4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№575
София, 19.11.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4694 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. С. Д. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския окръжен съд, постановено на 18.04.2013г. по гр.д.№181/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което К. С. Д. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Д. Р. Д. и А. Ц. И. на поземлен имот №27190.966.46, находящ се в [населено място],област В. Т.,по кад.карта и кад.регистър, одобрени със заповед № РД-18-0440/13.04.2010г. на началника на С.-гр.В. Т.,с адрес [населено място], [улица],с площ 1088кв.м., ведно с намиращите се в имота сгради.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по въпроса трябва ли съдът при оспорване правото на собственост на ищците да изследва възникването на вещни права у техните праводатели при липса на титул за собственост на праводателите и по въпроса събарянето на постройки, недопускането в имота на претендиращите права,ограждането на имота действия на ползване ли са или манифестиране на намерение за своене на имота. Касаторът поддържа,че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Д. Р. Д. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Ц. И. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение по реда на чл.272 ГПК е извършено препращане към мотивите на първоинстанционния съд,в които е прието,че:
Ищците Д. Р. Д. и А. Ц. И. са доказали,че са собственици на имота,който ответникът владее без основание-придобили са правото на собственост на основание покупка и се легитимират с н.а.№24,том І,рег.№204,н.д.№24/2011г. Прието е,че праводателката им Я. Н. К. е била собственик на имота на основание дарение и се легитимира с н.а.№185,том І,рег.№1071, н.д.№164/2010г. и н.а.№6,том ІІІ,рег.№2094,н.д.№363/2010г.,с които имотът й е бил дарен от нейната майка А. Х. К.. Прието е, че последната е придобила имота по наследство от своята майка,която е наследила баща си Н. И. П.,наследник на И. П. С. и на основание давностно владение,за което има титул за собственост-н.а.№184,том І,рег.№1069,н.д.№163/2010г. и н.а.№5,том ІІІ, рег.№2093,н.д.№362/2010г.
Възражението на К. С. Д.,че е придобил имота по давност е прието за неоснователно-прието е,че ответникът не притежава надлежен титул за собственост и не се установява да е упражнявал фактическа власт върху имота в продължение на 10 години постоянно, непрекъснато,несъмнено,спокойно и явно.Прието е,че още през 1999г. К. С. е заявил пред кмета на [община],че не оспорва собствеността на К. Н. К. върху имота и не счита ползваната част от същия за своя собственост; през 2004г.е поискал разрешение от И. С. И. /тогава съсобственик на имота/ дали може да сложи нещо в двора до плевника; в декларация от 20.03.2013г.,представена пред С.-гр.В. Т. е заявил и декларирал,че имот с идентификатор 27190.966.46 е собственост на Я. Н. К.. Прието е,че тези действия и волеизявления на ответника са показателни за това,че не счита себе си за собственик на имота.
Действително в решението на въззивния съд са изложени съображения,че А. К. е придобила имота по наследство от своята майка К. Н.,която е била от своя страна наследница на същия имот,придобит още през 1923г. по завещание,без подобно завещание да е било представено по делото /данни за същото се съдържат само в подаваните от К. Н. през 1999г. жалби до районния прокурор на [населено място] и кмета на [община]/. Извършено е обаче препращане към мотивите на първоинстанционния съд досежно правата на праводателите на ищците,в които са изложени съображения за придобиване на правото на собственост по наследство и давност, удостоверено със съставените на 13.07.2010г. и 27.12.2010г. нотариални актове по обстоятелствена проверка,които съгласно разясненията,дадени в ТР №11/21.03.2013г. по т.д.№11/2012г. на ОСГК на ВКС легитимират посоченото в тях лице като собственик на имота до доказване на противното. Изложени са и самостоятелни съображения за неоснователността на наведените във въззивната жалба доводи,вкл. и на възражението за придобиване на имота по давност,като е прието,че от представените по делото писмени доказателства /отговора на РП-гр.Е. от 23.12.1999г. до К. Н.,декларацията на К. С. и от показанията на разпитания по делото свидетел И. С. И., са установени обстоятелства,които изключват наличието на animus novendi у К. С. да владее имота за себе си с трайното намерение за го придобие,т.е. че липсва субективният елемент на владението. Поради това следва да се приеме,че при разрешаването на въпроса дали трябва съдът при оспорване правото на собственост на ищците да изследва възникването на вещни права у техните праводатели при липса на титул за собственост на праводателите въззивният съд се е съобразил с константната практика на съдилищата,вкл. и с разясненията, дадени в ТР №11/2013г. на ОСГК на ВКС и не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. По поставения въпрос съдилищата многократно са се произнасяли,като са изследвали правата на праводателите при надлежно направено оспорване,както е сторил и въззивният съд-прието е,че ответникът по предявения иск не е оборил доказателствената стойност на представените по делото нотариални актове, съставени по реда на обстоятелствената проверка.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали събарянето на постройки,недопускането в имота на претендиращите права, ограждането на имота представляват действия на ползване или на манифестиране на намерение за своене на имота. Съображенията на съда да приеме,че възражението на касатора за придобиване правото на собственост върху процесния имот по давност са че липсва субективният елемент на владението и са основани на изходящи от самия касатор изявления,вкл. в писмена форма,отправени до държавни органи. Обстоятелството,че именно касаторът е упражнявал фактическата власт върху имота чрез събарянето на постройки,недопускането до имота на претендиращите права и ограждането на имота не са били спорни,но не са и не биха могли да обосноват извод за неоснователност или основателност на възражението за изтекла придобивна давност при наличие на данни,че упражняващото фактическата власт върху имота лице не е считало този имот за свой. Изводите на съда,че липсата на субективния елемент е от съществено значение за неоснователността на това възражение съответстват на константната практика на съдилищата.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК-при наличие на трайно установена съдебна практика по поставените въпроси и без да се обосновава необходимост от промяна на тази практика,не може да се приеме,че това основание е налице.
С оглед изхода на спора в полза на ответниците по касационна жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в посочения в приложените към отговорите списъци размер.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 18.04.2013г. по гр.д.№181/2013г. по описа на Великотърновския окръжен съд.
ОСЪЖДА К. С. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] на основание чл.78,ал.3 ГПК във вр. с чл.81 ГПК да заплати на Д. Р. Д.,ЕГН [ЕГН] от [населено място], общ.В. Т. сумата 300лв./триста лева/,представляваща направените по делото разноски за изготвяне на отговор на касационната жалба и на А. Ц. И.,ЕГН [ЕГН] от [населено място],ул.”Д-р Б.”,[жилищен адрес] сумата 800лв./осемстотин лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: