2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 516
София, 23.10.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на седемнадесети октомври юни през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 3851 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Д. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2012г. по гр.д.№14496/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Й. К. Р.,С. Г. Р., Ц. П. П. и Б. В. П.,починал в хода на производството и заместен от своите наследници по закон Ц. П. П.,Д. Б. Х. и В. Б. П.,иск за признаване за установено,че ищецът притежава право на собственост въз основа на давностно владение върху УПИ VІІІ-32,кв.19,м.”Н. “И.” по плана на [населено място],с площ от 600кв.м., при граници:от запад-улица,от изток-парцел І-32,от север-път и от юг-масивна ограда и имот ІІ-294.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения,че съдът се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси,по които е налице противоречива практика на съдилищата и по въпроси,имащи значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,свързани с решаващите изводи на съда,че гаражът и парцелът представляват самостоятелни обекти на владение и могат да се придобиват по давност.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Ц. П. П. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че няма законова опора твърдението на ищеца,че може да се придобие по давност право на собственост върху дворно място при наличие на собственост на апартамент в жилищната сграда,намираща се в режим на етажна собственост. Прието е,че изградената в имота жилищна сграда,от която ищецът притежава апартамент по силата на договор за продажба от 10.12.1985г., е в режим на етажна собственост,поради което общите части,вкл. дворното място,не могат да се придобиват по давност.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроса за възможността дворно място, представляващо обща част на сграда в режим на етажна собственост да бъде придобито по давност,вкл. и с оглед представените с изложението съдебни актове.
На първо място следва да се отбележи,че представените с изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК решения /решение №256/19.06.2009г. на Врачанския окръжен съд по гр.д.№300/2009г. и решение на Сливенския окръжен съд от 21.01.2009г. по гр.д. от 2007г./ не съдържат отбелязване,че са влезли в сила,поради което и не може да се приеме,че сочат на наличие на противоречива съдебна практика. Освен това в тези съдебни актове са поставени на разглеждане въпроси,които са неотносими към настоящия правен спор-спорът по гр.д.№300/2009г. на Врачанския окръжен съд касае придобиване на право на собственост върху гараж,а спорът,разрешен от Сливенския окръжен съд по гр.д. от 2007г.-делба на застроен недвижим имот в хипотеза,при която реална част от същия може да бъде обособена с оглед изискванията на чл.19 ЗУТ,каквато хипотеза в случая не е налице,тъй като по делото не са представени доказателства част от УПИ VІІІ-32 да може да се обособи като самостоятелен имот по правилата на ЗУТ.
Следва да се отбележи също така,че по въпроса за невъзможността право на собственост върху дворното място като обща част на сграда в режим на етажна собственост да бъде придобита по давност становището на въззивния съд съответства на трайно установената съдебна практика и не е налице хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Разгледаната от въззивния съд хипотеза не налага специално тълкуване.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 17.12.2012г. по гр.д.№14496/2010г. по описа на Софийски градски съд,ІІІ “г” въззивно отделение.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: