4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 619
София, 20.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5113 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Н. С. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 05.04.2013г. по гр.д.№796/2012г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това е отхвърлен изцяло иска на А. Н. С. против М. М. Г. и Б. М. К. за допускане на съдебна делба на апартамент, находящ се в [населено място], [улица] със застроена площ от 109кв.м.,състоящ се от бокс,две стаи,баня и тоалетна и тераса, находящ се на първия етаж на двуетажна масивна жилищна сграда-западен близнак /новопостроена част/ ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот с площ от 630кв.м.,съставляващ УПИ І-387 в кв.90в по плана на същото населено място.
Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи, че съдът се е произнесъл по въпросите: определена или определяема е цената на предварителен договор,ако в него не е уговорен начинът,по който тя ще бъде определена,по който е дадено разрешение в противоречие с практиката на ВКС;приложима ли е разпоредбата на чл.130,ал.1 ЗЗД в случай,че в един предварителен договор не е уговорен механизъм за определяне на окончателната продажна цена т.е. при липса на механизъм за определяне на цената и може ли продавачът по същия в качеството на длъжник да определи едностранно продажната цена,който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото,като във връзка с този въпрос поставя и въпроса при наличие на сключен между две страни предварителен договор за покупко-продажба коя от страните по този договор /купувача или продавача/ има качеството на длъжник с оглед евентуалното приложение на чл.130,ал.1 ЗЗД; по въпроса може ли да се приеме,че е налице хипотезата на чл.26,ал.2,пр.2 ЗЗД /нищожност поради липса на съгласие/ по отношение на договор за учредяване право на строеж,в случаите, когато липсва еквивалентност на престациите по договора; по въпроса от кой момент следва да се счита настъпил вещно-правният ефект досежно учредено право на строеж при обвързване на договора с последващо задължение за прехвърляне на правото на собственост върху един от обектите в сградата от поемателя на учредителя на правото; по въпроса при наличие на два договора,инкорпорирани в един и същи нотариален акт,единият от които е договор за учредяване право на строеж,не следва ли да се изследва общата воля на страните,изразена и в двата договора,за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездността или безвъзмездността на учреденото право на строеж;по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаване на конкретен казус.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба М. М. Г. изразява становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба Б. М. К. изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения.
С оглед дадените в т.1 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС указания по приложението на процесуалния закон,а именно,че ако съществува вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол и преценката за валидността и допустимостта на решението да се извърши с решението по същество по подадената касационна жалба,настоящият състав приема,че постановеното от въззивния съд решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване,тъй като с определение от 30.11.2012г. в производството пред въззивния съд е конституиран нов съделител- Б. М. К.,за която е прието,че е необходим другар като лице,придобило права върху имота,предмет на делбата, преди завеждането на делото за делба.
Следва да бъде допуснато касационно обжалване и по поставените от касатора въпроси по приложението на материалния и процесуалния закон,като по тези въпроси съдът ще се произнесе ако бъде прието,че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.
Съображенията за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора въпроси са следните:
По въпроса определена или определяема е цената в предварителен договор,ако в него не е уговорен начинът,по който тя ще бъде определена въззивният съд е приел,че сключеният между А. С. и М. Г. договор съдържа клауза относно цената,на която А. С. ще придобие правото на собственост върху описания в договора обект,като цената е определяема-уговорено е,че същата ще бъде не повече от 400 евро на кв.м. Прието е,че размерът е уговорен с право на избор и поради това е приложимо общото правило на чл.130,ал.1 ЗЗД и при липса на ангажирани доказателства за предоставянето му на конкретно лице, изборът принадлежи на длъжника-продавач по договора, който е посочил цената в изпратена до А. С. нотариална покана /посочена е цена от 380 евро на кв.м./.
Така даденото разрешение за определяемост на посочената в договора цена противоречи на разрешението,дадено в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на тричленни състави на ВКС. В решение №288/02.07.2012г. по г.д.№1311/2009г. е прието,че за да бъде цената на един предварителен договор определяема,в същия този договор следва да бъде уговорен начинът,по който тя ще бъде определена. В решение №364/30.04.3010г. по гр.д.№689/2009г. пък е прието,че когато от договора и от другите писмени доказателства,вкл. и от експертизата на вещо лице, може да се извлече цената,тогава са налице елементите на предварителния договор по чл.19,ал.3 ЗЗД и той може да бъде обявен за окончателен.
Така поставеният въпрос е свързан и с въпроса за приложимостта на разпоредбата на чл.130,ал.1 ЗЗД в подобна хипотеза,като по формулираните от касатора въпроси не е налице трайно установена съдебна практика, което обосновава необходимостта касационното обжалване по поставените въпроси дали разпоредбата на чл.130,ал.1 ЗЗД е приложима в случай,че в един предварителен договор не е уговорен механизъм за определяне на окончателната цена и може ли продавачът по същия да определи едностранно продажната цена, както и по въпроса коя от страните по договора има качеството длъжник с оглед евентуалното приложение на чл.130,ал.1 ЗЗД.
С оглед изразеното от въззивния съд становище,че н.а.№727/19.09.2008г. инкорпорира два договора-договор за учредяване право на строеж и предварителен договор за продажба на бъдеща вещ,като правото на строеж е учредено безвъзмездно, следва да бъде допуснато касационно обжалване и по въпроса при наличие на два договора, инкорпорирани в един и същи нотариален акт,единият от които е договор за учредяване на право на строеж, не следва ли да се изследва общата воля на страните, изразена и в двата договора,за да може съдът да изведе правилен извод относно възмездност или безвъзмездност при учредяване правото на строеж,както и по въпроса не са ли взаимно свързани и обусловени един от друг два договора,инкорпорирани в един и същи нотариален акт и не следва ли да се тълкуват и двата договора в тяхната цялост и съвкупност при решаването на конкретен казус.
Така поставените въпроси са обусловили крайния извод на съда,че правото на строеж е отстъпено безвъзмездно, а вторият,инкорпориран в н.а.№727/19.09.2008г. договор,представляващ предварителен договор за продажба на единия от обектите в сградата,не е сключен,а оттам и че между страните не е налице съсобственост върху имота,предмет на делбата.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 05.04.2013г. по гр.д.№796/2012г. по описа на Софийски Окръжен съд.
Указва на касатора А. Н. С. в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25лв. и да представи доказателства,че държавната такса е внесена.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Председател:
Членове: