно е възражението на ответника по касационна жалба за недопустимостта на обжалването с оглед данъчната оценка на имота, тъй като цената на имотите, предмет на делбата, се определя във втората фаза на делбеното производство към момента на извършването на делбата. При предявяването на иска за делба цена на иска не се определя. Решението, постановено по реда на чл.344, ал.1 ГПК подлежи на касационно обжалване независимо от вида на имуществото, предмет на делбата и неговата данъчна или пазарна оценка.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Г. Д. Г. е предявил срещу И. Д. Г. иск за делба на дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], както и на изградените в това дворно място жилищна сграда и гараж с идентификатор 12259.1012.26.3, като изрично е заявил при предявяването на иска, че другият гараж в дворното място не е предмет на делбата, тъй като е негова изключителна собственост.
И. Д. Г. е оспорил иска за делба на включения в делбената маса гараж с твърдението, че е придобил по давност правото на собственост. Оспорил е и иска за делба на дворното място с твърдението, че същото представлява обща част по смисъла на чл.38 ЗС.
С обжалваното решение е прието, че от събраните доказателства е установено, а и не се спори между страните, че същите са съсобственици при равни права на процесния ПИ с идентификатор 12259.1012.26 и двуетажната жилищна сграда с идентификатор 12259.1012.26.2-общият наследодател Д. Г. К. е прехвърлил на всеки от съделителите по 1/5 ид.част от дворното място, жилищната сграда и лятната кухня с договори за дарение, след което на 15.12.1975г. по гр.д.№1248/1975г. по описа на РС-Враца между страните и общия наследодател Д. Г. К. е постигната спогодба, по силата на която Г. Г. и И. Г. получават в общ дял с равни права парцел ІІ, пл.№89 в кв.99, двуетажната жилищна сграда, лятната кухня и други подобрения.
Прието е, че гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 е бил построен по времето, когато имотът е принадлежал на общия наследодател и съделителите са станали съсобственици при равни дялове по силата на спогодбата. Възражението на съделителя И. Г.,че е придобил изключителното право на собственост върху този гараж въз основа на изтекъл в негова полза давностен срок повече от 10 години е прието за недоказано. Изложени са съображения, че съгласно разясненията, дадени в ТР №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, след като основанието, на което съсобственикът е придобил фактическата власт върху вещта признава такова и на останалите съсобственици, както е в настоящия случай, то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена презумпцията на чл.69 ЗС. Прието е, че в този случай, за да се придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът, която не е техен владелец, следва да превърне с едностранни действия държането във владение. В случая е прието, че такова манифестиране на завладяване частите на Г. Г. пред последния и осъществяване от страна на И. Г. на действия, отблъскващи владението му и установяващи свое, по делото не са доказани. Поради това е прието, че гаражът с идентификатор 12259.1012.26.3 е съсобствен между страните, като обстоятелството с чии средства и труд е бил построен е прието за ирелевантно. А доколкото гаражът с идентификатор 12259.1012.26.1, за който Г. Г. твърди, че е негова индивидуална собственост, не е предмет на делото /не е поискана делбата му нито от ищеца, нито от ответника/, е прието, че правото на собственост върху този обект и събраните във връзка с него доказателства, включително за построяването му, не следва да се обсъждат.
По отношение на дворното място е прието, че следва да бъде допуснато до делба, тъй като не се установява да има характер на обща част, доколкото в него са изградени съсобствени сгради-жилищна и гараж и не е установено всеки един от съсобствениците на терена да има изключително право на собственост върху отделен обект.
С изложението към касационната жалба е представено решение №965 от 12.12.1986г. хо гр.д.№551/1986г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че изграждането на постройка в чужд имот не създава право на собственост върху същата в лицето на строителя й по оригинерен начин, като при съгласие на собственика на терена с нотариална заверка на подписа му за изграждането на постройка в негов имот, дадено преди действието на ЗТСУ, вкл. и на низходящи, също не създава право на собственост на строителя на постройката. Прието е, че заради принципа на приращението такава постройка принадлежи на собственика на терена, а след неговата смърт тя преминава в наследството заедно с терена и може да бъде предмет на делба между наследниците му. В същия смисъл е и представеното с изложението към касационната жалба решение №684/28.09.2000г. по гр.д.№95/2000г. на І ГО на ВКС, както и решение №1057/26.07.2002г. по гр.д.№1188/2001г. на ІV ГО на ВКС.
Аналогичен извод относно придобиване правото на собственост върху процесния гараж от праводателя на страните е направил и въззивният съд, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че поставеният въпрос за правните последици от липсата на учредяване на право на строеж по предвидения в закона ред е разрешаван противоречиво. Въпросът би могъл да бъде отнесен към придобиване правото на собственост върху гараж с идентификатор 12259.1012.26.3,, но доколкото съображения досежно принадлежността на правото на собственост върху този обект в обжалваното решение не се съдържат, въпросът не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване.
С изложението към касационната жалба е представено решение №293/21.02.2000г. по гр.д.№1275/1999г. на ІV ГО на ВКС, в което е прието, че щом постройки в имота не са били изрично изключени при прехвърляне на дворното място по приращение са прехвърлени на приобретателя на сделката, а ако те нямат статут на самостоятелен обект на собственост, а са с обслужващ характер по отношение на земята, върху която са построени, не могат да бъдат и обект на оригинерно придобиване отделно от терена.
Аналогичен извод относно обектите, които са били предмет на извършените през 1974г. разпоредителни сделки и на сключената през 1975г. спогодба за поделянето на имота е направил и въззивният съд, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора, че поставеният въпрос за преминаването на правото на собственост върху всички постройки в едно дворно място по сключена разпоредителна сделка, вкл. и при извършена доброволна делба, е разрешаван противоречиво по отношение на гаража, който не е включен в делбата. Още повече, че по отношение принадлежността на правото на собственост върху този гараж съдът изрично е приел, че не следва да се произнася.
С изложението към касационната жалба е представено решение №746/21.11.2005г. по гр.д.№475/2005г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че когато е предявен иск за делба на застроено дворно място, счита се, че предмет на делбата са и всички построени в него сгради, освен ако при предявяване на иска изрично някоя от тях не е изключена от делбената маса с твърдения, че не е съсобствена.
Аналогичен извод относно гараж с идентификатор 12259.1012.26.2 е направил и въззивният съд, като е приел, че по волята на предявилото иска лице този гараж не е включен в делбената маса. Поради това не може да бъде споделена тезата на касатора, че поставеният от касатора въпрос за възможността да бъде допусната делба на сграда, за която е направено изрично изявление от предявилото иска лице, че не желае да бъде включвана в делбата, е разрешен противоречиво. Категорична и трайно установена е практиката на съдилищата, че до делба може да бъде допусната само вещ, за която е налице изявление на съделител за включването й в делбената маса, направено по предвидения в ГПК ред.
С изложението към касационната жалба е представено решение №546 от 22.05.1991г. по гр.д.№332/1991г. на І ГО на ВКС, в което е прието, че съсобственикът може да придобие по давност собствеността на постройка върху съсобствен терен.
Аналогичен извод се съдържа и в обжалваното решение, тъй като в същото възможността за подобно придобиване на право на собственост не е изключена, а възражението на съделителя И. Д. Г. е прието за недоказано. Поради това не може да бъде споделена тезата, че поставеният въпрос за възможността съсобственик да придобие по давност собственост на постройка върху съсобствен терен е разрешен противоречиво.
С изложението към касационната жалба е представено решение №592 от 12.06.1991г. по гр.д.№356/1991г. на І ГО, в което е прието, че след като няма доказателства в делото постройката да е индивидуална собственост на някоя от страните по делото и след като и двете страни имат права на съсобственици на дворното място, то на основание чл.92 ЗС съдът следва да признае на страните правото на съсобственост върху тази постройка с права, произтичащи от правата им в дворното място.
Аналогичен извод е направил и въззивният съд, поради което не може да бъде споделена тезата на касатора,че този въпрос е разрешаван от съдилищата противоречиво. Въпросът би имал значение при решаване на спора по същество с оглед крайния извод за наличието на самостоятелни постройки, които принадлежат в индивидуална собственост на всеки един от съделителите.
От съществено значение за разрешаване на спора за принадлежността на правото на собственост върху гараж с идентификатор 12259.1012.26.3 е длъжен ли е съдът да изследва придобивния способ и принадлежността на правото на собственост и на двата гаража при наведени твърдения за упражняване на самостоятелна фактическа власт върху всеки един от гаражите от страна на съсобствениците на дворното място. С оглед възприетата от въззивния съд теза, че доколкото гараж с идентификатор 12259.1012.26.1 не е предмет на делбата, то и правото на собственост върху този обект и събраните във връзка с него доказателства, включително за построяването му, не следва да се обсъждат, следва да се приеме, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпрос, уточнен от настоящия състав с оглед указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1 от ТР №1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, както следва длъжен ли е решаващият съд да обсъди твърденията за придобивния способ и принадлежността на правото на собственост върху имот, който не е включен в делбената маса при наличието на спор за принадлежността на правото на собственост върху включен в делбената маса обект, ако с оглед правилата на формалната житейска логика между твърдените основания за придобиване на правото на собственост върху всеки един от тези имоти съществува зависимост.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване на чл.236 ГПК по отношение на въпросите, по които решаващият спора съд е длъжен да се произнесе в подобна хипотеза при предявен иск за делба.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №294, постановено на 30.07.2014г. по в.гр.д.№374/2014г. по описа на Врачанския окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: