4
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 715/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 193
София, 02.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 715/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийския градски съд от 08.07.2013 год., постановено по гр.дело № 7065/2011 год. по описа на ІV-Б въззивен състав, с което е
отменено решението от 10.03.2011 год., постановено по гр.дело № 25437/2007 год. по описа на Софийския районен съд, 31 състав, като вместо това е постановено друго за
признаване за установено по отношение на В. Д. Д., че Е. И. И.-Д. и Б. И. И. са реституирани собственици по реда на чл.2 ЗВСВНОИ по З.,ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС на следния недвижим имот: поземлен имот с пл.№ 1226, с площ от 500 кв.м., част от който съгласно действащия регулационен план на [населено място], местност „М.-1” попада в УПИ ХІІІ-за озеленяване, в кв.46А/447 кв.м./, а другата част – в реализираната [улица]/53 кв.м./, при граници: имот пл.№ 5157, бивша [улица]и общински имот без пл.номер, означени по черните цифри 1-2-8-3-4-5-1 в комбинирана скица № 2 на вещите лица по тричленната съдебно-техническа експертиза от 03.12.2012 год., а съобразно одобрената кадастрална карта на София, район Студентски, представляващ имот с идентификатор 68134.1602.1226 с площ от 447 кв.м. и имот с идентификатор 68123.1602.6204 с площ от 53 кв.м., при общи граници: 68134.1602.5157, 68134.1602.6203, 68134.1602.4745, 68134.1602.6127 и 68134.1602.6086, като
осъжда ответника да предаде на ищците владението на следния имот: част от поземлен имот с пл.№ 1226, която съгласно действащия регулационен план на [населено място], местност „М.-1” попада в УПИ ХІІІ-за озеленяване, в кв.46А, с площ от 477 кв.м., а съобразно одобрената кадастрална карта на София, район Студентски, представляващ имот с идентификатор 68134.1602.1226, с площ от 447 к в.м., при граници: 68134.1602.5157, 68134.1602.6203, 68134.1602.6204, 68134.1602.4745, 68134.1602.6127 и 68134.1602.6086, по иска с правно основание чл.108 ЗС, предявен от Е. И. И.-Д. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.15 и Б. И. И. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], срещу В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица].
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят В. Д. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представляван от адвокат М. Р., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК тъй като „съдът се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за изхода на конкретното дело и за формиране на решаващата воля на съда”, а именно:
1. Изключителна ли е компетентността на кмета на съответната община да издава реституционни административни актове по чл.4 ЗВСОНОИ по З., ЗПИНМ… и др. и допустимо ли е делегиране /чл.39, ал.4 ЗМСМА/ тази компетентност?
2. Представлява ли заповед РД 15-2168 от 06.07.2000 год., издадена на основание чл.44, ал.1,т.1 и т.2 ЗМСМА и чл.10, ал.2 ПОДСО, валидно оправомощаване по смисъла на чл.39, ал.2 ЗМСМА за заместване на кмета на СО в тези му правомощия, когато не е установено отсъствието на кмета или друга обективна невъзможност да го изпълнява?
3. Приложима ли е нормата на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ в настоящото производство относно давността, противопоставена на ищците по спора, които черпят права и се легитимират по реституция на основание ЗВСОНИ по З., ЗПИНМ и др.?
От ответниците по касация Е. И. И.-Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.Б, ет.2, ап.15 и Б. И. И. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], представлявани от адвокатите М. М. и Ц. Ч., е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище за недопустимост.
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесният имот не е засегнат от строителство и отговаря на изискванията за образуване на самостоятелен парцел съгласно чл.19, ал.1 ЗУТ и към момента на влизане в сила на ЗВСВНОИ по З. и други закони е бил в патримониума на столична община понеже е обект по смисъла на § 7, т.3 ПЗР на ЗМСМА, в сила от 17.09.1991 год. като полученото обезщетение е възстановено от ищците по спора на 24.07.2000 год., на която дата заповед № РД-43-143 от 12.07.2000 год. на кмета за отмяна на отчуждаването е влязла в сила с оглед чл.6, ал.1 ЗВСНОИ по З. и други закони, въпреки че е подписана от заместник-кмет тъй като съгласно чл.39 ЗМСМА същият може да замества кмета винаги, когато се налага и то относно всички негови функции, поради което се явява издадена от компетентен орган. Относно направеното възражение от ответника по спора за придобивна давност е прието за неоснователно, защото владението е установено през 1994 год. въз основа на решение № 935/194 от 05.08.1993 год. на ПК-Студентска и до издаването на посочената заповед през 2000 год. няма правна стойност, а намира приложение чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, в сила от 22.11.1997 год., заличаваща с обратна сила изтеклата придобивна давност, при което от 12.07.2000 год. е започнала да тече нова давност, а исковата молба е подадена на 09.11.2007 год. и не е изтекъл десетгодишния срок, предвиден в чл.79, ал.1 ЗС, за да настъпят последиците на давността и придобиването на имота на оригинерно основание. Направен е извод, че искът за ревандикация по чл.108 ЗС е основателен и доказан за 447 кв.м. понеже останалите 53 кв.м. попадат в улица.
За да се допусне касационно обжалване следва да е налице някоя от предвидените в чл.280, ал.1, т.1, т.2 или т.3 ГПК предпоставки.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав приема, че при така изложеното е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което касационно обжалване се допуска по въпросите:
1. При осъществяване на косвен/инцидентен/ съдебен контрол върху валидността на индивидуален административен акт, издаден въз основа на заповед за заместване, какви са правните последици от това, че по делото не са събрани доказателства за обективната невъзможност на титуляра да изпълнява всички свои правомощия в периода на заместване и чия е доказателствената тежест?
2. Намира ли приложение чл.5, ал.2 ЗВСОНИ и при възстановяване на собствеността по ЗВСВНОИ по З. и други закони?
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 08.07.2013 год., постановено по в.гр.дело № 7065/2011 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Б състав.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 376,18 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от жалбоподателя В. Д. Д..
След представяне доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на Председателя на Първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ