2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 4851/2013 год.
Р Е Ш Е Н И Е
№ 56
гр.София, 28.04.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
със секретар Даниела Цветкова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 4851/2013 година
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Обжалвано е решение № 467 от 15.03.2013 год. по в.гр.дело № 130/2013 год. на Пловдивския окръжен съд, Гражданско отделение, осми състав, с което е потвърдено допълнително постановено решение № 4100 от 13.11.2012 год. по гр.дело № 841/2008 год. по описа на Пловдивския районен съд, шести състав в частта, с която е допълнено решение за извършване на делбата като е посочено, че делбата се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на А. А. К. върху 299/800 ид.части от сграда с идентификатор № 56784.511.92.3 и върху 299/800 ид.части от дворно място, съставляващо ПИ № 56784.511.92, поставени в дял на Г. И. Б..
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят Г. И. Б. ЕГН [ЕГН] от [населено място], представляван от адвокат С. Ф. М., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано.
Ответниците по касация В. З. М. ЕГН [ЕГН] и Д. Н. М. ЕГН [ЕГН], двамата от [населено място], не вземат становище.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната, приема следното:
За да потвърди допълнителното решение на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че е налице влязло в сила решение по допускане на делбата по настоящото дело, в което е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване заедно и поотделно от праводателите/продавачи/ на В. З. М. (през време на брака й с Д. Н. М.) и нейни родители З. В. К./починал/ и А. А. К., което като абсолютно вещно право върху чужд имот тежи и действа спрямо всички и се погасява със смъртта на ползвателя, освен ако не е предвиден по-кратък срок, което в случая не е налице.
С определение № 637 от 12.12.2013 год., постановено по настоящото дело е допуснато касационно ожалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправния въпрос, обусловил правния извод на съда: „Щом е налице влязъл в сила съдебен акт по допускане на делбата, в който изрично е отчетено запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване – заедно и поотделно на праводателите на ответниците, и доколкото правото на ползване е абсолютно вещно право върху чужд имот и тежи, действа спрямо всички, и не се погасява с изгубване на собствеността върху вещта, трябва ли да обременява и самостоятелния дал на ищеца след прекратяване на съсобствеността?”
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Решението на въззивния съд е неправилно като при постановяването му е нарушен материалния закон – чл.56 ЗН.
Едно от най-сериозните ограничения на собствеността е ограничението, настъпващо при обременяването й с ограничени вещни права. Учредяването на вещно право върху чужда вещ може да доведе до загуба на толкова съществени части от съдържанието на собствеността, че самата тя да заприлича на ограничено право. В степента, в която титулярът на обременяващото право разполага с възможности спрямо имота, в същата степен собственикът губи своите възможности спрямо него. Тъй като ограниченото вещно право на ползване позволява да се използва чужда вещ(имот) и да се получават добиви собственикът ще бъде лишен от възможност да предприема посочените действия докато това право обременява правото му на собственост. Съдебната практика е последователна, че ако учреди върху имота си ограничено право на ползване, собственикът е лишен от всякаква възможност да го ползва – в тези случаи собствеността е гола и собственикът й може да извършва всички разпоредителни действия, включително и да прехвърля владението на трети лица с изключение на правото на ползване.
Установеното в този случай ограничение се основава върху правото на собственост и пряко рефлектира върху неговото съдържание. Извън правото на собственост то е невъзможно тъй като ще отпадне правната основа на неговото съществуване – за това се казва, че има вещен характер и тежи върху самото право (представлява вещна тежест), а не върху личността на собственика. Освен това ограничението е толкова трайно и засяга собствеността така ограничено, че може да се противопостави на всеки следващ неин приобретател. Външно тази противопоставимост изглежда сякаш имота бива следван от ограничението.
При учредяване право на ползване върху определен имот собственикът се лишава от възможността да си служи непосредствено с него, тъй като упражняването на правото на ползване от страна на неговия носител би било невъзможно ако продължи ползването на собственика. Това състояние на колизия между правото на собственост и ограниченото вещно право на ползване е обусловено от обстоятелството, че в качеството им на субективни вещни права те имат еднакъв предмет. Собственикът няма право да ползва имота в засегнатите от ограниченото направления нито пък е в състояние да изключи въздействието на ползвателя върху имота и за него възниква задължение да бездейства по отношение на чуждото притезателно право.
В случая с влязлото в сила решение по допускане на делбата с № 1022 от 30.03.2010 год. по гр.дело № 841/2008 год. на Пловдивския районен съд, VІ-ти състав е прието,че праводателите на ответниците М. са със запазено право на ползване на 299/800 ид.ч. от ПИ и построените в него едноетажна с изба полумасивна жилищна сграда и пристройката към нея ся обща застроена площ от 126 кв.м.
С решение № 2960 от 12.07.2012 год., постановено по същото дело е извършена делбата като на основание чл.292 ГПК/отм./ са разпределени имотите.
С решение № 4100 от 13.11.2012 год., постановено по същото дело на основание чл.193 ГПК/отм./ е допълнено решение № 2960 като
1. „делбата се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на А. А. К. върху 299/800 ид.части от сграда с идентификатор № 56784.511.92.3 и върху 299/800 ид.части от дворното място, съставляващо ПИ № 56784.511.52.”
2. след описанието на имотите, поставени в общ дял на В. и Д. М. е добавено „че делбата се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване от А. А. К. върху 299/800 ид.части от сгради с идентификатор № 56784.511.92.1 и № 56784.511.92.2 и върху 299/800 ид.части от дворното място, съставляващо ПИ № 56784.511.92.
Въззивният съд с обжалваното решение № 467 е потвърдил допълнителното първоинстанционно решение с № 4100 относно запазеното право на ползване на А. А. К. в имотите, поставени в дял на ищеца/касатор/ Г. И. Б., което противоречи на събраните по делото доказателства.
Съделителят Г. И. Б. се легитимира като съсобственик на 500/800 ид.ч. в целия имот с 10/16 ид.ч., получени: по дарение 1/16 ид.ч. от А. А. А./НА № 15, т.І, рег.№ 543, дело № 14/2005 год. на нотариус С. К. с рег.№ 001 в НК/ и 9/16 ид.ч. по покупко-продажба от А. А. А. и неговата съпруга А. С. А., Е. А. С. и съпругът й Р. С. С./НА № 16, т.І, рег.№ 544, дело № 15/2005 год. на същия нотариус, при което липсват данни за тежести.
Съделителката В. З. М. /през време на брака й с Д. Н. М./ е придобила чрез покупко-продажба от родителите си З. В. К. и А. А. К. 299/800 ид.ч. от същия имот като прехвърлителите са запазили пожизнено и безвъзмездно заедно и поотделно право на ползване на прехвърляемия имот, т.е. само върху идеалната част на съпрузите М., при която е допусната и извършена делбата на съсобствения имот.
С НА № 104, т.54, дело № 13470/1997 год. на нотариуса при Пловдивския районен съд З. В. К. и съпругата му А. А. К. са дарили 1/800 ид.ч. от процесния имот, без ограничения.
Понеже е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК касационната жалба следва да се уважи, а въззивното решение отмени в обжалваната част като спорът реши от настоящата инстанция с отхвърляне молбата за допълване на решението относно правото на ползване върху дела на Г. И. Б..
Разноски по делото не се претендират.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 467, постановено на 15.03.2013 год. по в.гр.дело № 130/2013 год. по описа на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е потвърдено допълнително решение № 4100 от 13.11.2012 год. по гр.дело № 841/2008 год. на Пловдивския районен съд, VІ-ти състав в частта, с която е допълнено решението за извършване на делбата като е посочено, че делбата се извършва при отчитане на запазеното пожизнено и безвъзмездно право на ползване на А. А. К. върху 299/800 идеални части(ид.ч.) от сграда с идентификатор № 56784.511.92.3 и върху 299/800 ид.ч. от дворно място, съставляващо ПИ № 56784.511.92, поставени в дял на Г. И. Б. по реда на чл.292 ГПК/отм./.
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 32298 от 10.08.2012 год., подадена от В. и Д. М. чрез адвокат А. Б. по чл.192, ал.2 и чл.193 ГПК, че 299/800 ид.ч. от сградата с идентификатор 56784.511.92.3 и същите ид.ч. от ПИ с идентификатор 56784.511.92 са със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване от З. В. К. и А. А. К., разпределени в дял на Г. И. Б. по реда на чл.292 ГПК/отм./.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ