3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№620
София, 10.12.2013 година
Върховният касационен съд,Първо гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и тринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Любка Андонова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5198 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. М. и М. Т. Б. срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, постановено на 27.03.2013г. по гр.д.№218/2013г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен предявеният от касаторите иск с правно основание чл.108 ЗС за осъждането на С. Й. А. и П. И. А. при участието на третото лице-помагач на страна на ответниците К. Б. Ф.,да предадат владението на недвижим имот, представляващ УПИ ІV-1149 с площ от 1094кв.м. в кв.114 по плана на [населено място],В. област,твърдян като придобит от предявилите иска лица по реституция по ЗСПЗЗ въз основа на решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-Д. чифлик,офис Бяла.
Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поддържа,че съдът се е произнесъл по въпроса тече ли давност по отношение на бившите собственици на земеделски земи преди правото им на собственост да бъде възстановено с решение на ОСЗ,от кой момент започва да тече придобивната давност в полза на третите лица-приобретатели по отношение на имоти,които се възстановяват по ЗСПЗЗ, в хипотеза ,при която след първоначално възстановяване на собствеността в полза на праводателя на третите лица-приобретатели след проведено производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ правото на собственост е възстановено на друго лице; могат ли правоимащите да предявят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ; приложима ли е разпоредбата на чл.5,ал.2 ЗСПЗЗ по отношение на третите лица-приобретатели в хипотезите,в които давността е започнала да тече след 22.11.1997г. и зачита ли се давността докато трае процесът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу праводателите им.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответниците по касациона жалба С. Й. А. и П. И. А. изразяват становище,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Поддържат също така,че касационната жалба не е подадена в срок,тъй като е изпратена по куриерска фирма,която обаче е доставила пратката след изтичане срока на обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК.
Неоснователни са доводите на ответниците по касационна жалба,че същата е недопустима като просрочена. Съобщението,че въззивното решение е изготвено, е получено от пълномощника на касаторите на 24.04.2013г. Касационната жалба е изпратена чрез куриерска фирма на 23.05.2013г., т.е. подадена е в предвидения в закона срок,като според настоящия състав предаването на жалбата на куриерска фирма с лиценз за извършване на пощенски услуги следва да бъде приравнено на подаване по пощата и приложение да намери разпоредбата на чл.62,ал.2 ГПК / в същия смисъл постановеното по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №142/02.02.2010г. на ВКС по ч.т.д.№724/2009г. на І ТО/.
Налице са предпоставките за допускане до касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Искът за предаване владението на недвижим имот е предявен от М. Т. Б. и М. Б. М.,имащи качеството наследници по закон на Р. Г. Г.,на които с решение №9-Б/19.06.2006г. на ОСЗ-гр.Бяла е признато правото на възстановяване на собствеността,а с решение №1757 Б на ОСЗ-гр.Д. чифлик,офис Бяла от 16.12.2009г. е възстановено правото на собственост върху 1020.94кв.м. от нива в м.Л.,попадащи в УПИ ІV-1149,кв.114 по плана на [населено място].
На ответника С. Й. А. по време на брака му с П. И. А. правото на собственост върху УПИ ІV-1149 е прехвърлено по договор за покупко-продажба /н.а.№189/28.09.2001г.,том ІІ,рег.№3981,н.д.№299/2001г./ от Р. В. Ф. и К. Б. Ф.,като Р. В. Ф. е наследник по закон на В. Ф. И.. С решение №55/1995г. на ПК-Бяла на наследниците на В. Ф. И. е възстановено правото на собственост върху този имот,след което на 26.01.1996г. /н.а.№173,том ІІ, н.д.№638/1996г. К. В. И.,С. В. Ч., Щ. Ф. И. и К. В. С. са продали на Р. В. Ф. своите идеални части от имота.
С решение от 31.05.2004г. по гр.д.№1401/2003г. на Варненския окръжен съд по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е признато за установено по отношение на Р. В. Ф.,К. В. И.,С. В. Ч.,Щ. Ф. И. и К. В. С. като наследници на В. Ф. И.,че към момента на кооперирането нива от 1.620 дка,находяща се в землището на [населено място], м.Л. е била собственост на Р. Г. Г. по иска,предявен от М. Б. Т..
Ответниците С. Й. А. и П. И. А. са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
В обжалваното решение е прието,че след проведеното производство по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и с издаването на решение №1757 Б/16.12.2009г. на ОСЗ-гр.Д. чифлик е отпаднал легитимиращия ефект на предходното решение №055/19.07.1995г. на ПК-Бяла. С оглед на това е прието,че през 2001г. ответниците са придобили имота от несобственик. За основателно е прието възражението на ответниците за придобиване правото на собственост по давност, изтекла в тяхна полза от 28.09.2001г. до 28.09.2006г., респ. до предявяването на иска на 12.09.2008г.
Прието е,че ответниците са установили владението върху имота на 28.09.2001г. въз основа на договор за продажба по н.а.№189/2001г. Прието е,че владението е добросъвестно по смисъла на чл.70,ал.1 ЗС. За неоснователни са приети възраженията за недобросъвестност на владението на първо място по причина,че в чл.70,ал.1 ЗС е въведена оборима презумпция за добросъвестност,която не е била оборена от ищците-не е установено към момента на сключване на договора ответниците да са знаели,че праводателите им не са собственици на имота, тъй като искът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ е предявен през м.февруари,2002г. след сключването на договора за продажба,въз основа на който е установено владението. Прието е,че не е категорично установено С. А. да е знаел,че за имота има спорове,респ. че купува от несобственик,тъй като доказателствата за това са само косвени,а презумпцията по чл.70,ал.2 ЗС следва да бъде оборена по пътя на пълното обратно доказване.
За неоснователни са приети доводите,че съобразно чл.5,ал.2 ЗВСОНИ давност в полза на ответниците не е могла да тече до момента в който правото на собственост не е било възстановено на ищците. Прието е,че установеният в чл.5,ал.2 ЗВСОНИ принцип,че давност не тече срещу този,който не може да се защити правата си е неприложим в хипотезите, при които давността е започнала да тече след 22.11.1997г. в полза на трети лица-приобретатели и се зачита и докато трае процесът по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ срещу праводателите им,дори и в случаите,когато прехвърлянето е осъществено след завеждането на иска по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ. Прието е,че обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ не включва правото на собственост към настоящия момент, поради което и с предявяването на този иск не се прекъсва давността на третите лица-правоприемници.
Прието е,че действително лицата,в полза на които е признато правото на възстановяване с влязлото в сила решение по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ могат да предявят иск по чл.108 ЗС за обекта на реституцията едва след издаването на решението по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ,но за тях не е била изключена възможност да защитят правата си чрез своевременно предявяване на иск по чл.108 ЗС и спиране на производството докато трае производството по чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ.
С оглед спецификата на разгледания правен спор и липсата на трайно установена съдебна практика,както и с оглед значението на поставените въпроси са разрешаването на подобни спорове за в бъдеще, настоящият състав приема,че следва да бъде допуснато касационно обжалване по реда на чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса приложими ли са разпоредбите на ЗС за придобиване правото на собственост по давност в хипотеза, при която след първоначално възстановяване право на собственост по реда на ЗСПЗЗ имотът е бил прехвърлен на трето лице с договор,сключен в предвидената в чл.18 ЗЗД форма,но впоследствие правата на прехвърлителите са отречени по реда на чл.14,ал.4 ЗСПЗЗ и правото на собственост е възстановено с решение по чл.14,ал.7а ЗСПЗЗ на други лица и ако са приложими от кой момент започва да тече придобивна давност в полза на третото лице-приобретател,както и по въпроса могат ли правоимащите да предявят иск за защита на правото си на собственост срещу трети лица-приобретатели преди завършване на процедурата по възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 27.03.2013г. по гр.д.№218/2013г. по описа на Варненския окръжен съд.
Указва на касаторите в едноседмичен срок да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 175лв. за разглеждане на касационната жалба.
След представяне на доказателства,че държавната такса е внесена, делото да се докладва на председателя на І ГО на ВКС за насрочване в о.с.з.
Председател:
Членове: