5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 27.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 189 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. И. Л., С. Й. М., Р. Й. М. и Л. Й. С. срещу въззивното решение на Сливенския окръжен съд, постановено на 13.11.2013г. по в.гр.д.№511/2013г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е признато за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР по отношение на И. К. Г., М. А. Г., А. И. Л., С. И. Л., Р. Й. М. и Л. Й. С., че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], одобрена със заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на А.-С., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67388.701.207; ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430 като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ №67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактиечска граница, а е отразена дворищнорегуционната линия на П. от 2000г. като действителната граница съответства на червената линия на скицата-стр.45 от делото, към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението и е признато за установено между страните, че И. К. Г. и М. А. Г. са били собственици към момента на одобряването на кадастралната карта на [населено място],[жк]от 2006г. на частите от ПИ №67388-701.207, ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ №67338.701.206.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторите поставят въпроса дали съдът се е произнесъл по предявения иск и дали правилно е формулирал предмета на спора като в решението е посочено, че искът по чл.53, ал.2 ЗКИП има за предмет установяване правото на собственост към минал момент /този към влизане в сила на кадастралната карта/, а предявеният иск е за установяване на грешка при нанасянето на една от границите на имота; следва ли съдът да се произнесе по възражението на ответницата С. И. Л., че не е пасивно легитимирана страна по спора; ако границата на един имот, материализирана на място, не е била отразена в план, влязъл в сила и приложен след материализирането, като границите и по двата плана съвпадат, настъпило ли е отчуждителното действие на регулационния план; с всяко съдебно решение ли се неутрализира действието на регулационния план; кога настъпва отчуждителното действие на приложен регулационен план по отношение на имот, на който при действието на два регулационни плана от 1972г. и 2000г. и прилагането на кадастралния план от 2006г. не са променени регулационните граници.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба И. К. Г. и М. А. Г. изразяват становище,че касационната жалба е недопустима, евентуално неоснователна по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Неоснователни са доводите на ответниците за недопустимост на касационното обжалване. Предмет на защита в производство по чл.53, ал.2 ЗКИР е правото на собственост върху целия имот, а не само върху съответната част, по отношение на която се поддържа, че е налице грешка при нанасянето в кадастралната карта.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която съдът се е произнесъл по предявения срещу С. И. Л. иск, като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че съгласно чл.53, ал.2 ЗКИР, което е посоченото от ищците правно основание на претенцията им, непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта и кадастралните регистри се допълват или поправят по молба на заинтересованото лице, а когато тези непълноти или грешки са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред. Прието е, че е предявен именно такъв установителен иск за собственост, резултатът от който може да бъде основание за извършването на изменение на кадастралната карта и кадастралния регистър, като решението по него има преюдициално значение по отношение на административната процедура по самото евентуално допускане на поправката на някой от посочените в правната норма документи. Прието е, че искът по чл.53, ал.2, пр.2 ЗКИР има за предмет установяване правото на собственост към минал момент-този на влизане в сила на кадастралната карта или месец април, 2006г.
В съответствие с константната съдебна практика следователно въззивният съд е квалифицирал предявения иск по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР като иск за установяване наличие на грешка при нанасянето на един имот в кадастралната карта, при произнасянето по който следва да бъде разрешен спор за принадлежността на правото на собственост към момента на одобряването на кадастралната карта. Поради това следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали съдът се е произнесъл по предявения иск и дали правилно е квалифицирал предмета на спора.
В обжалваното решение е прието, че ищците са станали собственици на парцел ХХІІ-228,229 в кв.86 по плана на [населено място],[жк], идентичен с процесния ПИ №67338.701.206 по силата на договор за дарение от 1975г. и договор за продажба от 1985г., като по тези договори площта на имота е обозначена на 740кв.м. С влязло в сила съдебно решение №666/28.07.1986г. по гр.д.№982/1986г. на Сливенския районен съд по иск по чл.108 ЗС ищецът е признат за собственик на 44 кв.м. в източната част на парцел ХХІІ-228,229 в кв.86 по плана на [населено място] и А. Л. /първият ответник/ и Й. Л. /баща на последните две ответници/ са осъдени да му предадат владението върху нея-всеки по 22кв.м. В изпълнение на това решение въз основа на изпълнителен лист, издаден по посоченото дело с протокол от 29.10.1986г. за принудително отнемане на вещи, съдията-изпълнител е извършил въвод във владение като предаването на тези 44 кв.м. било извършено на място след измерване и обозначаване чрез забиване на колчета и по-късно тази граница е била фактически материализирана от И. К. Г. чрез изграждането на ограда от стоманена мрежа и колове, която съществува и до момента, а той и семейството му са ползвали имота от тогава и до предявяването на иска в така обособената площ. Прието е, че площта на имота по плана преди постановяване на съдебното решение по гр.д.№982/1986г. и след това е по-малка от действителния обем на правото на собственост и имотът на ищците е заснет по границите от предходните планове от 1972г. и 2000г., а не по фактическата източна граница, отразяваща реалното правно положение към него момент. С оглед на това е прието, че е налице грешка, която следва да бъде отстранена.
Прието е, че в случая не намира приложение постановката на ТР №3/1993г., че при прилагането на стар план новият план зачита парцелните граници по стария план като имотни, а ако предшестващият план не е приложен, се отива към по-ранен, докато се установи приложен план. Изложени са съображения, че при преразпределяне на собствеността чрез съдебно решение, което е било и изпълнено, действието на регулационния план се неутрализира като неотразяването на това изменение в положението в действалия към момента на промяната план от 1972г. не води до загуба на правото на собственост, а освен това и правото на ищците не е отречено по никакъв друг начин-не е установено те да не са ставали изобщо собственици, че са се разпоредили по някакъв начин с вещното си право или че са го изгубили, респ. че ответниците са го придобили чрез валиден способ.
Неоснователни са доводите на касаторите, че е налице противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС-ТР №3/28.03.2011г. по тълк.д.№3/2010г. на ОСГК на ВКС. Тълкувателното решение не разглежда хипотеза, при която между страните спорът за принадлежността на правото на собственост е разрешен по време на действието на предходен план, но промяната не е била надлежно отразена в същия. В случая разглежданата хипотеза е съвършено различна – обстоятелството че материализираната на място граница не е била отразена в плана, влязъл в сила и приложен след материализирането е свързано с факта, че спорът между страните за принадлежността на правото на собственост върху спорната част от имота е бил вече разрешен с влязло в сила съдебно решение, постановено преди приемането на предходния план, което обаче не е било съобразено при изготвянето му, което дава основание да се приеме, че и в предходния план е съществувала същата грешка, която обаче до момента не е отстранена.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса кога настъпва отчуждителното действие на приложен регулационен план по отношение на имот, на който при действието на два регулационни плана /от 1972г. и от 2000г./ и прилагането на кадастралния план от 2006г. не са променяни регулационните граници. В случая основният въпрос по делото е за значението на влязлото в сила съдебно решение, с което спорът между страните е разрешен със сила на пресъдено нещо за задължението на администрацията да нанесе границите на имота в съответствие с това решение. По този въпрос съдът се е произнесъл в съответствие с константната практика по прилагането на чл.54 ЗКИР.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване по въпроса допустимо ли е иск по чл.53, ал.2 ЗКИР да бъде уважен по отношение на съпруг на собственика на съседен имот, ако не е установено имотът да се притежава в режим на съпружеска имуществена общност, а е лична собственост само на единия съпруг с оглед наведените от С. И. Л. доводи, че съпругът й А. И. Л. е получил имота по договор за дарение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 13.11.2013г. по гр.д.№511/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд по отношение на С. И. Л. е признато за установено на основание чл.53, ал.2 ЗКИР, че е допусната грешка в действащата кадастрална карта на [населено място],[жк], одобрена със заповед №РД-18-31/19.04.2006г. на изпълнителния директор на А.-С., изразяваща се в това, че неправилно е заснета имотната граница между ПИ №67338.701.206 и ПИ №67388.701.207; ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430 като не е отразена действителната източна имотна граница на ПИ №67338.701.206, съответстваща на материализираната на място фактическа граница, а е отразена дворищнорегуционната линия на П. от 2000г. като действителната граница съответства на червената линия на скицата-стр.45 от делото, към заключението на съдебно-техническата експертиза, която следва да се счита неразделна част от решението и е признато за установено , че И. К. Г. и М. А. Г. са били собственици към момента на одобряването на кадастралната карта на [населено място],[жк]от 2006г. на частите от ПИ №67388-701.207, ПИ №67338.701.429 и ПИ №67338.701.430, намиращи се между нанесената в кадастралната карта граница и материализираната фактическа източна граница на ПИ №67338.701.206.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 13.11.2013г. по гр.д.№511/2013г. по описа на Сливенския окръжен съд в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд предявеният по реда на чл.53, ал.2 ЗКИР иск е бил уважен по отношение на А. И. Л., Р. Й. М. и Л. Й. С..
Да се изпрати съобщение до жалбоподателката С. И. Л. в едноседмичен срок да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: