О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 3/04.01.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на петнадесети декември две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5719 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 131/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 41/ 2015 г, с което Великотърновски апелативен съд, като е потвърдил решение № 637/ 28.11.2014 г. по гр. д. № 667/ 2014 г. на Русенски окръжен съд, е отхвърлил исковете да се признае за установено по отношение на [фирма] със седалище [населено място], че по давност и при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) М. К. М. и М. К. М. са собствениците на един магазин в [населено място].
Решението се обжалва от М. К. М. и М. К. М. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен съгласно указанията в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г): обвързан ли е праводателят от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело? Касаторите считат въпроса включен в предмета на делото и обуславящ изводите на въззивния съд в обжалваното решение, като допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК извеждат с довода, че допускането на решението до касационен контрол е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По същество се оплакват, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 226, ал. 3 ГПК (чл. 121, ал. 3 ГПК (отм)), като неправилно е приложен и институтът на придобивната давност. Претендират разноски.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище [населено място], е на становище, че поставеният въпрос няма претендираното значение. По същество я намира неоснователна.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационните жалби имат допустим предмет. Те са постъпили след датата, на която влезе в сила ЗИДГПК ДВ бр. 50/ 2015 г, обжалваното решение е по искове за собственост и тяхната цена е без значение (чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК). Подадени са от легитимирани страни – ищците по исковете, отхвърлени с въззивното решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите условия за тяхната редовност и допустимост, а касационният контрол следва да бъде допуснат при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително). Съображенията за това са следните:
С положителните установителни искове касаторите са поискали да бъде защитено тяхното право на собственост върху магазина с твърденията, че са го придобили по давностно владение в режим на СИО. В обстоятелствената част на исковата молба са посочили, че владението са установили на датата, на която касаторът М. К. М. по време на брак с касатора М. К. М., купува магазина с договор № 146/ 09.03.2003 г. от Е. В. К. (трето за процеса лице), без да знае, че праводателят не е собственик. Владението е нарушено на 15.05.2014 г. – датата, на която съдебен изпълнител по искане на ответника (ответник и по жалбите), взискателят по изпълнително дело 7029/ 2014 г. по описа на СИС към РС-Русе, е отложил извършването на въвод, след като изпълнителният орган е намерил съпрузите Маркови във владение на магазина. Тогава те узнават, че се изпълнява решение № 234/ 19.09.2013 г. на Великотърновски окръжен съд по гр. д. № 145/ 2013 г, влязло в сила на 31.03.2014 г, с което е уважен ревандикационният иск на ответника по касационната жалба срещу техния праводател по договора за покупко-продажба. Според касаторите, периодът от 09.03.2003 г. до 15.05.2014 г. е достатъчно дълъг, за да ги легитимира като собственици на основание придобивна давност. По въведения оригинерен способ са изтъкнали като релевантно обстоятелството, че към датата на сключване на договора исковата молба по чл. 108 ЗС не е била вписана. Неговата релевантност е отречена и с първоинстанционното, и с обжалваното въззивно решение.
В. съд е приел, че към предявяването на иска по чл. 108 ЗС (10.12.2002 г.) ответникът по него е бил във владение на имота. Приел, е че съгласно чл. 84 ЗС, вр. чл. 115, б. „ж“ ЗЗД в периода на висящност на приключилото дело давност не тече не само за праводателя, но и за касаторите. Това е така, защото те са придобили магазина докато е траел съдебният процес по ревандикационния иск. Намерил е датата на влизане на решението в сила (31.03.2014 г) за най-ранната възможна за началото на давностния срок и по причина, че исковете са предявени на 16.05.2014 г. е изключил всяка законова възможност касаторите да се легитимират като негови собственици на въведеното оригинерно придобивно основание. За този извод въззивният съд е приел да няма значение верността на твърденията на касаторите, че към сключване на договора за покупкопродажба исковата молба по чл. 108 ЗС не е била вписана.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема за включен в предмета на делото въпросът обвързан ли е праводателят от решението, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен, ако е придобил имота от ответника по ревандикационния иск преди да бъде вписана исковата молба по приключилото дело? На довода, че влязлото в сила решение не ги обвързва поради обстоятелството, че исковата молба по чл. 108 ЗС не е била вписана към датата на сключване на договора за покупкопродажба, касаторите са се позовали, обосновавайки качеството си на собственици на магазина по придобивна давност, но въззивният съд го е квалифицирал като ирелевантно. Следователно въпросът обуславя крайните изводи в решението. Той има значение за точното прилагане на чл. 226 ГПК (чл. 121 ГПК (отм)) и по него няма решения по чл. 290 ГПК или задължителна практика на ВКС. Налице са основанията (общо и допълнително) на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 131/ 25.05.2015 г. по гр. д. № 41/ 2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите в 1-седмичен срок от съобщението да представят доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд държавна такса 379. 17 лв.
Делото да се докладва за насрочване след представяне на платежния документ, но не по-късно от изтичането на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.