Решение №101 от 42068 по нак. дело №432/432 на 2-ро нак. отделение, Наказателна колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 101 / 05.03.2015 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Теодора Нинова
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч. гр. д. № 550 по описа за 2015 г.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Обжалва се протоколно определение от открито съдебно заседание от 12.12.2014 г. по гр. д. № 652/ 2009 г, с което Софийски градски съд на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК (отм) връща въззивната жалба на Столична община срещу решението от 15.07.2008 г. по гр. д. № 9835/ 2005 г, 51-ви състав с искане за отмяна в частта, с която са отхвърлени исковете на Столична община.
Определението се обжалва от Столична община с довода, че неправилно въззивният съд е определил началната дата за срока по чл. 197 ГПК. Жалбоподателят счита, че срокът е започнал да тече от датата, на която е постъпила въззивната жалба, тъй като съобщението за първоинстанционното решение е връчено нередовно на лице, различно от съдебния адресат по молба на Столична община от 14.03.2007 г.
Ответникът по частната жалба С. К. Б. я оспорва като неоснователна.
Чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. ал. 1, т. 1 ГПК допуска с частна жалба пред Върховния касационен съд да се обжалва определението за връщане на въззивната жалба като преграждащо развитието на делото. Частната жалба е подадена от легитимирана страна – единият от двамата ищци, чието право на жалба срещу първоинстанционното решение определението на въззивния съд отрича. Спазен е и срокът по чл. 275, ал. 1 ГПК. Частната жалба е редовна и допустима. Разгледана по същество е основателна.
За производството важат правилата на ГПК (отм) за разглеждане на делото от първата и втората инстанция, тъй като исковата молба е подадена преди 01.03.2008 г. (§ 1 ПЗР на ГПК).
С обжалваното определение въззивният съд е третирал въззивната жалба на Столична община като просрочена, защото е приел 05.09.2008 г. за начална за срока по чл. 197 ГПК (отм). На тази дата е връчено съобщение за първоинстанционното решение на З. С., юрисконсулт на Столична община. Въззивният съд е съобразил, че въззивната жалба (без препис за ответника и приложен платежен документ за внесена по сметка на СГС държавна такса) е постъпила в съдебното заседание от 12.12.2014 г, години сред изтичане на срока по чл. 197 ГПК (отм). По повод молба, постъпила с жалбата с доводи за нередовност на връчването от 05.09.2008 г, въззивният съд е обсъдил и молба от 14.03.2007 г. от Столична община до първоинстанционния съд. Въззивният съд е изключил възможността молбата от 14.03.2007 г. да поражда последиците по чл. 42 ГПК (отм), тъй като: 1) е постъпила, след като Столична община е получавала призовки по делото на своя адрес, без да е сочила съдебен адресат; 2) молбата съдържа друг адрес в седалището на първоинстанционния съд, но не и лице, което да получава призовките и съобщенията за нея и 3) липсва изрично изявление за съдебен адресат.
Касационният състав намира изводите на въззивния съд в нарушение на чл. 42 ГПК (отм). Молбата от 14.03.2007 г. е подадена за Столична община от юрисконсулт К. Е. Х. при посочване на друг адрес в седалището на първостепенния съд (този на Район „Б.”) и отбелязване първостепенният съд да третира адреса като съдебен. Изложеното е достатъчно, за да обоснове извода, че хипотезисът на чл. 42 ГПК (отм) е осъществен. Това означава, че съобщението за първоинстанционното решение за Столична община е следвало да бъде връчено на съдебния адресат и връчването от 05.09.2008 г. е нередовно като извършено на лице, различно от съдебния адресат. Въззивният съд е бил длъжен да третира жалбата на Столична община от 12.12.2014 г. като нередовна, но подадена в срока по чл. 197 ГПК (отм). По делото липсват данни за предходен момент, към който на Столична община да е било съобщено решението по делото. Обжалваното определение, с което въззивният съд връща жалбата, подлежи на отмяна, защото е в нарушение на чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК (отм).
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение от открито съдебно заседание от 12.12.2014 г. по гр. д. № 652/ 2009 г, с което Софийски градски съд на основание чл. 200, ал. 1, б. „а” ГПК (отм) връща въззивната жалба на Столична община срещу решението от 15.07.2008 г. по гр. д. № 9835/ 2005 г, 51-ви състав с искане за отмяна в частта, с която са отхвърлени исковете на Столична община.
ВРЪЩА делото на въззивния съд за даване на указания по изправяне на нередовностите на въззивната жалба на Столична община (чл. 199, ал. 3 ГПК от 1952г).
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top