5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 09.06.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети юни през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1737 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община] срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд, постановено на 18.11.2013г. по гр.д.№817/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от [община] срещу [фирма] иск за признаване за установено, че [община] е собственик на основание §7, ал.1, т.7 ПЗР МЗСМА на недвижим имот-трафопост “Г.”, находящ се в [населено място], кв.Изток и представляващ съвкупност от сграда на един етаж и застроена площ от 30кв.м. и енергийно съоръжение, изградени в УПИ І в кв.42 по регулационния план на [населено място],[жк], утвърден със заповед №2322 от 22.12.1978г. на кмета на [община].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, както и по въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, а именно: при наличието на положителните и съответно липса на отрицателните предпоставки, визирани в нормите на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. обектът на спора-енергиен обект, сграда-трафопост, станал ли е общинска собственост към момента на влизане в сила на закона /17.09.1991г./; ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа; дали е допустимо ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази на ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие; дали е допустимо съдът при липсата на каквато и да било първична счетоводна документация за надлежно заприходяване на спорния енергиен обект в баланса на електроразпределителното дружество към релевантния момент -17.09.1991г., да приеме, че същият е предоставен за стопанисване и управление и е заприходен в баланса му по презумпция, че това става така по силата на Закона за енергетиката /отм./; след преминаване на дейността по електроразпределение от държавното предприятие в търговското дружество [фирма] преминали ли са трафопостовете в патримониума на търговското дружество, ако не са били записани в баланса на държавното предприятие към влизане в сила на З., респ. ако липсва каквато и да било документация, от която да се установяват конкретните Д., които са включени в баланса към този момент, извлечения от сметки, актове за предаване и приемане на Д., решения и заповеди или друг документ за предоставяне на правото на стопанисване и оперативно управление на трафопоста.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Налице са предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:
[община] е предявила срещу [фирма] иск за признаване право на собственост върху недвижим имот, представляващ трафопост, като поддържа, че правото на собственост е придобито по реда на §7, ал.1, т.7 ПЗР З..
В обжалваното решение е прието,че така предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че по силата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З. с влизането на закона в сила преминават в собственост на общините изброени подробно държавни имоти, сред които мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на търговските дружества. Прието е, че в тежест на общината е да докаже, че се касае за обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията й, като в случая данни, че трафопостът обслужва само инфраструктурата на общината няма, доколкото е установено, че крайните потребители са физически лица и от там може да се направи извод, че се обслужват обекти, собственост на трети лица, а не на самата община.
Изложени са съображения, че извод, че не се касае за обекти от техническата инфраструктура на общината следва и от законовата регламентация, уреждаща статута на този вид имоти, действала и приложима от момента на въвеждане на трафопоста в експлоатация до датата на влизане в сила на §7, ал.1, т.7 ПЗР З.-по смисъла на §3 ДР на Закона за електростопанството /отм./ “електрически мрежи” са съвкупност от електропроводни линии и подстанции и трансформаторни постове, свързани помежду си и следователно трафопостът като част от електрическата мрежа по силата на чл.2 от този закон е държавна собственост. Прието е, че като част от електрическата мрежа трафопостът съставлява част от единната енергийна система на страната, което следва от разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за електростопанството /отм./, което налага извода, че този обект като част от посочената система, служеща за задоволяване потребностите от национално значение, не съставлява обект от техническата инфраструктура на енергийната система, обслужващ само територията на [община], предвид на което и не е налице първата представка за уважаване на предявения иск. Прието е, че трафопостът, предвид специфичното си предназначение не може да бъде разглеждан като отделен изцяло самостоятелен обект на собственост, а само като част от единната енергийна система, собствеността върху която е била държавна.
Изложени са съображения, че аналогична по отношение на характера на тази обекти като служещи за задоволяване на потребности от национално значение е и последващата правна уредба-чл.68 ЗЕЕЕ/отм./, където е посочено, че всички енергийни обекти на територията на страната се свързват и функционират в единна енергийна система с общ режим на работа и с непрекъснат процес на производство, преобразуване, пренос, разпределение и потребление на електрическа енергия.
Прието е, че не е налице и втората предпоставка на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., доколкото по силата на чл.12 от Закона за електростопанството /отм./ дейностите по производството, преноса, разпределението и пласмента на електрическа енергия за общо ползване, се извършват от електропроизводствените и електроснабдителните организации към Асоциация “Енергетика” и след като със закон е възложено на определени правни субекти осъществяването на дейностите по чл.12, то и обектите, служещи за извършването им, които са изключителна държавна собственост по силата на чл.2, следва да се считат предоставени на съответните предприятия по силата на закона и бе наличие на изричен акт за това. Изложени са съображения, че е без значение дали трафопостът е бил изрично заприходен, тъй като включването във фондовете на нергийното предприятие е следствие от факта, че е бил част от общодържавната енергийна система. С оглед на това е прието, че твърденията относно доказателствената сила на счетоводната документация, на воденето на счетоводството и на направените в същото записвания, както и на представения по делото акт за държавна собственост не се отразяват на правилното решаване на спора.
По отношение на ал.2 на §7 ПЗР З. в обжалваното решение са изложени съображения, че макар същата да е приета по-късно, тя поражда действие едновременно с ал.1, тъй като урежда отрицателна предпоставка недвижими имоти да не са станали общинска собственост, ако са включени в капитала на търговски дружества с държавно имущество. Този извод съответства на трайно установената и непротиворечива практика на ВКС досежно момента, от който произвеждат действие правни норми, които имат пояснителен /тълкувателен/ характер и според настоящия състав не са налице предпоставки за промяна на така установената практика с оглед особеностите на конкретния случай.
При така изложените съображения от въззивния съд досежно предвидените в разпоредбата на §7, ал.1, т.7 ПЗР З. предпоставки, настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса ако енергийният обект /трафопост/ обслужва само обекти на територията на една община, представлява ли той част от общинската инфраструктура по смисъла на §7, ал.1, т.7 ПЗР З., дори и да е част от националната електроразпределителна мрежа, както и по въпроса /уточнен в съответствие с указанията по приложението на процесуалния закон, дадени в т.1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС/ Законът за електростопанството от 1975г. /отм./, заварен към влизане в сила на З., дава ли основание да се приеме, че мрежа или съоръжение от техническата инфраструктура на енергийната система ех lege е включена в уставния фонд на търговско дружество, на което българската държава е едноличен собственик на капитала. Тези два въпроса имат значение за изхода на спора /касаят наличието и начина на установяване на комулативно дадените в разпоредбата на §7, ал.1,т.7 и ал.2 ПЗР З. предпоставки/, разрешени са в обжалваното решение като са обусловили правните изводи на въззивния съд по основателността на предявения иск.Касационно обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на §7, ал.1, т.7 и ал.2 ПЗР З. в подобни хипотези, вкл. досежно предметния обхват на тази разпоредба.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е допустимо ВКС по пътя на тълкуването да придава обратно действие на материално-правна норма и в частност на тази на ал.2 на §7 ПЗР З., създавайки задължителна практика по реда на чл.290 ГПК, след като законодателят по силата на императивната правна норма на чл.14, ал.1 ЗНА не й е придал такова действие. Съображенията за това са на първо място, че предмет на обжалване не е решение на ВКС, в което да е било изразено подобно становище. Освен това само ОСГК, респ. ОСГТК на ВКС разполагат с правомощието да преценяват правилността на изразено по реда на чл.290 ГПК от тричленен състав на ВКС становище по приложението на материалноправна или процесуалноправна норма, включително и досежно даденото по този ред тълкуване.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по останалите, поставени от касатора въпроси, тъй като същите изразяват становището на касатора по приложението на материалния закон, както и за начина, по който съдът следва да извърши преценка на доказателствата за релевантните за спора факти и в този смисъл следва да се възприемат като доводи и оплаквания по правилността на обжалваното решение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.12.2013г. по в.гр.д.№817/2013г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 126.17лв. и да представи доказателства, че дължимата държавна такса е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО за насрочване.
Председател:
Членове: