5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 29.10.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4356 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. Т. М. от [населено място] с вх.№14571/08.02.2013г. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 04.12.2012г. по гр.д.№2165/2010г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. В. В.-М. иск за делба на апартамент №11 в [населено място],ж.к.”С.”, [улица].
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС /решение №191/06.08.2012г. по гр.д.№1175/2011г. по описа на ІІ ГО/ по въпроса дали е допустимо в делбеното производство да се правят възражения за нищожност или унищожаемост на сделки,свързани с делбения имот. Поставя и въпроса каква е правната квалификация на иск /възражение/ за недействителност на сделка поради липса на представителна власт-такава по чл.42 вр. чл.26,ал.2 ЗЗД или по чл.44,вр. чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД. Поддържа също така,че е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса нищожен или унищожаем е договорът,който е подписан от упълномощено лице,ако упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответницата по касационна жалба С. В. В.-М. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.Претендира заплащане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че съсобственост не е налице,тъй като с договор за продажба,извършен с н.а.№55,том І,рег.№3800 по нот.дело №492006г. съделителката В.-М. лично и като пълномощник на наследодателя Т. М.,са продали на 20.03.2006г. на Н. С. А.-Д. апартамента,чиято делба се иска.
Прието е въз основа на еднолична и тричленна съдебно-графически експертизи,че оспореното от съделителя С. М. пълномощно,въз основа на което е сключен договорът, изхожда от лицето,сочено за упълномощител. С оглед на това възражението за нищожност поради липса на волеизявление /чл.26,ал.2 ЗЗД/ е прието за неоснователно.
За неоснователно е прието и възражението за противоречие с добрите нрави. Прието е също,че фактическите твърдения за тежкото здравословно състояние на прехвърлителя Т. М.,пречещо му да разбира и ръководи действията си,не обосновават хипотеза на липса на съгласие /волеизявление за упълномощаване по смисъла на чл.26,ал.2,пр.2 във вр. с чл.44 ЗЗД/,което е налице само при съзнателната липса на съгласие.
Изложени са съображения,че съгласно чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД във вр. с чл.44 ЗЗД нищожни са само договорите,съответно едностранните сделки, при които липсва съгласие, като липсата на съгласие трябва да бъде съзнателна,защото ако е несъзнателна, се прилагат правилата за унищожаемостта. Прието е,че в случай на неразбиране на свойството и значението на постъпките е налице унищожаемост на договора по смисъла на чл.31,ал.1 ЗЗД,при който порок сключването на договора поражда желаните правни последици,но порокът дава право на заинтересованата страна в давностния срок по смисъла на чл.32 ЗЗД да поиска унищожаване на сделката.
Прието е,че съгласно задължителните разяснения,дадени в т.3,б.”а” ППВС №7/73г. искът за делба не може да се съединява с искове за създаване на съсобственост или за създаване на различни от законните дялове,т.е. с иска за делба не могат да се съединяват конститутивни искове,освен правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството. Поради това е прието,че упражняването на потестативното право за унищожение на договора с фактически твърдения,попадащи в хипотезата на чл.31,ал.1 ЗЗД, не може да се прави в делбеното производство.
По отношение на твърдяната привидност на договора за продажба с доводи за наличие на прикрито съглашение /договор за дарение/ е прието, че след като прикритото съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните /чл.17,ал.1 ЗЗД/ и разкриването на привидността няма да има за последица съсобственост между страните при неупражнено право да се иска възстановяване на запазена част от наследството и поради неучастието на приобретателя по сделката в производството.
Доводите на касатора,че изводът на съда за възможността в делбеното производство да се правят възражения за нищожност или унищожаемост на сделки,свързани с делбения имот,противоречи на практиката на ВКС е неоснователен. В соченото в изложението решение №191/06.08.2012г. на ВКС,ІІ ГО по гр.д.№1175/2011г. е прието,че в делбата могат да се правят възражения за нищожност на договор,както и за привидност на сделката. В случая обаче възраженията за нищожност за разгледани от въззивния съд,но са приети за неоснователни,т.е. съдът е приел,че възраженията са допустими и противоречие с практиката на ВКС по този въпрос не е налице.
По отношение на възраженията за унищожаемост изводите на въззивния съд съответстват на практиката на ВКС,вкл. на разясненията, дадени в ППВС №7/1973г.,поради което следва да се приеме,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Неоснователен е доводът на касатора,че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място по причина,че разяснения за възможността в делбеното производство да бъдат съединявани искове за нищожност и унищожаемост на сделки са дадени в ППВС №7/1973г.,съдебната практика е възприела трайно тези разяснения и не са налице предпоставки за промяна в начина на прилагане на процесуалния закон. Освен това разпоредбите на чл.26 и чл.31 ЗЗД в поддържания от касатора смисъл не са неясни. Следва да се има предвид също така,че чл.343 ГПК изрично изброява допустимите в делбата оспорвания и противоречива практика по прилагането му не е налице.
Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по въпроса за правната квалификация на иск /възражение/ за недействителност на сделка поради липса на представителна власт.
Поставеният въпрос се свързва от касатора с твърдението му да дадена от съда грешна квалификация на иска /възражението/. Сочената от касатора съдебна практика обаче касае задължението на съда сам да определи правната квалификация на иска съобразно твърденията в исковата молба,което в настоящия случай съдът е сторил. Погрешното посочване на разпоредбата от нормативен акт не попада в хипотезите на дадена неправилна квалификация,нито на разгледан непредявен иск,тъй като съдът се е произнесъл с оглед наведените фактически твърдения и преценявайки правните им последици според приложимата правна норма.
Касаторът поддържа,че съдът е следвало да разгледа хипотеза на нищожност на сделката поради липса на представителна власт. В случая обаче следва да се има предвид,че съдът е приел,че представителна власт е налице, тъй като разглеждането на възражението за унищожаемост на упълномощителната сделка в делбеното производоство е недопустимо,т.е. по това възражение съдът не се е произнесъл,а оттам следва изводът,че не се установява порок в упълномощителната сделка. Поставеният от касатора въпрос следователно не касае предпоставките за допускане на касационно обжалване,а изразява поддържана от него теза,която не е била споделена от съда.
Следва да се отбележи за пълнота на изложението,че развитата от въззивния съд теза за естеството на порока на сделката при наличие на т.нар. несъзнавана липса на съгласие съответства на практиката на ВКС.
Не може да обоснове наличие на основание за допускане на касационно обжалване и въпросът дали е нищожен или унищожаем договорът,който е подписан от упълномощено лице,ако упълномощителят не е могъл да разбира и ръководи действията си.
Както вече беше отбелязано,основният въпрос в случая е да допустимостта на възражения за унищожаемост в делбеното производство. Изводът,че подобни възражения,вкл. за упълномощителни сделки, са недопустими в делбеното производство,от което,както вече беше отбелязано,е направен извод за действителността на договора за продажба, съответства на трайно установената съдебна практика. И след като възражението за порока на упълномощителната сделка не може да бъде разгледано,то не може съдът да приеме и да обсъжда събраните доказателства за способността на упълномощителя да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
По тези съображения следва да се приеме,че основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси не е налице.
С оглед изхода от настоящето производство,в полза на ответника по касационна жалба следва да бъде присъдена сумата 980лв.,представляваща направените по делото разноски.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 04.12.2012г. по гр.д.№2165/2010г. по описа на Софийски градски съд,ГК,ІV-В въззивен състав.
ОСЪЖДА С. Т. М.,ЕГН [ЕГН], от [населено място],кв. “Л.”, [улица] да заплати на основание чл.78,ал.3 във вр. с чл.81 ГПК на С. В. В.-М.,ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] сумата 980лв. /деветстотин и осемдесет лева/,представляваща направените по делото разноски.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове:
,