5
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 5702/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 644
София, 14.12.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети декември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 5702/2013 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 213 от 22.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 1111/2013 год. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 642 от 15.12.2012 год. по гр.дело № 614/2010 год. на Казанлъшкия районен съд за
– отхвърляне предявеният от П. М. З.-Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] против К. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск за намаляване на завещателно разпореждане на М. Е. Е., извършено на 15.04.1999 год., със саморъчно завещание от 15.04.1999 год., съставено в [населено място], обявено на 06.08.1999 год. от нотариус П. К. до размер на 1/3 идеална част от апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м. на ІV етаж, вх.А на жилищна сграда-блок № 24, к-с „Изток” „Ч.” № 15, построена в кв.372 по плана на [населено място], необходима за попълване на нейната запазена част наследството на М. Е. Е. като неоснователен;
– отхвърляне предявеният от П. М М. З.-Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] качеството й на процесуален субституент на Т. М. Е. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк][жилищен адрес] против К. Ц. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] иск за намаляване на завещателно разпореждане на М. Е. Е., извършено на 15.04.1999 год., със саморъчно завещание от 15.04.1999 год., съставено в [населено място], обявено на 06.08.1999 год. от нотариус П. К. до размер на 1/3 идеална част от апартамент № 35 с площ 62.20 кв.м. на ІV етаж, вх.А на жилищна сграда-блок № 24, к-с „Изток” „Ч.” № 15, построена в кв.372 по плана на [населено място], необходима за попълване на запазена част на Т. М. Е. от наследството на М. Е. Е. като носнователен.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката П. М. З.-Е. лично и като процесуален субституент на Т. М. (неправилно написана Е.)Е., представлявана от адвокат Ц. И. М., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване понеже е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследство срещу ползващо се от универсално завещание лице, което не е наследник по закон, ако наследството не е прието по опис.
От ответника по касация Т. М. Е., представлявана от адвокат П. Г. В. е постъпил писмен отговор по чл.287, ал.1 ГПК със становище по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Настоящият състав намира, че е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С постановеното от Старозагорския окръжен съд решение са приети за неоснователни предявените искове с правно основание чл.30 ЗН. За да потвърди решението на пъвоинстанционния съд въззивният съд е приел, че ищцата/касатор/ П. М. З.-Е. е преживяла съпруга на М. Е. Е., починал на 20.07.1999 год., която претендира намаляване на завещателното разпореждане, извършено на 15.04.1999 год. в полза на К. Ц. Ц., до размер на запазената й част като е упражнила и имуществените права на дъщерята на общия наследодател Т. М. Е. тъй като бездействието на последната заплашва удовлетворението й като кредитор на основание чл.134 ЗЗД, а по отношение на това качество е съобразено определение № 64 от 22.02.2012 год. по ч.гр.дело № 521/2011 год. на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд. Отчетено е, че с влязло в сила решение по гр.дело № 4/2008 год. на Казанлъшкия районен съд е отхвърлен иск по чл.19, ал.3 ЗЗД за обявяване предварителен договор за окончателен (за ? ид.ч. от апартамента), сключен между П. М. З.-Е. на 25.04.1997 год. и общия наследодател (преди брака им), а с влязло в сила на 18.10.2009 год. решение по гр.дело № 187/2008 год. на същия съд са отхвърлени исковете на преживялата съпруга срещу дъщерята от първия брак Т. М. Е. за прогласяване на нищожността на завещанието от 25.03.1999 год., намаляване на същото завещателно разпореждане с ? ид.ч. за процесния апартамент и обезсилване на нот.акт № 35, том V, рег.№ 3309, дело № 698/2007 год. Направен е извод, че е погасено по давност единствено правото на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, но не е погасено качеството на ищцата П. М. З.-Е. на кредитор по отношение на Т. М. Е. и може да упражни имуществените й права, когато бездействието на последната заплашва удовлетворението й на основание чл.134 ЗЗД, но нито една от двете не е приела наследството по опис, за да може успешно да се проведе намаляване на завещателното разпореждане на основание чл.30, ал.1 ЗН спрямо К. Ц. Ц., който не е наследник по закон, а единствено по завещание, поради което исковите претенции са отхвърлени.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Жалбоподателката е обосновала противоречивото разрешаване по поставения въпрос с обжалваното решение с други случаи по съдебни актове на Върховния касационен съд, които са приложени, поради което следва да се допусне касационно обжалване по въпроса: може ли да се иска възстановяване на запазена част от наследството срещу ползващото се от универсално завещание лице, което няма качеството на наследник по закон, ако наследството не е прието по опис.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 213 от 22.05.2013 год. по в.гр.дело № 1111/2013 год. на Старозагорския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЯ държавна такса 50 лева, вносима в едноседмичен срок от съобщението от жалбоподателката П. М. З.-Е., след което делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: