О П Р E Д Е Л Е Н И Е № 54/27.02.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4691 по описа за 2014 г.
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
С определение № 342/ 11.11.2014 г. е оставена без разглеждане касационната жалба, по която е образувано настоящото касационно производство.
Ответниците по касационната жалба И. Т. Щ. и Т. Т. Щ. искат съдът да допълни своето определение и да им присъди разноските в касационното производство.
Касаторът Л. П. Т. оспорва молбата с възражението, че заплатените адвокатски възнаграждения са прекомерни и следва да бъдат намалени до размерите по Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия адвокатски съвет.
Настоящият състав намира сходство между молбата, с която е сезиран и случаят, изрично уреден в чл. 248 ГПК, а това обосновава приложението на разпоредбата по аналогия (чл. 46, ал. 2 ЗНА). Молбата изхожда от легитимирани страни – ответниците по касационната жалба, която е оставена без разглеждане с определението, чието допълване се иска. И за двамата молители е изключен интересът от обжалване на това определение. В чл. 7, ал. 2 ГПК е обяснението, че препис от съдебния акт не им е връчван. Това означава, че съдът е длъжен да приеме, че за него те са узнали на датата, на която са подали молбата с искането по чл. 248 ГПК и че е спазен законният едномесечен срок. Молбата е допустима и основателна.
Чл. 81 ГПК извежда задължение на съда да се произнесе по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Касационното производство е приключило с влязлото в сила определение, с което жалбата е оставена без разглеждане, но съдът е пропуснал да се произнесе по искането на ответниците по касационната жалба да им бъдат присъдени разноските, въпреки че то е направено своевременно (в писмения отговор на касационната жалба). Разписките в двата договора за правна помощ удостоверяват, че всеки един е платил по 600 лв. адвокатско възнаграждение. Предпоставките на чл. 78, ал. 1 ГПК осъществява касационната жалба като единствена причина за отнасяне на спора до настоящата инстанция и за продължаване неговата висящност след въззивното решение. Следователно определението, с което тя е оставена без разглеждане, подлежи на допълване.
От друга страна, чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда възможност съдът да намали заплатеното адвокатско възнаграждение, ако то е прекомерно съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото. Настоящият състав намира за неоснователно това възражение на касатора, защото: 1) в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. са посочени минимални размери на възнагражденията, под които адвокатът няма право да преговаря под угроза за дисциплинарна отговорност и 2) съпоставката между заплатеното от всеки (600 лв.) и минималния размер от 500 лв. (чл. 9, ал. 3 от Наредбата) изключва извода за прекомерност.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПЪЛВА определение № 342/ 11.11.2014 г. по гр. д. № 4691/ 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение със следното:
ОСЪЖДА Л. П. Т. ЕГН [ЕГН] на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на И. Т. Щ. ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв. и на Т. Т. Щ. ЕГН [ЕГН] сумата 600 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.