О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 326/ 25.06.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 2800 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалвано е определение от 28.02.2015 г. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г, с което Софийски апелативен съд оставя без уважение молбата на [фирма] с искане да допълни своето определение № 327/ 29.01.2015 г, с което е оставил без разглеждане частната жалба на Е. Д. С. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г..
Определението се обжалва от [фирма] с довода, за неправилно приложение на чл. 78, ал. 4 ГПК. Претендират се разноските пред касационната инстанция.
Ответницата по частната жалба Е. Д. С. възразява, че е неоснователна. Също претендира разноски.
Чл. 274, ал. 2 ГПК, препращаща към своята ал. 1, предвижда възможността да се обжалват с частна жалба пред ВКС онези определения на въззивния съд, за които законът допуска това. Обжалваното определение е постановено при условията на чл. 248 ГПК, която въззивният съд е приложил по аналогия. Приложена по аналогия, ал. 3, изр. 2 от същата разпоредба, предвижда същия ред за обжалваемост на определението по разноските, по който може да се обжалва определението, чието допълване или изменение е поискано. Поискано е допълване на преграждащо развитието на делото определение на въззивния съд, за което чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 ГПК допуска възможността да бъде обжалвано пред ВКС. Това означава, че чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК допуска с частна жалба пред ВКС да се обжалва и определението от 28.02.2015 г. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на САС. Следователно жалбата е с допустим предмет. Подадена е от легитимирана страна –дружеството, чието право на допълване на прекратителното определение с произнасяне по разноските обжалваният акт отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество – и основателна. Съображенията за това са следните:
Ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на Софийски апелативен съд е било образувано по частна жалба на Е. Д. С. срещу определение от открито съдебно заседание от 17.06.2014 г. по гр. д. № 13 305/ 2013 г. на СГС. Първоинстанционният съд е отрекъл правото на жалбоподателката-ищца да иска привличане на трето лице помагач на страната на ответника.
Срещу частната жалба е постъпил отговор от [фирма]. Направено е искане за присъждане на разноски. Приложен е и списък.
С определение № 327/ 29.01.2015 г. частната жалба, по която е образувано ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на САС, е оставена без разглеждане, но въззивният съд е пропуснал да се произнесе по искането на [фирма] за присъждане на разноски.
Със своя молба от 24.02.2015 г. ответникът по частната жалба е направил искане за допълване на определението с искане въззивният съд да се произнесе по неговото искане за присъждане на разноски.
Въззивният съд е съобразил, че приложението на чл. 248 ГПК по аналогия е обосновимо и молбата от 24.02.2015 г. е допустима – подадена е в границите на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна (дружеството, което я обосновава с пропуска да бъде разгледано неговото искане за разноските) и е спазено изискването на чл. 80, изр. 1 ГПК (към отговора на частната жалба е приложен списък). Въпреки допустимостта на молбата, въззивният съд я оставя без уважение с определението, което се обжалва пред касационната инстанция и това определение следва да бъде отменено, тъй като е в неправилното приложение на чл. 248 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че в производството по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на САС са се осъществили предпоставките на деликтното вземане по чл. 78, ал. 4 ГПК: 1) производството пред въззивния съд е иницирано по частна жалба от Е. Д. С.; 2) въззивният съд я е оставил без разглеждане, като определение № 327/ 29.01.2015 г. е прекратило производството по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на САС; 3) ответникът по частната жалба е платил сумата 612. 08 лв. и 4) този разход има за причина недопустимата частна жалба, защото представлява адвокатско възнаграждение за писмения отговор на дружеството срещу нея.
Упражнявайки своето правомощие по чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК, настоящият състав на ВКС е длъжен да отмени обжалваното определение и да реши въпросът по същество, като допълни определение № 327/ 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на САС и осъди Е. Д. С. да заплати на дружеството сумата 612. 08 лв. на основание чл. 78, ал. 4 ГПК. Действително въззивният съд не е изпълнил процедурата по чл. 248, ал. 2 ГПК, но това не е осуетило възможността Е. Д. С. да упражни всички свои права в писмения отговор на частната жалба до касационната инстанция (вкл. възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК), нито освобождава касационната инстанция от нейното задължение по чл. 278, ал. 2, изр. 1 ГПК.
При този изход на делото в тежест на ответницата по частната жалба следва да се поставят направените пред настоящата инстанция разноски. Тези, които тя е направила, остават в нейна тежест.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определението от 25.02.2015 г. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на Софийски апелативен съд.
ДОПЪЛВА определение № 327/ 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 3309/ 2014 г. на Софийски апелативен съд със следния диспозитив:
„ОСЪЖДА Е. Д. С. да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата 612. 08 лв. – разноски пред Софийски апелативен съд.”
ОСЪЖДА Е. Д. С. да заплати на [фирма] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 15. 00 лв. – разноски пред Върховен касационен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.