О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1294
гр.София, 03.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1324/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на К. за у. на и., п. от п. д. (К.) за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 356 от 18.02.2012 г. по гр.д.№ 497/ 2011 г. С посоченото решение частично е отменено решение на Монтански окръжен съд по гр.д.№ 126/ 2008 г. и е постановено ново решение по същество, с което е отхвърлено искането на К. за отнемане от И. М. И. на 50 дружествени дяла, притежавани от него в [фирма] и на 5 000 лв, придобити на 07.11.2002 г. от продажбата на 500 дружествени дяла в [фирма] и за отнемане от И. М. И. и Т. Т. И. – И. при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) на недвижим имот – земя и сгради, находящи се в [населено място], [улица] и на сумите, съставляващи продажна цена на отчуждени преди образуване на производството моторни превозни средства (МПС) – 500 лв за Ф. Е. с рег. [рег.номер на МПС] , 350 лв за Т. Р. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за Ф. П. с рег. [рег.номер на МПС] , 200 лв за А. А6 с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за М. *** с рег. [рег.номер на МПС] , 800 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за Б. ***ТД с рег. [рег.номер на МПС] , 300 лв за Ф. М. с рег. [рег.номер на МПС] , 350 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] , 500 лв за О. О. с рег. [рег.номер на МПС] .
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК К. поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато за да се отговори на правните въпроси: 1. необходимо ли е за уважаване на искане по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) да е налице пряка причинна връзка между установената с присъда престъпна дейност на ответника и придобиването на имуществото – предмет на искането; и 2. подлежи ли на обследване имуществото на лицата, срещу които е предявена претенция за отнемане, придобито преди извършване на престъплението, за което са осъдени с влязла в сила присъда. Счита, че тези въпроси са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, че по тях има противоречива практика, както и че произнасянето на ВКС по делото ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответниците И. М. И. и Т. Т. И. – И. оспорват жалбата и поддържат, че обжалваното решение е постановено в съответствие с практиката на ВКС по чл.291 от ГПК, поради което не следва да се допуска до касационен контрол.
Съдът намира жалбите за допустими, а основателно е и искането за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд е приел, че ответникът И. М. И. е осъден за престъпление, посочено в чл.3 от ЗОПДИППД (отм.), но за да се отнеме от него и от съпругата му придобитото имущество, то следва да е налице връзка между престъпната дейност, установена с присъда, и придобиването. Съдът е посочил, че наличието на такава връзка е изключено по отношение на имущество, придобито преди датата на престъплението, посочена във влязлата в сила присъда, а придобитото след тази дата имущество от ответниците не е на значителна стойност. С тези мотиви искането за отнемане на имущество е отхвърлено.
При така изложените от въззивния съд правни съображения не обуславя въззивното решение първият поставен от К. правен въпрос. Въззивният съд не е отхвърлил искането поради отсъствие на пряка причинна връзка между установената с присъда престъпна дейност и придобиването на имуществото, нито е държал мотиви, че наличието на такава е необходимо. Съдът е приел, че трябва да има връзка между придобиването и престъпната дейност, но не и че тази връзка трябва да е пряка причинна. Следователно поставеният правен въпрос за значението на причинната връзка за основателността на искането по чл.28 от ЗОПДИППД (отм.) не обуславя решението и по него касационно обжалване не може да бъде допуснато (ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
Вторият въпрос обаче предпоставя решението, защото въззивният съд е извел, че придобитото преди датата на установеното с влязла в сила присъда имущество не подлежи на отнемане по ЗОПДИППД (отм.) дефинитивно, поради което не се обследва източникът на придобиването му, нито доходите и разходите на ответниците. Обратното е прието в представените от касатора решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 697/ 2010 г. и по гр.д.№ 875/ 2010 г., поради което следва да се приема, че по въпроса има противоречива практика. Ето защо Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 356 от 18.02.2012 г. по гр.д.№ 497/ 2011 г..
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: