О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 306/23.10.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 5114 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на глава ХХІV ГПК.
Образувано е по молба на Х. А. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 666/ 26.05.2008 г. по гр. д. № 1685/ 2007 г. на Върховния касационен съд. Сочи се основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК. Обосновава се с решение от 10.03.2015 г. на Европейския съд по правата на човека в Сграсбург по дело Х. А. Х. срещу Република България по жалба вх. № 4374/ 2005 г.
Ответникът по молбата за отмяна Министерство на правосъдието на Република България не взема становище по нея.
Становище не е постъпило и от Прокуратурата на Република България.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема молбата за допустима поради следното:
Първо, иска се отмяна на решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 218ж ГПК (отм). С касационното решение е оставено в сила решение на въззивния съд, с което след частично изменение на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете на Х. А. Х. с правна квалификация чл. 1 ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието на Република България за сумата 24 800 лв. – обезщетение за неимуществени вреди вследствие на престоя му при унизителни човешкото достойнство условия, при които Х. А. Х. е задържан и изтърпява присъдата си с наказание доживотен затвор. Решението на Върховния касационен съд като необжалваемо, е влязло в сила.
Второ, с приложеното към молбата решение от 10.03.2015 г. на Евпорейския съд по правата на човека по дело Х. А. Х. срещу Република България по жалба вх. № 4374/ 2005 г. е установил нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, съставена в Р. на 4 ноември 1950 г. (ратифицирана със закон – ДВ, бр. 66 от 1992 г) (ДВ бр. 80 от 1992 г, изм. с Протокол № 11от 1994 г).
Трето, молбата е подадена от ищеца по приключилото дело, на когото единствено принадлежи интересът да иска отмяна на влязлото в сила решение по извънредния способ в глава Х. ГПК. Той е и жалбоподателят, по чиято инициатива Европейският съд по правата на човека е установил допуснато от Българската държава нарушение.
Четвърто, спазен е преклузивният 6-месечен срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. На 10.06.2015 г. решението на Европейския съд в С. е станало окончателно, а молбата с искане за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд е подадена на 29.07.2015 г.
Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на молбата. Въпросът за това дали новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението, е по нейното същество.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до разглеждане молбата на Х. А. Х. за отмяна на влязло в сила решение № 666/ 26.05.2008 г. по гр. д. № 1685/ 2007 г. на Върховен касационен съд на Република България при основанието на чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК.
Делото да се докладва за насрочването й в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.