4
определение по гр.д.№ 701 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 834
гр.София, 24.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 701 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Г. К. и В. А. К. срещу решение № 3259 от 11.05.2012 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-ти „Г” въззивен състав, постановено по гр.д.№ 13846 от 2011 г., с което е потвърдено решение от 25.01.2011 г. по гр.д.№ 21 472 от 2008 г. на Софийския районен съд, 46 състав за отхвърляне на предявения от В. Г. К. и В. А. К. срещу [фирма] иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху гараж № 5, находящ се във ведомствения на Б. блок „Г”, кв.4, „В. шосе”, м.”В.”, [населено място], състоящ се от 1 гаражна клетка с площ от 26,76 кв.м., заедно с принадлежащите й 0,958 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: двор, общо помещение, гараж № 4 и двор.
В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС и практика на други съдилища, както и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните въпроси: 1. Какво следва да бъде съдържанието на доклада по чл.146 от ГПК и какви са последиците от недаване на указания за кои факти и обстоятелства страните не сочат доказателства. 2. Какви са последиците, когато искът е отхвърлен на основание, което не е посочено от първоинстанционния съд като релевантен за делото факт и за доказването на което съдът не е разпределил доказателствената тежест, 3. Какви са правомощията на въззивната инстанция при неточен доклад на първоинстанционния съд или при липса на такъв и по-конкретно длъжен ли е въззивният съд да изготви собствен доклад и да се произнесе служебно по допустимостта на първоинстанционното решение, 4. Може ли въззивната инстанция да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените във въззивната жалба и отговора, 5. Може ли едва с решението си съдът да посочи кои въпроси са съществени за изхода на делото и кои са спорни, 6. Може ли съдът да основава решението си на отговор на вещо лице, даден в съдебно заседание, извън обема на поставената му задача, 7. Какви са параметрите на обема на идентичност, който следва да се докаже при иск по чл.108 от ЗС или по чл.124, ал.1 от ГПК при условие, че собствеността на ищеца не се оспорва от ответника. Като противоречаща на обжалваното решение практика са посочени и представени: решение № 138 от 25.03.2011 г. по гр.д.№ 1127 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 56 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 717 от 05.11.2009 г. по гр.д.№ 2589 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1471 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 458 от 29.06.2010 г. по гр.д.№ 1526 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение 68 от 22.02.2012 г. по гр.д.№ 748 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1905 от 01.02.2002 г. по гр.д.№ 1596 от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение от 28.05.2010 г. по гр.д.№ 27846 от 2008 г. на Софийския районен съд, 47 състав, решение от 16.05.2011 г. по гр.д.№ 11651 от 2010 г. на Софийския градски съд, определение № 27 от 27.01.2012 г. по гр.д.№ 36 от 2012 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1 от 08.01.2009 г. по гр.д.№ 167 от 2008 г. на Първомайския районен съд.
В писмен отговор от 23.08.2012 г. пълномощникът на [фирма] оспорва жалбата като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за потвърждаване решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост на гараж, въззивният съд е приел, че ответното дружество не владее претендирания от ищците гараж- според представената от ищците заповед по чл.100 от З. /отм./ гаражът на ищците следвало да се намира на приземния етаж на блока, докато ответникът владеел гаражи и гаражни клетки в подземния етаж, който бил различен от приземния. Това е бил основният довод на съда за отхвърляне на иска за собственост, въпреки че в отговора на исковата молба пълномощникът на ответника не е оспорвал твърдението на ищците, че претендираният гараж съществува и се ползва от ответника [фирма] /в отговора на исковата молба от 14.09.2009 г. [фирма] е направил само няколко възражения по предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС: че исковата молба е нередовна, че искът е предявен не от всички, а само от някои от наследниците на обезщетения с гаража собственик А. К. и то наследници, за които няма доказателства да са приели наследството, че процесният гараж не е собственост на ищците, тъй като с последваща заповед е бил заменен с второ жилище и че ответникът е собственик на този гараж на основание придобивна давност/.
В решение № 717 от 05.11.2009 г. по гр.д.№ 2589 от 2008 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК, е прието, че съдът не може да основава решението си на обстоятелство, което ответникът не е заявил като възражение срещу иска в отговора на исковата молба.
Следователно налице е противоречие на обжалваното решение със задължителна практика на ВКС по въпроса: може ли съдът да основава решението си на доводи и обстоятелства, различни от въведените като спорни с отговора на исковата молба, въззивната жалба и отговора на жалбата. Поради това е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на СГС.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3259 от 11.05.2012 г. на Софийския градски съд, ГО, IV-ти „Г” въззивен състав, постановено по гр.д.№ 13846 от 2011 г.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС на РБ държавна такса за разглеждане на делото в размер на 130 лв. /сто и тридесет лева/.
УКАЗВА на същите, че при невнасяне на държавната такса в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване за разглеждането му в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.