О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 52/ 02.02.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 6310 по описа за 2015 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 141/ 24.09.2015 г. по гр. д. № 188/ 2015 г, с което Търговищки окръжен съд:
· е потвърдил решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. в частта, с която Търговищки районен съд е оставил без разглеждане иска на М. Г. Т. срещу А. И. А. с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 8 830 лв. и
· е отменил решение № 313/ 22.05.2015 г. по гр. д. № 5511/ 2013 г. на Търговищки районен съд в частта, с която е оставен без разглеждане другият иск на М. Г. Т. срещу А. И. А. с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. и го е отхвърлил.
Решението се обжалва от М. Г. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол в първата си част по процесуалноправния въпрос (допълнен и уточнен съобразно задължителните указания в приложението на чл. 280, ал. 1 ГПК с ТР № 1/ 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/ 2009 г. ОСГТК на ВКС): Допустим ли е искът на единия от бившите съпрузи срещу другия съпруг или неговия правоприемник за стойност, която изравнява икономически създаденото по време на брака неравенство след влязло в сила решение, с което до делба е допуснат имотът, по повод на който неравенството е възникнало? По него извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. К. повдига и други въпроси с искане решението обжалването да бъде допуснато и във втората част на решението за проверка на неговата правилност. По него извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По същество се оплаква, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения.
От ответницата (ответница и по жалбата) А. И. А. не постъпва писмен отговор.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. В първата част тя има характеристиката на частна касационна. С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното в частта, с която единият от исковете с правна квалификация чл. 59 ЗЗД със цена от 8 830 лв. е оставен без разглеждане. В другата част с жалбата се иска отмяна на решението в частта по втория иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. Следователно са спазени изискванията и на чл. 274, ал. 3 и 4 ГПК, и на чл. 280, ал. 2 ГПК (изм. с ДВ бр. 100/ 2015 г). Жалбата е подадена от надлежна страна – касатор е ищцата. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК – във въззивното решение е посочено, че то изцяло може да се обжалва в границите на този срок. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на жалбата. Въззивното решение следва да бъде допуснато до касационен контрол по процесуалноправния въпрос, а във втората си част – за проверка на неговата допустимост. Съображенията за това са следните:
Ищцата (сега касатор) е извела качеството си на кредитор по предявените искове за неоснователно обогатяване от следните твърдения: 1) по време на брака с наследодателя на ответницата са купени два апартамента в [населено място] със средства от кредит, 2) двата кредита погасява ищцата със лични (дарени й) средства; 3) бракът е прекратен поради развод; 4) бившият съпруг на касатора е починал и ответницата е придобила цялото му наследство, включително неговия дял в двата апартамента от прекратената с развода съпружеска имуществена общност; 5) създаденото икономическо неравенство е довело до обогатяването на ответницата без основание за сметка на касатора и 6) това неравенство следва да бъде изравнено чрез сумите 8 830 лв. и 11 700 лв. съответно за апартамент № 17 и апартамент № 5.
Исковете са предявени и разгледани във втората фаза на производството за съдебна делба на апартаментите (чл. 346 ГПК), а решенията по исковете за делба са влезли в сила.
При постановяване на решението по извършване на съдебната делба с разпределяне на двата апартамента в дял на всеки съделител (чл. 353 ГПК) първостепенният съд е отменил определението за даване ход на устните състезания по осъдителните искове и ги е оставил без разглеждане по същество. Приел е, че след влязлото в сила решение за допускане на двата апартамента до делба не може да бъде повдиган въпрос за стойностното изравняване на икономически създадено по време на брака неравенство между бившите съпрузи по повод на двата апартамента. Приел е, че породената сила на пресъдено нещо преклудира подобна възможност.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че въпросът е преклудиран само за апартамент № 17 по иска за сумата 8 830 лв. Мотивирал се е с това, че икономическото неравенство изравнява решението, с което делбата на този апартамент е допусната при различни дялове за бившите съпрузи като последица от признато право на касатора на частична трансформация на лични средства. Приел е, че след влизането му в сила този въпрос не може да бъде повдиган повторно пред съда чрез иска по чл. 59 ЗЗД. Потвърдил е първоинстанционното решение в частта, с която искът е оставен без разглеждане по същество, приемайки че подобно решение осъществява пречката на чл. 299, ал. 1 ГПК. Следователно повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос е включен в предмета на делото, обуславя изводите на въззивния съд и по него няма практика на Върховния касационен съд. Обосновани са и общото, и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
С втората част на обжалваното решение въззивният съд е приел, че влязлото в сила решение, с което до делба е допуснат и апартамент № 5, не преклудира другия иск по чл. 59 ЗЗД за сумата 11 700 лв. Мотивирал се е с това, че за този имот делбата е допусната с признаване на равни между бившите съпрузи дялове и при подобно решение въпросът за остойностяването на създадено по време на брака икономическо неравенство по повод на този апартамент, може да бъде отнесен до съда. След отмяната на първоинстанционното решение в частта, с която този иск също е бил оставен без разглеждане по същество, въззивният съд го е разгледал по същество и го е отхвърлил. Следователно обжалваното решение служебно следва да бъде допуснато до касационен контрол и в тази си част за проверка на неговата допустимост по процесуалноправния въпрос: Допустимо ли е въззивният съд да реши спора по същество със същия акт, с който отменя определението за прекратяване на производството поради недопустимост на предявения иск? Проверката за допустимост на въззивното решение предхожда тази за неговата правилност. Останалите въпроси, които касаторът повдига, нямат значение за етапа на селекция на касационната жалба.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 141/ 24.09.2015 г. по гр. д. № 188/ 2015 г. на Търговищки окръжен съд.
Указва на касатора в 1-седмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 249 лв. (15 лв. по жалбата в частта с характеристиката на частна касационна и 234 лв. по разглеждането на втората част от въззивното решение).
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание или след изтичане на срока за представянето на платежния документ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.