4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 171
София, 24.03.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 90 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. У. от [населено място], [община] срещу въззивното решение на Русенския окръжен съд, постановено на 07.11.2013г. по гр.д.№1043/2013г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен искът по чл.33 ЗС, предявен от Д. И. У. против В. И. Д. и В. Ц. С. за изкупуване на ? ид.части от недвижим имот-апартамент от 112.52кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.2.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса следва ли да се признаят за индивидуално определени или родово определени такива вещи, които са закупени от търговската мрежа в страната само защото същите са закупени с фактура и в нея са посочени конкретно и индивидуализирани по име, макар че в търговската мрежа съществуват идентични на тях вещи и процесните такива представляват патентован продукт с определен регистрационен номер, които вещи могат да бъдат закупени от всеки гражданин. Поддържа се, че така поставеният въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. И. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на разноски по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба В. Ц. С. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски по приложен към отговора списък.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че в случая разпоредбата на чл.33 ЗС не може да намери приложение. Изложени са съображения, че разпоредбата на чл.33 ЗС намира приложение само в случаите на покупко-продажба в нейния чист вид или когато е налице замяна с родово определени вещи, тъй като само тогава прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация, която може да се престира от всеки, включително и от лице с право на изкупуване. Прието е, че конкретният случай не попада в тази хипотеза, тъй като сделката е реализирана чрез замяна на индивидуално определени вещи-СК Вяра 164/90 вш 16, матрак Л. класик 164/190 едн., к-т газов мех.- фазер 164/190, закупени с фактура 3084/02.12.2011г. от [фирма] и е заплатена разликата в цените на заменените вещи. Прието е, че дори закупуването на идентични вещи да е възможно от търговската мрежа в страната, то те са посочени конкретно и индивидуализирани като налични вещи, закупени с фактура и намиращи се във владение на прехвърлителя.
В посоченото от касатора решение №187/03.08.2012г. по гр.д.№1430/2010г. на І ГО на ВКС, в частта, с която съдът се е произнесъл по съществото на спора, е прието, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС може да намери приложение към договор за замяна, който следва да бъде приравнен на продажба предвид уговорената в него престация на движими вещи, тъй като марката и моделът на съответните електроуреди, чрез които са описани тези вещи, са белези, които макар и по-тясно, характеризират рода. Движимите вещи в разглежданата хипотеза обаче са били описани без отбелязване да са били закупени със съответна фактура и отделени като съвкупност по този начин, поради което следва да се приеме, че противоречиво разрешаване на поставения въпрос не е налице.
В решение №413/26.05.2010г., постановено по гр.д.№2636/2008г. по описа на ВКС, ІІІ ГО по реда на чл.290 ГПК е прието, че разпоредбата на чл.33, ал.2 ЗС има рестриктивен характер и трябва да бъде прилагана ограничително. Само когато за отчуждителя-собственик е безразлично на кого ще прехвърли собствеността той следва да съблюдава предвидения в закона ред за изкупуване от съсобственика. Сделката, която удовлетворява това изискване е покупко-продажба в нейния чист вид, тъй като само в този случай прехвърлянето на собствеността е свързано с насрещна заместима престация-плащане на уговорена цена. Продажната цена се плаща в пари-заместими вещи с фиксирана номинална стойност, които са универсално разплащателно средство и могат да се престират от всеки, вкл. и от лицата с право на изкупуване. Прието е, че хипотезата е мислима и в случай на замяна на родово определени вещи, но не и при договор за замяна на индивидуални вещи. В конкретния случай обаче насрещната престация е включвала освен заплащане на сумата 16000лв. още и построяването на конкретно определени обекти на собственост в дворното място, т.е. разглеждания договор не е за замяна, нито за продажба в чистия й вид, поради което следва да се приеме, че не е налице идентичност, нито дори сходство в разглежданите хипотези, а оттам и че не е налице противоречиво разрешаване на поставения въпрос. В обжалваното по настоящето дело решение въззивният съд е възприел същата теза за вида и характера на насрещните престации, даващи право на изкупуване, включително досежно необходимостта да бъдат обособени като съвкупност.
И тъй като противоречиво разрешаване на поставения от касатора въпрос не е налице, следва да се приеме, че не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода на спора в полза на ответника по касационна жалба В. Ц. С. следва да бъде присъдена сумата 1200лв., представляваща направените по делото разноски.
По реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв.В. М. следва да бъде присъдена сумата 1054.28лв. адвокатски хонорар-от представената по делото декларация се установява, че в следствие на затрудненото материално състояние на В. И. Д. представителството пред настоящата инстанция е осъществявано безплатно.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 07.11.2013г. по гр.д.№1043/2013г. по описа на Русенския окръжен съд.
ОСЪЖДА Д. И. У. на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на В. Ц. С. сумата 1200лв. /хиляда и двеста лева/, представляваща направените по делото разноски, а на адвокат В. К. М., адвокат от С. адвокатска колегия на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата-сумата 1054.28лв. /хиляда петдесет и четири лева и 28ст./ адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: