Определение №618 от 41618 по гр. дело №3057/3057 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 618

София, 10.12.2013 година

Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на пети декември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5309 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. В. от [населено място], [община] баня срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.05.2013г. по гр.д.№163/2013г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Н. С. В. иск с правно основание чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на наследниците на П. П. В.,че по време на образуване на ТКЗС през 1957г. В. И. В. е бил собственик на недвижим земеделски имот-нива в землището на [населено място],м.”Турските гробища”/”Средните”/ с площ от 1.8 дка, при съседи:братя П.-В. и ниви “Турските гробища” на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.1946г., понастоящем имот №244 с площ от 1.431дка в м.”Средните”, за който неправилно е прието и част от него в размер на 70кв.м. е записан на наследниците на П. П. В.,като тази част граничи с имот №009252 и имот №009244.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса относно допустимостта на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ с оглед обстоятелството дали е налице спор за материално право относно заснемането и трасирането на реалните граници в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Н. С. В. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в жалбата съображения.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.Налице са предпоставките за допускане на касационно обжалване,като съображенията за това са следните:
И. В. В. е предявил срещу Н. С. В. по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ иск за признаване принадлежността на правото на собственост върху земеделска земя към момента на образуване на ТКЗС.
В обжалваното решение въззивният съд е приел,че така предявения иск е основателен.Прието е,че и за двете страни е налице успешно приключила земеделска реституция с постановяване на позитивни решения, които не са обжалвани и са влезли в сила като са издадени скици, установяващи местоположението на имотите и на двете страни. Прието е, че към момента на постановяване на решенията на ПК-С. баня страните не са имали спор за собственост,доказателство за което е и отразеното в писмото на началника на ОСЗ-гр.С. баня изх.№ПО-07-122/06.06.2010г.,че КВС е била изготвена след идентификация местоположението на имотите от самите собственици като липсват жалби против решения за имоти в тази местност. С оглед на това е прието,че между страните липсва спор за материално право.
Според настоящия състав това становище на въззивния съд противоречи на изразеното в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №288/26.05.2010 по гр.д.№1145/2009г. на ІІ ГО на ВКС и решение №134/07.04.2010г. по гр.д.№813/2009г. на ІІ ГО на ВКС,в които е прието,че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници,възстановените имоти следва да съответстват по площ,категория,граници и местоположение на внесените в ТКЗС като спор за материално право е налице не само в случаите,когато различни лица претендират,че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му,но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение.
С оглед на така констатираното противоречие следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.1 ГПК по въпроса налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено на 30.05.2013г. по гр.д.№163/2013г. по описа на Кюстендилския окръжен съд.
Да се изпрати съобщение на касатора И. В. В. в едноседмичен срок да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 25лв. и да представи доказателства,че таксата е внесена.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.

Председател:

Членове:

Scroll to Top