5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 487
София 09.10.2015 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3338 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. Р. и П. Р. Р., двамата от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ІІ-д отделение, постановено на 11.03.2015г. по в.гр.д.№13631/2011г., с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това С. А. Р. и П. Р. Р. са осъдени да предадат на И. П. И. на основание чл.38а ЗЖСК владението на апартамент №103, находящ се във вх.И, ет.2 на жилищен блок №9 в [населено място], [улица].
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по процесуалноправни въпроси относно задълженията на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не. Поддържа се също така, че съдът се е произнесъл и по въпроси, имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно:
· По въпроса налице ли е валидно разпределение на недвижим имот в полза на член-кооператор от Ж. в случаите, когато към датата на разпределението Ж. все още не е притежавала нито правото на строеж, съответстващо на посочения обект, нито правото на собственост по отношение на същия;
· По въпроса следва ли да бъде тълкувана разширително нормата на чл.16, ал.1 ЗЖСК досежно субектите, които могат да заместват член-кооператор в Ж. и такова право да се признава на лице, различно от съпруг и деца на член-кооператор.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба И. П. И. /Ф./ изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Предявен е иск за предаване владението върху недвижим имот по реда на чл.38а ЗЖСК.
За да достигне до извода, че така предявеният иск е основателен, въззивният съд е приел, че ищцата е член-кооператор в Ж., както и че процесният апартамент й е бил определен с решение на ОС на Ж.. Този извод е основан на констатацията, че по разпределителен списък по решение на ОС на Ж. “Български художник”, проведено на 09.11.1991г. са разпределени отделните обекти между член-кооператорите, като на член-кооператора И. Г. П. е разпределен процесният апартамент №103 от блок №9; впоследствие с писмена молба от 23.11.1992г. с нотариална заверка на подписите, адресирана до председателя на Ж.”Български художник” И. П. И. е поискала на основание чл.16, вр. чл.13 ЗЖСК да бъде приета като член-кооператор на мястото на дядо си И. П. Г.; с нотариално заверена декларация от 20.11.1992г. И. П. Г. е декларирал съгласието си за доброволно прехвърляне на внучката му И. П. И. на членствените права в Ж.”Български художник”, като е декларирал, че е получил напълно и в брой сумата 12500лв. като възстановяване на вложените от него до този момент суми за строежа на Ж..
Прието е за установено, че Ж.”Български художник” е съсобственик на имота като притежава 8500/20599 ид.части от сградата и толкова идеални части от апартаментите в същата сграда, включително процесния апартамент. Изложени са съображения, че това е достатъчно за активната материална легитимация на ищеца, тъй като искът по чл.38а ЗЖСК е специален осъдителен иск със суброгаторен характер, с който се защитава членственото правоотношение на член-кооператора и неговото правно очакване-да придобие правото на собственост върху обособения жилищен обект със снабдяване с нотариален акт. Доколкото по своето естество с иска по чл.38а ЗЖСК се предявяват чужди вещни права, т.е. член-кооператорът упражнява в пълен обем собственическите права на техния носител Ж., дори Ж. да не е изключителен собственик на апартамента, съсобственикът би могъл да ревандикира изцяло имота от всеки владелец или държател.
Прието е, че по делото не е установено ответниците по иска да владеят същия на правно основание, тъй като същите са получили владението върху жилището от строителя на сградата [фирма] въз основа на сключен помежду им договор за строителство, без обаче посоченото дружество да е било съсобственик на земята, а оттук и на сградата. Този извод е основан на констатацията, че на 20.04.1995г. между [фирма] и С. А. Р. е сключен предварителен договор, с който дружеството е поело задължението да изгради и продаде на С. Р. апартамент №103 на ІІ етаж в блок 9, срещу което С. Р. е поела насрещното задължение да заплати сумата 1 069 360 лв., за която е установено, че е била платена; на 02.11.1995г. [фирма] е предал на С. Р. ключовете и владението на апартамента. Посочено е, че по делото е представен нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност №43, том ІІ, рег.№2623, д.№1748/2010г., с който Е. Ц. Г. е призната за собственик на ап.103, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] но свързан с настоящия спор правен извод въз основа на тази констатация не е направен.
Посочено е , че разрешението за строеж на жилищната сграда е издадено на Ж.”Български художник” на 18.07.1990г.; че на 19.05.1994г. /н.а.№183, том LVІІІ по н.д.№11607/1994г./ С. на българските художници е дарил на Ж.”Български художник” 1/10 ид.част от 8500/20595 ид.части от дворно място, цялото от 20 595кв.м., съставляващо парцел V от кв.133”д”, м.”К. село-плавателен канал”, като на основание чл.156 ГПК оспореният нотариален акт е приет за истински документ; че на 19.05.1994г. /н.а.№184, том LVІІІ, н.д.№11608/1994г./ е продал на съсобственика си “Ж.”Български художник” 9/10 ид.части от 8500/20595 ид.части от същото дворно място. Прието е за установено, че процесната сграда е изградена в груб строеж през 1994г.
По въпроса налице ли е валидно разпределение на недвижим имот в полза на член-кооператор от Ж. в случаите, когато към датата на разпределението Ж. все още не е притежавало нито правото на строеж, съответстващо на посочения обект, нито правото на собственост по отношение на същия:
Така поставеният въпрос, както и въпроса следва ли да се тълкува разширително нормата на чл.16, ал.1 ЗЖСК досежно субектите, които могат да заместват член-кооператор в Ж. и такова право да се признава на лица, различни от съпруг и деца , не обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване като неотносими към предмета на спора. Тези въпроси касаят само отношенията между Ж. и член-кооператора, но не и отношенията на член-кооператора с трети лица, поради което и ответникът по предявен по реда на чл.38а ЗЖСК иск не би могъл да оспорва правата на предявилото иска лице на това основание. В този смисъл решение №8/17.02.2012г. по гр.д.№633/2011г. на ІІ ГО на ВКС, в което е прието, че когато предявеният иск с правно основание чл.38а ЗЖСК е насочен срещу трето лице, което не черпи права от разпределителния протокол, респективно не е член-кооператор на Ж., която се явява собственик на процесния имот, то този ответник не може да се брани с възражения, свързани с членствените правоотношения, възникнали и съществуващи между Ж. и неговите членове.
Един от основните въпроси в случая касае притежаваните от Ж.”Български художник” права, който обаче се решава безпротиворечиво от ВКС /решение №71/17.04.2012г. на ІІ ГО по гр.д.№1000/2011г.; решение №882/10 от 02.05.2011г. на І ГО на ВКС по гр.д.№1250/2009г.; решение №184/01.03.2010г. на І ГО на ВКС по гр.д.№65/2009г./.
По въпроса за задълженията на въззивния съд да прецени всички доказателства и доводи на страните, както и конкретно, ясно и точно да изложи в решението си върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка, а ако по делото са събрани противоречиви доказателства, мотивирано да каже защо и на кои вярва, на кои не, кои възприема и кои не:
Въпросът е поставен с оглед довода, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и доводите на ответниците във връзка с твърдението им, че същите не осъществяват фактическа власт върху имота, както и че процесният имот е собственост на трето за настоящия спор лице-Е. Г..
Така поставеният въпрос според настоящия състав не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване по отношение на касатора С. Р., която още при предявяването на иска в молба от 09.06.2000г. е заявила, че владее имота от 1995г., когато владението и е било предадено от [фирма]. Съдържащите се в изложението към касационната жалба доводи, свързани с представянето на н.а.№43, том ІІ, рег.№2623, д.№1748/2010г. следователно не касаят поддържаната от С. Р. защитна теза в процеса.
Този въпрос не обосновава наличие на основание за допускане на касационно обжалване и по причина, че представеният при новото разглеждане на делото след отмяна на въззивното решение по реда на чл.304 ГПК н.а.№43/2010г. касае права на трето, неучастващо в производството по делото лице, съставен е след предявяване на иска /искът е предявен през 1999г./ и удостоверява осъществяване на оригинерно придобивно основание, т.е. основание, за което не се поддържа да е производно от правата на която и да е от спорещите страни и не се твърди да се е осъществило предаване на владението от страна на ответниците на ползващото се от нотариалния акт лице. Поради тази причина доказателството е прието за неотносимо и от въззивния съд, още повече, че при твърдение за настъпила в хода на производството по делото промяна във фактическата обстановка, релевантен за спора е фактът на промяната /в случая по отношение на упражняваната фактическа власт върху имота/, който следва да бъде доказан от страната, която го твърди. Поставеният процесуално правен въпрос следователно не кореспондира с фактите по делото, очертаващи правния спор, нито с извършените от съда и страните съдопроизводствени действия и мотивите на обжалваното решение.
По така изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 11.03.2015г. по в.гр.д.№13631/2011г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-д отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: