3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 657
София, 18.12.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5556 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Л. Г. С. и Д. Г. Ш. срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 29.07.2015г. по в.гр.д.№737/2014г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователени предявените от касаторите по реда на чл.124, ал.1 ГПК срещу И. С. М. и [община] искове за признаване за установено, че : Н. Е. Е. и К. Е. Е. по наследство от Г. Н. К. и на основание давностно владение, упражнявано в периода от 1978г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 768 кв.м. от имот №000012 в землището на [населено място], [община]; Н. Г. Н. и М. Г. К. на основание наследствено правоприемство от Г. Н. К. и давностно владение, упражнявано в периода от 1978г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 760кв.м. от имот с №000012 в землището на [населено място], [община]; че Л. Д. С. и Д. Г. Ш. по наследство от Г. К. А. и по давностно владение, упражнявано в периода от 1989г. до датата на предявяване на иска, са собственици на 945кв.м. от имот с №000012 в землището на [населено място], [община].
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по процесуалноправния въпрос какви са правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма, като според касаторите въззивният съд се е произнесъл по така поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС-т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№4/2014г. на ОСГТК на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [община] изразява становище, че подадената касационна жалба е неоснователна.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. С. М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационното обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставки за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване право на собственост върху реално обособени части от недвижим имот с твърдението, че правото е придобито от предявилите иска лица по наследство и въз основа на изтекла придобивна давност.
С обжалваното решение е прието, че подадената срещу първоинстанционното решение въззивна жалба е бланкетна и не съдържа конкретни оплаквания, поради което въззивният съд следва да извърши проверка само за валидността и допустимостта на обжалваното решение. Прието е, макар и само за пълнота , че първоинстанционният съд е събрал всички относими към спора и сочени от страните доказателства, обосновано е отговорил на всички направени от предявилите иска лица възражения, обсъдил е в съвкупност събраните по делото доказателства и въз основа на тях е достигнал до правилния извод, че предявените искове са неоснователни и недоказани. Посочено е, че изложените от първоинстанционния съд мотиви изцяло се споделят от въззивната инстанция, като събраните по реда на чл.266 ГПК доказателства /свидетелски показания и съдебно-графологическа експертиза/ не дават основание да се направи извод, различен от направения от първоинстанционния съд. Прието е също така, че няма основание да се направи констатация, че при постановяване на първоинстанционното решение е нарушена императивна правна норма.
Поставеният от касаторите в изложението и в касационната жалба въпрос касае следователно извода на въззивния съд, че при постановяване на първоинстанционното решение не е нарушена императивна норма с оглед поддържаната от тях теза, че при извършената от първоинстанционния съд преценка е приложен нормативен акт, който не е действал към момента на предоставяне правото на ползване на техните наследодатели, както и че неправилно е прието, че процесните земи не са имали земеделски характер, не са подлежали на реституция и че общината е придобила правото на собственост на основание чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, а не на поддържаното от общината основание /чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ/.
В обжалваното решение обаче не са изложени съображения по приложението на Наредба №6/1978г., както и по приложението на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. чл.25, ал.1 ЗСПЗЗ, поради което следва да се приеме, че проверка на правилността на първоинстанционното решение с оглед нарушение на императивна правна норма, включително с оглед установения в чл.14 ЗНА принцип на действие на нормативните актове, от въззивния съд не е била извършена. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения от касаторите въпрос за правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото предвид разпоредбата на чл.269, ал.2 ГПК и при бланкетна жалба дължи ли въззивният съд служебна проверка на правилността на съдебното решение, когато е нарушена императивна правна норма. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед необходимостта да бъде извършена проверка дали въззивният съд се е произнесъл по така поставения въпрос в противоречие с практиката на ВКС /т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк.д.№4/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 29.07.2015г. по в.гр.д.№737/2014г.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба както следва: Н. Е. Е. и К. Е. Е.-25лв.; М. Г. К. и Н. Г. Н.-25лв.; Д. Г. Ш. и Л. Г. С.-25лв., и да представят доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: