О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1162
гр.София, 05.11.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
тридесет и първи октомври две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1173/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Т. Д. П. (ищец) и на А. за д. ф.и. (А. – ответник) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 139 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 162/ 2012 г. С атакуваното решение частично е отменено и частично е потвърдено решение на Старозагорски районен съд по гр.д.№ 3174/ 2011 г. и по този начин А. е осъдена да заплати на Т. П. по иск, квалифициран по чл.19 ал.3 от ЗДФК (отм.), допълнително възнаграждение под формата на материално стимулиране в размер 184 лв, като за разликата до пълния предявен размер от 5 156 лв ищцовата претенция е отхвърлена.
Касационна жалба срещу решението първоначално е подадена от ответната А., която го атакува в осъдителната по отношение на нея част. А. поддържа в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, че обжалваното решение е нищожно, като в тази връзка формулира процесуалноправният въпрос валиден ли е постановен съдебен акт, който подлежи на обжалване, но в диспозитива съдът е указал обратното. Освен това релевира процесуалноправните въпроси длъжен ли е въззивният съд да отдели спорното от безспорното и какъв е предмета (обсега) на доказване във въззивното производство. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и при условията на противоречива практика, като на тези основания моли решението му да бъде допуснато до касационен контрол.
Т. П. оспорва жалбата на А. като в отговора излага, че действително е налице основание актът на окръжния съд да бъде обявен за нищожен касателно посоченото в него за възможността да бъде обжалван. Според него други въпроси в изложението няма формулирани и поради това същото не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
В срока по чл.287 ал.2 от ГПК ищецът е подал насрещна касационна жалба с която оспорва решението в частта, отхвърляща иска. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване, той поддържа, че въззивният съд е разрешил неправилно материалноправният въпрос трябва ли съдът да валоризира парично задължение в лева, когато то касае обезщетение за труд и е възникнало преди влизането в сила на ЗДЛ, при коренно различна покупателна способност на лева. Според ищеца този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и на това основание моли за допускане на касационно обжалване на решението в отхвърлителната част.
А. оспорва насрещната касационна жалба. Според нея повдигнатият от ищеца материалноправен въпрос няма значението по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК, тъй като разпоредбите на ЗДЛ са ясни и пълни и не се нуждаят от тълкуване.
Съдът намира жалбите за допустими, а са налице и предпоставките за допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Въззивният съд е посочил, че решението му е окончателно и не подлежи на обжалване. Ответникът твърди, че това прави акта нищожен, а в отговора срещу неговата жалба ищецът се присъединява към това становище. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а с решението по същество ще се произнесе дали това е наистина така.
Страните са освободени от задължение да внасят държавни такси.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Старозагорски окръжен съд № 139 от 08.06.2012 г. по гр.д.№ 162/ 2012 г.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: