2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6166/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№223
София, 09.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6166/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Варненския окръжен съд от 23.05.2013 год. по в.гр.дело № 677/2013 год., с което е отменено решение № 5/02.01.2013 год. по гр.дело № 11178/2010 год. на Варненския районен съд като вместо него е постановено друго за приемане за установено по отношение на Д. Т. П. с ЕГН [ЕГН] и Я. Д. П. с ЕГН [ЕГН], че те не са собственици на ПИ № 637 по КП м.”Планова” с площ 696 кв.м., при граници: ПИ с №№ 636, 1173 и път, по иска с правно основание чл.124 ГПК, предявен от П. Г. А. с ЕГН [ЕГН], Р. Г. Ф. с ЕГН [ЕГН], Д. М. Д. с ЕГН [ЕГН], И. М. П. с ЕГН [ЕГН], Г. А. А. с ЕГН [ЕГН], Н. Г. Г. с ЕГН [ЕГН] при участието на третите лица-помагачи на ответниците: В. С. Л. с ЕГН 51120414, Т. В. П. с ЕГН [ЕГН], Т. М. К. с ЕГН [ЕГН], Д. Ж. П. с ЕГН [ЕГН], С. Ж. П. с ЕГН [ЕГН], М. К. К. с ЕГН [ЕГН] и Ю. К. М. с ЕГН [ЕГН].
Недоволни от въззивното решение са жалбоподателите Д. Т. П. и Я. Д. П., двамата от [населено място], които чрез адвокат А. Д. го обжалват в срока по чл.283 ГПК като считат, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1 ГПК понеже „Окръжният съд се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Касае се за основен материалноправен и процесуалноправен въпрос на спора между страните, който засяга допустимостта и основателността на исканията на същите, по който съставът на въззивния съд е реализирал произнасяне, и от решаването на който зависи изходът на делото. Материалноправният въпрос засяга възможността при упражнявано непрекъснато владение в продължение на изискуемия се по чл.79, ал.1 ЗС срок от страна на приобретателя по него да настъпят правните последици на придобивната давност”, а процесуалноправният въпрос, „обусловил допустимостта на решението по спора е следният: допустим ли е предявения отрицателен установителен иск и по-конкретно налице ли е у ищците правен интерес от предявяването му”.
Ответниците по касация П. Г. А., Р. Г. Ф., Д. М. Д., И. М. П., Г. А. Г., Н. Г. Г., В. С. Л., Т. В. П., Т. М. К., Д. Ж. П., С. Ж. П., М. К. К. и Ю. К. М., всички от [населено място], не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
За да отмени решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че доказателствената тежест при отрицателния установителен иск е на ответниците по спора като от заключенията на всички технически експертизи е видно, че имотите на наследодателя на праводателите им Т. В. П. не са идентични с тези по нот.акт № 16, том ІІІ, регистър 1754, дело № 440/1940 год. на С. К. нотариус при Варненския областен съд с процесния имот, поради което и прехвърлителните сделки на наследниците му по нот.акт № 142 от 03.08.2006 год., н.дело № 352/2006 год., с който са продали на Д. Ж. П. 296 кв.м.ид.ч. от процесния имот и по нот.акт № 154 от 24.08.2006 год., нот.дело № 367/2006 год., с който И. Ж. П. е продал на Т. В. П. 25 кв.м.ид.ч. от процесния имот, са с имот, който не принадлежи на прехвърлителите. Съобразен е списъкът на обобщените местности, според който местностите на имотите по нотариалния акт № 1/1940 год., с които Т. В. П. е закупил ниви: „С. бою”, „М.-тепе”, „Под лозята” и „Т. тарла” са извън полигона на м.”Б. дере”/сега „Полигона”/. Взето е предвид, че от 21.09.2000 год. до завеждане на иска на 19.07.2001 год. не са изтекли десет години нито в полза на праводателите, нито в полза на приобретателите дори да се позовават на присъединяване владението на продавачите-още повече, че безспорно установено по деолто е само, че от 2006 год. ответниците Д. и Я. П. го владеят, след покупката с нот.акт № 57 от 20.12.2006 год., т.ІV, рег.№ 12670, дело № 699/2006 год. на нотариус В. П., вписан в регистъра на НК под № 205. Направен е извод, че за ищците по отрицателния установителен иск /сега ответници по касация/ е налице валидно позитивно решение на ПК-В. за осъществена реституционна процедура спрямо процесния имот, индивидуализиран в достатъчна степен с посочване на площ, местонахождение и номер по плана на старите имотни граници, поради което искът с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК е доказан.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторите не са сравнили отделни случаи по съдебни актове, не са обосновали противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Самата касационна жалба и изложението към нея не съдържат формулирани въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, не отговаря/т/ на приетото в т.1 от ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на Върховния касационен съд. Отсъствието на ясен и точно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос води до извод, че не са налице хипотезите на точки 1-3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Приложените две решения на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение, постановени в производство по чл.290 ГПК са отменителни и касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 90 от 05.05.2011 год. по гр.дело № 846/2010 год. се отнася до наличието направен интерес отрицателния установителен иск, а решение № 504 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 603/2010 год. е аналогично.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Варненския окръжен съд, постановено на 23.05.2013 год. по в.гр.дело № 677/2013 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ