3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2
София, 02.01.2014 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 7756 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.3,т.1 ГПК.
С определение №2190,постановено на 27.09.2013г. по в.гр.д.№3126/2013г. Софийски апелативен съд е потвърдил определение №8827/13.05.2013г. на Софийски градски съд,ІІІ Бс. По гр.д.№6051/2013г., с което е оставена без разглеждане жалбата, подадена от Л. Й. С. срещу действията на ЧСИ С. Я.,рег.№884 с район на действие СГС по изп.дело №2012844042373,изразяващи се в отказ да бъде прекратено изпълнителното дело на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК,отразен в разпореждане от 16.10.2012г. като недопустима.
Определението е обжалвано от С. В. М. и В. В. С. в качеството им на наследници по закон на починалата в хода на производството жалбоподателка Л. Й. С., с оплаквания,че същото е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено. В представеното изложение поддържат,че следва да бъде допуснато касационно обжалване,тъй като въззивният съд се е произнесъл по въпросите подлежи ли на обжалване отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК когато в случай на продължаване на изпълнението би се стигнало до прилагането на изпълнителни способи и съответно хипотезата на чл.435,ал.2 ГПК; може ли съдебният изпълнител да решава въпроса за валидността на извършеното по изпълнителното дело плащане от страна на длъжника,когато същият е представил изискващото се по чл.433,ал.1,т.1 ГПК доказателство; следва ли разпоредбата на чл.435,ал.2 ГПК да се тълкува разширително с оглед осъществяването на правото на защита на длъжника като страна в изпълнителното производство. Твърдят,че по поставените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата като се позовават на решение от 05.02.2010г.,постановено от Окръжен съд-Стара Загора по в.гр.д.№32/2010г. Поддържат също така,че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК. Предпоставките за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК обаче не са налице, като съображенията за това са следните:
В обжалваното определение е прието,че съгласно чл.435,ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество,което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имота,поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението,както и постановлението за разноските,т.е. длъжникът може да обжалва само изрично посочените в закона действия на съдебния изпълнител като прекратяването на изпълнителното производство /вкл. на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК/ не попада сред изчерпателно изброените по-горе подлежащи на самостоятелно обжалване такива и обжалването му не е изрично предвидено в други специални норми на ГПК. С оглед на това е прието,че нарушаването на изискванията на чл.433 ГПК остава извън обжалваемостта и ако от подобни действия са претърпени вреди,това е основание за претендиране на обезщетение от частния съдебен изпълнител, респ. от работодателя на държавния съдебен изпълнител.
По поставения в изложението въпрос за обжалваемостта на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство на основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС-в определение №551/01.10.2010г., постановено по ч.гр.д.№483/2010г. по описа на ВКС,ІV ГО е прието,че длъжникът не разполага с правото да обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати делото поради погасяване на правото на принудително изпълнение,тъй като в закона не е уредено такова негово потестативно право,а може да избира между възможността да осъществи защитата си срещу материално незаконосъобразното принудително изпълнение с иск за несъществуване на вземането по чл.439 ГПК или да осъществи защитата си срещу процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение с иск за обезщетение за вредите от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по чл.441 ГПК.
Дори по поставените въпроси да е налице противоречива съдебна практика на първоинстанционните или въззивните съдилища,при наличие на константна практика на ВКС не може да се приеме,че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК. А ако изразеното в обжалваното определение становище съответства на практиката на ВКС,то не е налице и основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Наличието на съдебна практика води до извода за липса и на основанието, посочено в чл.280,ал.1,т.3 ГПК,доколкото настоящият състав напълно споделя становището,изразено в определение №551/01.10.2010г. на ІV ГО на ВКС по ч.гр.д.№483/2010г.
Само за пълнота на изложението следва да бъде отбелязано,че освен посочените по-горе възможности за защита срещу незаконосъобразно,но неподлежащо на самостоятелно обжалване действие на съдебен изпълнител, длъжникът разполага с възможност за обжалване и на последващите действия,които евентуално биха били извършени в изпълнителното производство в рамките на процесуалните възможности,с които разполага по смисъла на чл.435,ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №2190,постановено на 27.09.2013г. по в.гр.д.№3126/2013г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: