О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 541
София, 16.10.2014 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на девети октомоври през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Геника Михайлова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4004 от 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Х. К. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 13.02.2014г. по в.гр.д.№3446/2013г.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроса необходимо ли е да се доказва съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, при положение, че е установено съществуването и местонахождението на вещите към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението по допускане на делбата и кой носи доказателствената тежест да установяване владението на вещите; каква е доказателствената тежест в делбения процес на обяснение на съделител, дадено в прекратено досъдебно производство; по въпроса за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели; по въпроса за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителката Р. С. П. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
Производството е за делба във фазата по допускането.
По отношение на допуснатите до делба движими вещи, находящи се на ІІ етаж на вилната сграда в [населено място], м.”Т.”, ул.”8-ма” №66-детска стая, спалня, дрешник и баня, в обжалваното решение е прието, че се намират в държане на съделителя Х. К.. Прието е, че след 18.08.2006г. в имота е живял само Х. К. заедно със своята майка, като едва през м.06.2010г. съделителката Р. П. е получила достъп до разпределената й за ползване с решение №561/03.06.2008г. по в.гр.д.№2337/2007г. по описа на ОС-Варна част от този имот-втори етаж, състоящ се от предверие, стълбище към подпокривното пространство, две стаи, санитарен възел и килер и подпокривно пространство, състоящо се от дневна с кухненски бокс и трапезария, като съставеният в нотариалното производство констативен протокол удостоверява годно намерените на този етаж движими вещи, посочени в него. По отношение на другите вещи, оставени от съделителката Р. П. на ІІ етаж-дървена спалня, дървена тоалетка, полюлей, нощни лампи, осветителни тела по тавани и стени е прието, че се намират в държане на Х. П. с оглед съдържащо се негово изявление в подписани от него писмени обяснения от 22.06.2010г. по преписка ЗМ №413/2010г. на МВР, V РПУ, к.к.”Златни пясъци”-гр.В., образувана по подадена от Р. П. жалба. Прието е, че изявлението на Х. К., че той единствен живее постоянно в имота, както и че всички мебели, посочени от бившата му съпруга като липсващи, се намират на съхранение в общия имот, никога не са изнасяни оттам, като той заплаща всички разходи по съхранението, опазването и поддръжката им. Прието е, че обясненията съставляват частен документ, съставен и подписан от Х. К., относно чиято автентичност по делото не се спори, с достоверна дата по смисъла на чл.181, ал.1 ГПК от 28.06.2010г. и съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в него, са направени от Х. К. съгласно чл.180 ГПК, поради което и във вр. с чл.154 ГПК е прието, че документът има материална доказателствена сила относно съдържанието, съставляващо удостоверяване на неизгодни за издателя факти-че тъй единствено живее постоянно в имота, и има силата на извънсъдебно признание. С оглед на това е прието, че всички движими вещи, описани в исковата молба като находящи се в жилищния имот в [населено място], м.”Т.” се държат от Х. К..
Във връзка с този извод на въззивния съд касаторът поставя въпроса кой носи доказателствената тежест от установяване съществуването на движимите вещи и към момента на допускане на делбата, необходимо ли е съществуването им към този момент да бъде доказано, при положение, че е установено съществуването и местонахождението им към момента на прекратяване на съпружеската имуществена общност, но при различни твърдения на съделителите за местонахождението на вещите към датата на постановяване на решението, както и за възможността да се приеме кой от съделителите държи допуснатите до делба движими вещи само въз основа на обяснение, дадено от съделител в прекратено досъдебно производство.
Така поставеният въпрос е от значение за изхода на спора, а поради липса на трайно установена съдебна практика следва да се приеме, че има значение и за точното прилагане на закона и за развитието на правото с оглед значителния брой дела за делба на движими вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това следва да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1 т.3 ГПК.
По отношение на вещите, за които съделителят Х. К. поддържа, че не следва да бъдат допуснати до делба, тъй като са трайно прикрепени към сградата и отделянето им без тяхното повреждане е невъзможно, правени са по поръчка съобразно размерите на помещенията и при демонтаж биха станали неизползваеми като вещи /четири броя долни кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, ведно с вградена мивка /керамика/ с мелница за отпадъци модел «Б.» с едно голямо корито и второ помощно корито, изработени по поръчка; два броя горни кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, изработени по поръчка; два броя малки кухненски шкафове, материал MDF, цвят резеда и кафяво, изработени по поръчка; един брой кухненски шкаф-цял в ниша, материал MDF, цвят-резеда и кафяво, изработен по поръчка и камина с камера, модел «Chemine ePhieippe” С. Е.-зелен мрамор и бежов материал за облицовка, находящи се на І етаж от сградата в м.”Т.” въззивният съд е приел, че следва да бъдат допуснати до делба, тъй като възраженията на съделителя Х. К. са неоснователни. Прието е, че заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза не обосновава такива изводи, тъй като според експертизата вещите подлежат на монтаж и демонтаж, а изложените съображения относно това, че се намалява стойността и качеството им при демонтаж, както и че се ограничава възможността да се ползват на друго място предвид специфичните им размери и профили, са приети за ирелевантни като обстоятелства с оглед предмета на делото-притежаване на право на собственост върху вещите, претендирани за делба, в съсобственост, както и каква е частта на всеки един от тях в съсобствеността. Прието е, че не се установява преработване на тези движими вещи и трансформирането им в недмвижими, вкл. по отношение на камината. Изложени са съображения, че е общоизвестен фактът, че на пазара десетки фирми предлагат продажба и монтиране на камини с вградени горивни камери и същите, колкото и да изглеждат внушително, са конструирани модулно, което позволява лесен монтаж и демонтаж, както и последващ монтаж на друго подходящо място-с извод за дима, място и последващо ползване на всички съставни части-мраморни, каменни и пр. облицовки и горивна камера.
По отношение на тоалетна чиния-моноблок, умивалник със смесена батерия, с които е обзаведено сервизното помещение-баня на І етаж е прието, че следва да бъдат допуснати до делба , тъй като изводът, че са трайно прикрепени към недвижимостта би бил необоснован, сравнен с постановеното от първоинстанционния съд решение в необжалваните му части, с които до делба са допуснати моноблок, тоалетен моноблок, с които са обзаведени сервизните помещения-бани, находящи се на ІІ етаж от сградата.
Във връзка с тези изводи на въззивния съд касаторът поставя въпроса за възможността преценката на съда дали една вещ е движима или представлява подобрение да се извърши въз основа на заключение на изслушана по делото съдебно-техническа експертиза, следва ли да се преценява състоянието на всяка вещ поотделно с оглед изразеното от съделителите становище за тази вещ и допустимо ли е правейки аналогия със становището на съделителите по отношение характера на сходни вещи да се формира извод въз основа на факти извън твърдените от страните.
Доколкото липсва трайно установена съдебна практика по така поставения въпрос, както и предвид обстоятелството, че същият има значение за извода на съда за допустимостта на делбата, следва да се приеме, че този въпрос има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и касационно обжалване следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По отношение на движимите вещи, чието придобиване по време на брака, както и съществуването им към момента на приключване на съдебното дирене, съделителят Х. К. оспорва, въззивният съд е приел, че както придобиването, така и съществуването им се установява годно от свидетелските показания на св.М. К. Г. и Т. М. С., които свидетелстват подробно за наличните в помещенията вещи, посочвайки ги, обосновават показанията си на непосредствени впечатления, придобити от тях при посещения в имота в предходни години, по време на съжителството на страните и последно от лятото на 2011г., като не са наведени и не са установявани в процеса фактически твърдения, обосноваващи извод за недостоверност на показанията на св.М. Г., която е без родство със страните, поради което и нейните показания потвърждават достоверността на показанията на св. Т. С., майка на съделителката Р. П..
По отношение на предявения от Х. К. иск за делба на казан за варене на ракия и печка на твърдо гориво, марка “П.” въззивният съд е приел, че обстоятелството, че тези вещи са налични и се намират в държане на съделителката Р. П., респ. в [населено място], където живеят нейните родители, не е доказано. Прието е, че представеният от Х. К. констативен протокол от 19.05.2011г., съдържащ съставен от Х. К. в присъствието на двама доведени от него свидетели опис, носещ подписите им, както и този на св.Т. С., майка на съделителката Р. П., не е достатъчен за доказване притежанието на вещите, тъй като съставлява частен свидетелстващ документ, който не носи подписа на страната, на която се противопоставя. Изложени са съображения, че годни доказателства биха могли да бъдат показанията на посочените в описа свидетели на същия.
Във връзка в тези изводи касаторът поставя въпроса за задължението на съда да обсъди противоречивите свидетелски показания на две групи свидетели ,като твърди,че показанията на св.М. изобщо не са коментирани от въззивния съд. Поддържа, че поставения въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се позовава на представените с изложението решение №700/28.10.2010г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№91/2010г., решение №131/12.04.2013г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1/2013г., решение №800/22.03.2011г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№776/2009г. и решение №140/23.03.2010г. на ВКС, І ГО по гр.д.№4755/2008г.
С оглед становището, изразено от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 ГПК в представените по делото решение №700/28.10.2010г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№91/2010г., решение №131/12.04.2013г. на ВКС, ІV ГО по гр.д.№1/2013г. и решение №140/23.03.2010г. на ВКС, І ГО по гр.д.№4755/2008г. настоящият състав приема, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ,т.1 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 13.02.2014г. по гр.д.№3446/2013г. по описа на Варненския окръжен съд, ГО, VІІІ състав.
Указва на касатора в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС 25лв. /двадесет и пет лева/ и да представи доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: