5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 548
София, 10.11.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4109 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Г. В. срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 18.02.2015г. по в.гр.д.№3068/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен искът за признаване за установено по отношение на ответниците, че общият наследодател на страните- Й. П. К., починал на 29.01.1974г., е бил собственик на 2.800 дка лозе, съставляващо част от лозе от 5 дка в землището на гара К. /сега [населено място]/, м.“А. къра“, което на стар кадастрален план от 1946г. е заснето като имот пл.№244.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материално-правни и процесуално-правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата, както и че отмяната на обжалвания съдебен акт ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй като ще се създаде практика, съпътстваща и подпомагаща развитието на правото при очертаващата се тенденция на решаване на делата при еднаква съдебна практика, както следва:
1. По въпроса за доказателствената сила на представената по делото опис-декларация за внасяне на процесния недвижим имот в ТКЗС от общия на страните наследодател Й. П., както и наличието на изтекла придобивна давност, започнала да тече от придобиването на имота от общия наследодател до и след внасянето на имота в ТКЗС;
2. Следва ли в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ всяка от страните, претендираща собственост на земеделската земя да е длъжна да докаже съответното придобивно основание, на което основава правото си на реституция и противипоставима ли е конкуренцията на ответниците на придобивната давност на тази на ищцата, придобила права от общия наследодател на страните Й. П.
3. Длъжен ли е съдът да зачете документи по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорването им от ответниците и те са приети към делото
4. За правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото като инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, за задължението да изложи мотиви, които да съдържат самостоятелно изложение на приетата за установена фактическа обстановка, преценка на доказателствата, доводите и възраженията на страните, на които следва да бъде даден самостоятелен отговор като съобразно собственото си становище относно крайния му изход може да потвърди или отмени първоинстанционното решение
5. Може ли въззивния съд сам по своя инициатива да изчисли изтекла в полза на ответниците придобивна давност, като самите ответници не твърдят да са владели имота преди неговата реституция, и допустимо ли е това без да е дал указания за участващите в производството страни, че не са събирани доказателства за периода преди реституцията и по-точно след 18.11.1997г. и до самата реституция с решение на ПК.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба М. Б. П., В. Т. П., К. Т. Т., П. Т. А., Л. И. П. и А. С. П. изразяват становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за признаване за установено по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, че към момента на кооперирането общият на страните наследодател е бил собственик на лозе от 5 дка в землището на гара К. /настоящ [населено място]/, м.“А. къра“ и в частност на площ от 2.8 дка от това лозе, което по стар кадастрален план от 1946г. е заснето като имот пл.№244.
С обжалваното решение е прието, че предявеният иск е неоснователен.
Прието е, че страните са наследници по закон на общия наследодател Й. П. К., починал през 1974г., като първоначалният ищец е низходящ на Д. Й. П. /син на общия наследодател/, а ответниците-наследници на Т. Й. П. /син на общия наследодател, починал през 1954г./.
Прието е, че процесното лозе е заявено за възстановяване по преписка №70161/15.09.1991г. на наследници на Т. П. и правото на собственост е възстановено с решение №8005/1995г. на ПРС, като в заключението на в.л. К. по това дело и приложените към него скици възстановената част е била идентифицирана като имот пл.№9 по регулационния план на [населено място] от 1962г. и като част от парцел №244 по плана от 1946г.
Прието е, че с решение по гр.д.№7369/1994г. на ПРС, ХХ състав е отменено частично решение на ПК“Р.“ №03389/07.07.1994г. по преписка №70138/11.11.1991г. на наследници на Й. П. досежно нива от 5.440 дка, съставляваща част от имот пл.№244 по кад.план на [населено място] от 1946г., цялата от 7 дка, отхвърлена е жалбата по отношение на лозе от 5 дка в м.“А. кър“, като е прието, че същото е възстановено на наследниците на Т. П.. Въз основа на двете съдебни решения с решение №3389/06.10.1999г. на ПК“Р.“ на наследниците на Й. П. е възстановена нива от 5.350 дка-част от парцел Х., кв.12 в строителните граници на [населено място], а с решение №03161/07.12.1999г. на ПК“Р.“ на наследниците на Т. П. е възстановен имот от 2.8 дка-част от имот, целият от 4.337 дка, част от парцел Х., кв.12 в строителните граници на [населено място], като за разликата от 1.537 дка е постановен отказ поради това, че попада под улица. Въз основа на представените по делото удостоверения и скици по чл.13, ал.4 и ал.5 ППЗСПЗЗ е прието, че възстановените имоти са части от два съседни имота-имот №8 /собственост на Т. П./ и имот №9 /собственост на Й. П./ по помощния план по чл.13а ППЗСПЗЗ, които имоти са идентични с имот №244 по плана от 1946г. Прието е, че процесният имот от 2.8 дка, възстановен на наследниците на Т. П., е идентичен с лозе от 5 дка, което общият наследодател Й. П. е декларирал при влизането си в ТКЗС.
Прието е, че по делото не са представени доказателства в подкрепа на твърденията на предявилото иска лице процесният имот да е бил собственост на майката на общия наследодател, както и да му е бил прехвърлен по силата на неформален договор. Прието е, че за доказване собствеността на Й. П. е представена опис-декларация за внасяне на имота в ТКЗС, от която е видно, че на негово име е записано лозе от 5 дка в м.“А. къра“ при съседи: общинска мера, Н. И. Т. и А.Д., като в представената по делото опис-декларация за внесените от Н. Т. имоти в ТКЗС като съсед на неговото лозе е записан Й. П.. Посочено е, че в емлячния регистър от 1935г. не фигурира лозе от 5 дка в „А. къра“, както и че според показанията на свидетелите Г. Г. и С. И. Й. П. е имал 15-16 дка в м.“А. кър“, част от които било лозе, което внесъл в ТКЗС. Прието е обаче, че от показанията на тези свидетели не може да се направи извод, че наследодателят Й. П. е владял процесното лозе в продължение на 20 години съгласно изискването на ЗД/отм./, поради което и не може да се приеме, че същият е бил негов собственик на основание давностно владение. Изрично е посочено, че опис-декларацията за внасяне на имота в ТКЗС не е доказателство за собственост, поради което е прието, че не е установено към момента на одържавяването на процесния имот общият наследодател Й. П. да е бил негов собственик.
За основателно е прието възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по давност от възстановяването му с влязло в сила решение на ПРС по гр.д.№8005/1995г. до настоящия момент. Прието е, че е налице 10 годишно явно и необезпокоявано владение на ответниците по отношение на процесния имот с начален момент 18.11.1997г. съгласно чл.5, ал.2 ЗВСОНИ.
С оглед на така изложените от въззивния съд съображения досежно доказателственото значение на опис-декларацията за внасяне на имоти в ТКЗС, следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса длъжен ли е съдът да зачете доказателствената сила на документ по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ /опис-декларация/ за установяване принадлежността на правото на собственост в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, ако този документ не е бил оспорен от ответниците и е бил приет като доказателство по делото. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС- постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №35/22.02.2012г. по гр.д.№419/2011 на Второ ГО на ВКС, в което по поставения въпрос дали съдът следва да зачете документи по чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ за установяване принадлежността на правото на собственост, след като не е направено оспорване е прието, че в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12, ал.2 ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете, след като не е направено оспорване.
Налице е основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса, който настоящият състав уточнява съгласно правомощията си според указанията, дадени в т.1 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допустимо ли е съдът да се произнася в производство по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по направено от ответниците възражение за придобивна давност, изтекла след възстановяване на собствеността. Касационно обжалване по така поставения въпрос следва да бъде допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, включително с оглед изложените от ответниците по касационна жалба съображения, че съдът следва да се произнесе по това възражение, ако искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е предявен не непосредствено след постановяване на решенията на ПК /ОСЗ/ за възстановяване на собствеността, а повече от 10 години след това.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по останалите, поставени от касатора въпроси – не е налице идентичност между поставените въпроси и разрешените в сочените от касатора решения на ВКС.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, постановено на 18.02.2015г. по в.гр.д.№3068/2013г.
Указва на касатора Й. Г. В. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 79.17лв. и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внасянето на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: