5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 293
София, 18.05.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1488 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д.срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав, постановено на 09.02.2015. по в.гр.д.№3781/2011г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените срещу Р. Ф. от С. “Д.”, вписано по ф.д.№2884/1997г. по описа на СГС искове по чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на основание универсално правоприемство на поземлен имот №2843 с площ от 10170 кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П. и поземлен имот, отреден за водни площи и озеленяване, за който съгласно заповеди № РД-50-09-507 от 21.10.1987г. и № РЗ-09-64 от 29.02.2006г. заедно с ПИ №2842 е бил отреден УПИ ІІІ-за почивна станция и озеленяване, а съгласно скица на поземлен имот №68757/19.11.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2843 с адрес [населено място], район П., [улица] площ от 9436кв.м. и поземлен имот №2842, с площ от 2636кв.м. в кв.2 по плана на [населено място], местност П., отдерен за водни площи и озеленяване, за който имот съгласно заповед № РД-05.09-507/21.10.1987г. и № РЗ-09-64/29.02.2006г. заедно с ПИ №2842 е бил отреден УПИ ІІІ-за почивна станция и озеленяване от кв.2 с площ от 12300кв.м. по плана на [населено място], местност П., съгласно скица на поземлен имот №64189/29.10.2013г. на С.-гр.София представляващ поземлен имот с идентификатор 55419.6707.2842 с адрес [населено място], район П., с площ от 2637кв.м.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл по редица материално-правни и процесуално-правни въпроси от значение за изхода на конкретния спор в отклонение от задължителната и константнта практика на ВКС, а именно:
· Дали постановеното регистърно решение за вписване от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.;
· Дали липсата на изрична уредба в ЗЛС относно преобразуването на юридически лица с нестопанска цел обуславя извод за прекратяване на преобразуващото се дружество и преминаване на имуществото му към държавата;
· Дали решението на органа на съществуващо юридическо лице за предоставяне на имуществото му на новоучредено дружество е основание за настъпване на правоприемство;
· В каква форма и с какво съдържание следва да бъде представения от ответника отговор на исковата молба, за да се счита, че същият е изпълнил дадените му указания и възможност по чл.131 ГПК и да бъде освободен от неблагоприятните последици, предвидени в ГПК от неподаването на отговор и неявяване в съдебно заседание;
· Може ли съдът да основе решението си на обстоятелството, което ответникът не е заявил като възражение с отговора на исковата молба;
· Дали при незаявено оспорване от страна на ответника на обстоятелство, на което ищецът основава претенцията си, същият следва да доказва неговото осъществяване;
· Следва ли съдът да проверява наличието на предпоставки за съставяне на констативен нотариален акт и извода на нотариуса за наличието на право на собственост при липса на твърдения в тази насока от страна на ответника, липса на оспорване на акта и липса на доказателства, легитимиращи ответника с права върху същия имот и чия е доказателствената тежест за оборване извода на нотариуса, материализиран в констативните нотариални актове;
· Обвързан ли е съдът от конститутивното действие на регистърно решение от 26.09.1956г., с което въз основа на решение на конференцията на С. и по негово искане в регистъра е вписано реорганизираното Д. с неговото наименование и устав и може ли съдът да подложи на инцидентна проверка извършеното с регистърното решение вписване на устава на дружеството, установяващ преминаване на имуществото на С. към Д.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
По реда на чл.108 ЗС Д. в Република България е предявило срещу Р. Ф. иск за предаване владението върху недвижими имоти, находящи се в [населено място], местност П..
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е неоснователен, въпреки че по делото са представени констативни нотариални актове, с които предявилото иска дружество е признато за собственик на процесните имоти въз основа на нотариален акт за продажба и правоприемство на юридическо лице, тъй като от събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че Д. в Република България е правоприемник на С.
Прието е, че представените доказателства /молба от управителния съвет на Д. от 06.06.1956г. за вписване на основание чл.136 и сл. ЗЛС на С. “Д.”, протокол от открито съдебно заседание от 20.09.1956г. по ф.д.№3/1956г. на Софийския окръжен съд и решение от 27.09.1956г. за вписване на основание чл.134 ЗЛС на С. “Д.” по ф.д.№3/1956г./ обосновават извод за осъществяване на фактическия състав на вписване на Д. като ново сдружение по реда на чл.134 и сл./отм./, обн.ДВ.Бр.90/08.11.1955г./ ЗЛС. Прието е, че от представеното решение на Конференцията /върховния орган/ на С. и устава на последното, в което е посочено, че то собственик на имуществото на реорганизирания С. не следва друг извод, тъй като не е представен акт, който да удостоверява държавна санкция за твърдяното преобразуване и за прехвърлянето на правата и задълженията от С. на новоучреденото дружество.
В допълнение са изложени съображения, че Законът за лицата и семейството в приложимата редакция, ДВ.бр.90/8.11.1955г., не урежда преобразуване на юридическите лица с нестопанска цел. Прието е, че при преобразуване на юридическото лице с нестопанска цел преобразуващото се юридическо лице се прекратява, а последица от прекратяването на сдружението съгласно чл.148 ЗЛС /отменена, редакция ДВ.бр.90 от 8.11.1955г./ е предаване на имуществото му на държавата, което изключва възможността по приложимата уредба друг субект да придобие активите на прекратеното сдружение. С оглед на това е прието, че представените доказателства, включително и приложените в производствата по чл.483, ал.1 ГПК/отм., не обосновават извод, че жалбоподателят е собственик на процесните имоти, тъй като легитимиращата сила на представените констативни нотариални актове е опровергана.
По въпроса дали постановеното регистърно решение за вписване от 26.09.1956г. създава нов правен субект или с него е извършена реорганизация на съществувалото юридическо лице с промяна на неговата правна форма, наименование и устав в съответствие с приетия след първоначалната регистрация Закон за лицата и семейството, т.е. дали Д. е правоприемник на С.:
В представеното с изложението към касационната жалба решение №441/12г. от 21.06.2013г., постановено по реда на чл.290 ГПК по гр.д.№323/2012г. по материалноправния въпрос правоприемник ли е Д. на С. е прието, че с вписването в регистъра на юридическите лица на С. “Д.” на 27.09.1956г. по ф.д.№3/1956г. на Софийския окръжен съд е извършена пререгистрация по ЗЛС и С. на съветските граждани в НРБ се преобразува в Д.. Прието е, че въпреки извършената ликвидиция по решение на VІІ-та конференция на Д. от 04.08.1957г. дружеството не е престанало да съществува предвид чл.147 ЗЛС, тъй като няма вписване на прекратяване на С. в НРБ. С оглед на това е прието, че Д. е продължило съществуването си като с вписването от 11.12.1997г. е извършена промяна в името-в Д. в Република България.
В представеното с изложението към касационната жалба решение №138/12.03.2004г., постановено по гр.д.№1520/2003г. по описа на ВКС, ІV ГО е прието, че е налице правоприемство между С. в НРБ и Д. в НРБ, по силата на което цялото имущество на реорганизирания С. в НРБ е собственост на Д. в НРБ съгласно чл.5, глава 3 от устава на последното.
Становището на въззивния съд по поставения въпрос противоречи на постановено по реда на чл.290 ГПК решение, поради което следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Останалите, поставени от касатора въпроси се поглъщат от посочения по-горе, тъй като касаят отделни елементи от производството по регистриране на юридически лица с нестопанска цел по реда на ЗЛС, както и правните последици от извършената по реда на този закон пререгистрация, поради което не обосновават самостоятелно основание за допускане на касационното обжалване.
Касационно обжалване не следва да се допуска и по въпросите, касаещи начина на въвеждане в предмета на делото на оспорвания и възражения от страна на ответника с оглед спецификата на спорния предмет , както и по въпросите, касаещи конкретната дейност на решаващия съд, свързана с очертаването на спорния предмет, които следва да бъдат разгледани и обсъдени по съществото на спора.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 09.02.2015г. по в.гр.д.№3781/2011г. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІV-В въззивен състав.
Указва на касатора в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 260.83лв. /двеста и шестдесет лева и 83ст./ и да представи доказателства, че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване.
Председател:
Членове: