О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 166/ 24.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на деветнадесети март две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 415 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 326/ 06.11.2014 г. по гр. д. № 651/ 2014 г, с което Великотърновски окръжен съд отменя решение № 437/ 10.05.2014 г. по гр. д. № 949/ 2013 г. на Великотърновски районен съд и отхвърля частичния иск на Г. Т. И. срещу П. Т. Д. с правна квалификация чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 2 ЗС за сумата 5 100 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 200 000 лв.) – сумата, с която се е увеличила стойността на имот, собственост на ответницата (нова двуетажна жилищна страда и 1/ 2 ид. ч. от УПИ VІІ-59 в кв. 5 по регулационния план на [населено място], общ. С.), вследствие предприетото и финансирано строителство на новата къща.
Недоволен от решението е ищецът Г. Т. И., който го обжалва с искане да бъде допуснато до касационен контрол по следния процесуалноправен въпрос: „Въведените в исковата молба твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобрения в чуждия имот или твърденията за съдържанието (размера), в който е възникнало вземането, предопределят ли правната квалификация на предявения иск срещу собственика на имота по вземането за стойност, възникнало вследствие на тези подобрения?” К. счита, че въпросът обуславя изводите на въззивния съд и че той е решен в противоречие с приложените решения на ВКС по чл. 290 ГПК. По същество намира решението постановено при съществено процесуално нарушение. Вместо да провери изпълнението на задължението по чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК, въззивният съд е приел, че той и първата инстанция са обвързани от предложената от ищеца правна квалификация. Така е отхвърлил иск, различен от предявения. Претендира разноски.
Ответницата П. Т. Д., ответница и по касация, възразява по искането въззивното решение да бъде допускано до касационен контрол поради липсата на формулиран в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК въпрос. По същество намира решението правилно. Претендира разноски.
Настоящият състав намира, че обжалваното решение е по гражданско дело с цена на иска над 5 000 лв. Следователно касационната жалба има допустим предмет. Тя е от ищеца, на когото единствено принадлежи интересът от отмяна. Следователно изхожда от легитимирана страна. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Касационната жалба е редовна и допустима, а обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационнен контрол, защото: 1) е допустимо настоящият състав да уточни въпроса при условията на ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС в духа на конкретните касационни оплаквания; 2) въпросът обуславя изводите на въззивния съд и 3) е решен в противоречие с решения по чл. 290 ГПК на ВКС (№ 912/ 02.02.2010 г. по гр. д. № 4713/ 2008 г. ІV ГО, № 129/ 13.07.2011 г. по гр. д. № 72/ 2010 г. І ГО, № 820/ 20.09.2011 г. по гр. д. № 1009/ 2009 г. І ГО, 180/ 25.04.2012 г. по гр. д. № 198/ 2011 г. І ГО, № 159/ 14.06.2013 г. по гр. д. № 1492/ 2013 г. ІІ ГО и № 131/ 10.07.2013 г. по гр. д. № 913/ 2012 г. І ГО).
В исковата молба ищецът (сега касатор) е извел качеството си на кредитор по частично предявеното вземане с твърденията, че: 1) в периода 2000 – 2004 г. е възложил, финансирал и завършил строителството на нова къща в УПИ VІІ-59 кв. 5 по регулационния план на [населено място] със знанието и без противопоставянето на собственика; 2) строителството е започнал в чуждия имот, на който през 2000 г. съсобственици по наследствено правоприемство са ответницата и нейната сестра поради уговорка за прехвърляне на собствеността след завършването на сградата и 3) уговорката не е изпълнена. К. е заявил, че има право на увеличената стойност на имота и насочва претенцията срещу ответницата, която е единствен длъжник по вземането, защото след като с нотариална покана от 2012 г. е приканил към изпълнение на уговореното, тя е подменила ключалките на вратите на сградата и касаторът е узнал, че доброволна делба от 23.11.2001 г. я сочи за собственик на тази сграда и на 1/ 2 ид. части от УПИ.
В писмения отговор на исковата молба ответницата е признала, че ответникът е извършил строителството, на което тя не се е противопоставяла. Оспорила е иска като погасен по давност.
Ищецът е реплекирал, че неговото вземане е възникнало при условията на чл. 74, ал. 2 ЗС, моментът на прекъснатото владение е начален за срока на погасителната давност и към предявяването на иска срокът по чл. 110 ЗЗД не е изтекъл, защото ответницата е признала и това, че спорът е възникнал три-четири години преди за подаде писмения отговор.
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли частичния иск, въззивният съд е приел за основателно оплакването в жалбата, че първата инстанция неправилно е уважила иска по чл. 74, ал. 2, вр. чл. 72, ал. 1, изр. 1 ЗС, защото твърденията в исковата молба и събраните доказателства изключват качеството на касатора като владелец на имота. Приел е, че това е квалификацията на иска, тъй като ищецът претендира да е кредитор на вземане за увеличената стойност на имота и искът е неоснователен именно поради това, че ищецът е държател, а не владелец на имота. Намерил е за ненужно да се произнася по възражението за погасителна давност.
Приложената от касатора практика провежда становището, че претенцията за стойност от подобрения в чужд имот стои на забраната за неоснователно обогатяване, която законодателят провежда последователно в обективното ни право. Затова твърденията на ищеца за качеството, в което е извършил подобренията, а оттук – и за съдържанието (размера) на възникналото вземане не ограничават съда да даде защитата съответно на правно основание, регламентиращо спорните материални отношения между страните. Обжалваното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол при основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 326/ 08.11.2014 г. по гр. д. № 651/ 2014 г. по описа на Великотърновски окръжен съд.
УКАЗВА на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена държавна такса в размер на сумата 102 лв. по сметка на Върховния касационен съд
Делото да се докладва при представяне на платежния документ за насрочване в открито съдебно заседание, но не по-късно от изтичане на срока.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.