5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 628
София, 18.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
частно гражданско дело № 7417 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274,ал.2 ГПК и чл.274,ал.3 ГПК.
С определение №170,постановено на 13.05.2013г. по ч.гр.д.№123/2013г. Бургаският апелативен съд е оставил без разглеждане частните жалби на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №215 от 24.01.2013г. и определение №519/26.02.2012г.,всички по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас; оставил е без уважение частната жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №448/19.02.2013г. по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас и е отменил определение №137/16.01.2013г. по същото дело,с което исковата молба е върната на ищците Д. Д. Д. и М. М. Д. и производството е прекратено като е върнал делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е обжалвано от Д. Д. Д. и М. М. Д. в частта,с която подадените от тях частни жалби са били оставени без разглеждане и в частта,с която подадените от тях частни жалби са били оставени без уважение с оплаквания,че същото е неправилно и незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и вместо това бъдат освободени от заплащане на държавна такса,да бъде присъединено гр.д.№1067/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд към гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд,както и съдия С. М. от Бургаския окръжен съд да бъде задължен да се отведе от разглеждането на гр.д.№1067/2012г.
Поддържат,че съдът не е съобразил обстоятелството,че гр.д.№1067/2012г. по описа на Бургаския окръжен съд и гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд са с един и същи предмет и идентични страни;че съдия С. М. е следвало да си направи отвод по причина, че имат заведено дело срещу него в СГС,както и други две дела, заведени от техния син; че по същество произнасянето по освобождаване от държавна такса представлява правна помощ,която се осигурява на страната,която се нуждае от такава и подлежи на обжалване с частна жалба; че са представили безспорни доказателства /декларация по чл.83,ал.2 ГПК/, от които е видно,че са налице промени в имотното състояние след датата на завеждане на иска към настоящия момент,като са доказали влошаване на здравословното състояние на Д. Д. Д., че получават единствено част от пенсиите си и освобождаването им от заплащане на държавна такса е в интерес на правосъдието. Излагат съображения,че при успешно провеждане на исковия процес и осъждане на ответника тази държавна такса ще бъде събрана от него.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към частната жалба се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото като в практиката на ВКС /ТР №1 от 176.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС/ е прието,че определения за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса се допускат до касационно обжалване. Излагат отново съдържащите се в частната касационна жалба доводи за неправилност на обжалваното определение.
Ответникът по частна жалба не изразява становище.
Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.275,ал.1 ГПК.
В частта,с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №215 от 24.01.2013г. по описа на Окръжен съд-Бургас:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.1 ГПК срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби когато определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и в случаите,изрично предвидени в закона.
С определение №215/24.01.2013г.,постановено по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас е оставено без уважение искането на Д. Д. Д. и М. М. Д. за отвод на съдията-докладчик от разглеждането на делото. Така постановеното определение не е преграждащо хода на делото,нито обжалването му е изрично предвидено, поради което правилно въззивният съд е приел,че подадената срещу определението частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Обстоятелството дали са налице предпоставките за отвеждане на съдията-докладчик от разглеждането на делото се преценява при извършването на инстанционен контрол на постановените по делото и подлежащи на обжалване съдебни актове.В тази част постановеното от Бургаския апелативен съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
В частта,с която е оставена без разглеждане частната жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №519/26.02.2012г. по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас:
С определение №519/26.02.2012г. е оставена без уважение молбата на жалбоподателите за присъединяване на производството по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас към гр.д.№4196/2011г. по описа на Бургаския районен съд. Така постановеното определение не прегражда по-нататъшния ход на делото нито обжалването му е изрично предвидено в процесуалния закон,поради което правилно въззивният съд е приел,че подадената частна жалба е недопустима.В тази част постановеното от Бургаския апелативен съд определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Обстоятелството дали действително са налице две дела с идентичен предмет и страни е ирелевантно за допустимостта на обжалването в случай че искането за присъединяването на делата е оставено без уважение.Още повече,както правилно е отбелязал и въззивния съд, недопустимо е висящо пред окръжен съд дело да бъде присъединявано за общо разглеждане към дело,което предстои да бъде разгледано от районния съд с оглед установените в чл.104 ГПК правила.
В частта,с която е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №448/19.02.2013г. по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас:
С определение №448/19.02.2013г.,постановено по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас е оставено без уважение искането на жалбоподателите за освобождаване от заплащане на дължима държавна такса. Подадената срещу постановеното от Бургаския апелативен съд определение частна жалба следва да бъде разглеждана по реда на чл.274,ал.3 ГПК,т.е. за да бъде разгледана по същество, частната жалба следва да бъде допусната до касационно обжалване.
Предпоставките за разглеждането й по същество по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.274,ал.3 ГПК определенията на въззивните съдилища,с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения,преграждащи по-нататъшното развитие на делото,респ. когато обжалването е изрично предвидено в процесуалния закон,подлежат на обжалване пред ВКС само когато са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК,т.е. само когато в обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,който въпрос жалбоподателят следва изрично да посочи в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК,да обоснове и мотивира наличие на основание за допускане на касационно обжалване,в който смисъл са и дадените в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания.
В случая в представеното по делото изложение се съдържат само оплаквания за неправилност на обжалваното определение,но въпрос, касаещ приложението на определена материалноправна или процесуалноправна норма,по който въззивният съд да се е произнесъл и който въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото не е формулиран. Не са изложени и съображения, въз основа на които този въпрос да може да бъде изведен от настоящия състав съобразно указанията,дадени в ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Изложени са само съображения за неправилност на обжалваното определение, основани на конкретни факти и обстоятелства,свързани с извършената от съда преценка за наличието на основание за освобождаване на жалбоподателите от заплащане на дължимата държавна такса,които обаче не представляват основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ГПК.
Соченото от жалбоподателите ТР №1 от 17.07.2001г. по гр.д.№1/2001г. на ОСГК на ВКС разглежда въпроса за допустимостта на обжалването на определение,с което съдът се е произнесъл по искане за освобождаване от заплащане на дължимата държавна такса,но този въпрос в случая не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като въззивният съд е разгледал частната жалба по същество,т.е. е приел в съответствие с дадените в ТР №1 разяснения,че определение №448/19.02.2013г. по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас подлежи на обжалване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №170,постановено на 13.05.2013г. по ч.гр.д.№123/2013г. по описа на Бургаския апелативен съд в частта,с която са оставени без разглеждане частните жалби на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №215 от 24.01.2013г. и определение №519 от 26.02.2012г.,всички по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №170,постановено на 13.05.2013г. по ч.гр.д.№123/2013г. по описа на Бургаския апелативен съд,ГО в частта, с която е оставена без уважение частната жалба на Д. Д. Д. и М. М. Д. против определение №448/19.02.2013г. по гр.д.№1067/2012г. по описа на Окръжен съд-Бургас.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: