2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5754/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 119
София, 25.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5754/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Пловдивския апелативен съд с № 332 от 21.06.2013 год., постановено по в.гр.дело № 581/2013 год. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е обезсилено решение № 54 от 22.03.2013 год. по гр.дело № 171/2012 год. на Кърджалийския окръжен съд за отхвърляне предявените от Б. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и М. Г. С. с ЕГН [ЕГН] инцидентни искове за обявяване нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2011 год. по изпълнително дело № 78/2010 год. по описа на Й. К.-Държавен съдебен изпълнител при Районен съд-Кърджали, с което на [фирма] е била възложена собствеността върху процесния недвижим имот и обявяване нищожността на вписването от 24 март 2011 год. в службата по вписванията при Районен съд-Кърджали, с дв.вх.рег.№ 621, том № 2, акт № 138/2011 год. на постановление за възлагане на недвижим имот от 09.03.2011 год. по същото изпълнително дело и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по отношение на Б. Г. Б. с ЕГН [ЕГН] и М. Г. С. с ЕГН [ЕГН], че [фирма], [населено място] с ЕИК[ЕИК] е собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда /в груб строеж/ с идентификатор № 40909.112.129.1.43, попадащ в сграда с идентификатор № 40909.112.129.1, построена в поземлен имот № 40909.112.129 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД 18-66/18.10.2006 год. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра, с административен адрес [населено място], кв.Възрожденци”, [улица], ет.1, обект-търговски обект № 4 с площ от 94.12 кв.м., състоящ се от търговска зала, складово помещение и санитарен възел, с предназначение – за търговска дейност, ведно с прилежащите му 2.602% идеални части от общите части на сградата в размер на 11.18 кв.м. и 2.300% идеални части от правото на строеж, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: № 40909.112.129.1.42, № 40909.112.129.1.44, № 40909.112.129.1.47 и № 40909.112.129.1.41, под обекта: № 40909.112.129.1.48 и над обекта: № 40909.112.129.1.1, вкл. за 700 лева-разноски, направени във въззивното производство.
Недоволни от въззивното решение са касаторите Б. Г. Б. и М. Г. Б., представлявани от адвокат Х. Б. К., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по процесуалноправен въпрос:
1. „Допустимо ли е произнасяне на въззивния съд по непредявен иск и допустимо ли е въззивният съд да променя правното основание на иска, при положение, че не е надлежно сезиран?” (в противоречие с ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС);
2. „Следва ли в изпълнителното производство идентификацията на недвижим имот, върху който се иска и извършва принудително изпълнение да бъде извършена съобразно данните по чл.60, т.1-7 от ЗКИР, при положение, че към датата на постановлението за възлагане на този имот, издадено от съдия-изпълнителя (явно се има предвид съдебен изпълнител), същият попада в район с одобрена кадастрална карта и следва ли към постановлението да се прилага скица-схема от кадастралната карта на района?”;
3. „Представлява ли непосочването на идентификатора на даден недвижим имот – „малозначително и формално нарушение” на изискванията на чл.580, т.4 от ГПК – „съдържанието на акта” и следва ли при всяко малозначително и формално нарушение на изискванията на чл.580, т.4 от ГПК нотариалното удостоверяване да се счита за нищожно, съгласно чл.576 от ГПК”;
4. „Налице ли е достатъчна идентификация при описанието на имот с площ и съседи, без посочване на идентификатора му в постановлението за възлагане издадено от държавния съдия-изпълнител (явно се има предвид съдебен изпълнител), описано по-горе и в молбата за вписване, която да дава основание на съдията по вписванията за вписването на това постановление за възлагане, като при извършване на вписването необходимо ли е прилагането на скица-схема от кадастралната карта на района, в който се намира имота, чието вписване се извършва, следва ли съдията по вписванията да събере липсващите данни по отношение реквизита на имота, за който се вписва акта?” и
5. „Могат ли да настъпят гражданско-правните последици на вписването на постановлението за възлагане на недвижимия имот на държавния съдебен изпълнител при липсата на посочен идентификатор на имота, за който се иска вписване както и липса на представена скица-схема от кадастралната карта към молбата за вписване?”
като за последните четири въпроса твърдят, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, за която се представят девет определения, осем от които постановени в производство по реда на чл.288 и чл.274, ал.3 във връзка с чл.280 ГПК.
От ответника по касация [фирма], представляван от адвокат Н. В. М. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост. Претендира за направените по делото разноски.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че върху процесния имот, част от сградата на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], е проведено принудително изпълнение и с влязло в сила постановление от 09.03.2011 год. е възложен на взискателя [фирма], вписано в службата по вписванията на 24.03.2011 год. с вх.рег.№ 621, том 2, № 138/2011 год. партида 12133, което легитимира дружеството като собственик на процесния магазин. Взето е предвид, че на 23.11.2011 год. [фирма] е продало на Б. Г. Б. (през време на брака му с М. Г. Б.) същия недвижим имот както е по нотариален акт № 184, том 5, рег.№ 18423, дело № 956/2011 год. на помощник нотариус по заместване А. Г. при К. Д., нотариус, действащ в съдебен район К., вписан под № 020 в регистъра на Нотариалната камара, която продажба е направен извод, че не е породила вещноправно действие тъй като никой не може да прехвърли права, които не притежава.
За да обезсили първоинстанционното решение и прекрати производството по делото въззивният съд е приел, че инцидентните искове на съпрузите Б. за прогласяване нищожността на постановлението за възлагане от 09.03.2011 год. са процесуално недопустими тъй като се позовават на основания, изведени от разпоредбата на чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД, които са неприложими понеже постановлението за възлагане не е договор, а акт на държавния съдебен изпълнител при Кърджалийския районен съд. По аналогични съображения е постановен обжалвания съдебен акт относно иска за прогласяване нищожността на вписването от 24.03.2011 год. в Службата по вписванията
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторите трябва да изложат сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочат как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Определение № 436 от 23.10.2007 год. по ч.гр.дело № 1877/2007 год. на ІV ГО е постановено в производството по чл.218а, ал.1, б.”в” ГПК; определения: № 194 от 10.02.2010 год. по гр.дело № 1720/2009 год. на ІV ГО, № 474 от 10.05.2010 год. по гр.дело № 423/2010 год. на ІІІ ГО, № 410 от 28.11.2008 год. по гр.дело № 1899/2008 год. на ІІІ ГО и № 458 от 16.07.2010 год. по т.дело № 928/2009 год. на ІІ ТО, всички на Върховния касационен съд, са постановени в производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК и определения на същия съд: № 348 от 12.06.2009 год. по т.дело № 231/2009 год. на І ТО, № 358 от 24.10.2008 год. по ч.гр.дело № 1527/2008 год. на V ГО, № 127 от 26.03.2010 год. по ч.гр.дело № 77/2010 год. на ІІ ГО, № 219 от 14.05.2009 год. по гр.дело № 166/2009 год. на ІІ ГО и № 218 от 14.05.2009 год. по гр.дело № 138/2009 год. на ІІ ГО са постановени в производство по чл.274, ал.3 във връзка с чл.280 ГПК, поради което не могат да бъдат съобразени в производтсвото за допустимост за противоречива съдебна практика.
Поради недопустимост на касационното обжалване на ответника по касация се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 1 000 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 332 от 21.06.2013 год., постановено по в.гр.дело № 581/2013 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, втори граждански състав.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] М. Г. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] да за платят на основание чл.78, ал.3 ГПК на [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица] сумата 1 000/хиляда/лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ