3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 531
София, 30.10.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4412 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. П. от [населено място],Н. С. К. от [населено място] и А. К. С. от [населено място] срещу въззивното решение на Апелативен съд-В., постановено на 22.04.2013г. по гр.д.№348/2012г.,с което е обезсилено решението на Окръжен съд-Варна по допускане на делбата.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК към подадената касационна жалба се сочи,че съдът се е произнесъл по въпроса има ли право въззивният съд, въпреки разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК, да обезсили решение на окръжен съд само поради това,че искът е бил подсъден на районния съд,ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.2 ГПК съделителят С. И. С. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че исковете за делба на недвижими имоти,съгласно чл.341 ГПК са родово подсъдни на районния съд. Изложени са съображения,че подсъдността е една от предпоставките за надлежно упражняване на правото на иск,обуславяща допустимостта на иска,поради което и с оглед нормата на чл.7 ГПК съдът следва да направи проверка за допустимостта на висящото пред него производство. Прието е, че съдът извършва тази проверка по отношение на родовата подсъдност и тази по чл.109 ГПК,като проверката съдът следва да направи за първи път още след образуването и докладването на делото на съдията-докладчик, както и по-късно-до приключване на производството във въззивната инстанция – чл.119,ал.1 ГПК. Изложени са съображения,че ако във визираните срокове въпросът за родовата подсъдност не бъде повдигнат служебно от съда или не бъде направено възражение от ответника,постановеното решение не може да бъде обезсилено на това основание,тъй като с изтичането на тези срокове порокът в хипотезата на чл.270,ал.4 ГПК е саниран.Ако обаче съдът е постановил решение въпреки основателно направено възражение /каквото е налице в настоящия случай, вкл. и чрез въззивната жалба/,то подлежи на обезсилване от горната инстанция.
Според настоящия състав са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по поставения от касаторите въпрос дали въззивният съд има право,въпреки разпоредбата на чл.270,ал.4 ГПК,да обезсили решение на окръжен съд само поради това,че искът е бил подсъден на районния съд,ако ответникът по иска е направил своевременно възражение за това с оглед необходимостта да бъде дадено тълкуване по приложението на разпоредбите на чл.270,ал.4 ГПК в делбеното производство при своевременно направено възражение.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 22.04.2013г. по гр.д.№348/2012г. по описа на Апелативен съд-В..
Указва на касаторите в 7-дневен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС по 25.00лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба всеки един от тях и да представят доказателства, че таксата е внесена.
След представяне на доказателства,че дължимата държавна такса е внесена делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за определяне на дата за разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след което да се призоват страните.
Председател:
Членове: