2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 1769/2014 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 249
София, 22.04.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на десети април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 1769/2014 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение с № 6773 от 11.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2777/2013 год. по описа на Софийския градски съд, ІV-Г състав, с което е потвърдено решението от 17.04.2012 год. по гр.дело № 20955/2009 год. на Софийския районен съд, 67-ми състав за обявяване за окончателен проекта за разделителен протокол, даден с определение от 12.03.2012 год., а именно: дял първи – включващ зимнично помещение № 3, тавански помещения № 2 и № 3, а дял втори – включващ зимнични помещения № 1 и № 2 и таванско помещение № 1, съобразно скицата на съдебно-техническата експертиза от 20.02.2012 год., представляваща неразделна част от разделителния протокол, като за уравнение на дела съделителят, изтеглил дял първи следва да получи от съделителя, изтеглил дял втори, сумата от 85 лева.
Недоволен от въззивното решение е жалбоподателят К. М. Ц. ЕГН [ЕГН], който с касационна жалба вх.№ 12604 от 11.11.2013 год., го обжалва в срока по чл.283 ГПК, като в изложение с вх.№ 131210 от 20.11.2013 год. приподписани от адвокат В. А. излага съображения за незаконосъобразност на решенията на първата инстанция и изреждат уведомление, сигнали, частни жалби към въззивния съд, с твърдение за нарушения на чл.1, ал.1 и чл.10 НК.
С определение № 322 от 18.12.2013 год. Председателят на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд е върнал преписка вх.№ 17616 от 17.12.2013 год. на Софийския градски съд тъй като касационната жалба по извършване на делбата не отговаря на изискванията на чл.284, ал.1, т.3 и т.4 ГПК: не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания, не съдържа указание в какво се състои искането.
С разпореждане на въззивния съд от 13.11.2013 год. на жалбоподателя е предоставена възможност в седемдневен срок да отстрани посочените нередовности, което е получил лично на 25.11.2013 год. С молба вх.№ 16420 от 12.02.2014 год., приподписана от същия адвокат /посочено-за допустимост по чл.284, ал.1, т.3 и т.4 ГПК/, излага подробни съображения за процесуалните действия на първата инстанция /определения и разпореждания, вкл. издаване на изпълнителен лист на 19.04.2012 год./ като пространно се възпроизвеждат доказателствата по делото като поддържа, че районният съд се е произнесъл с допускане на делбата по недопустим иск тъй като счита, че е придобил имота по давност като претендира за прекратяване на делото, респ. отмяна на решението като неправилно поради нарушение на материалния или допуснати нарушения на съдопроизводствените правила или е необосновано. В изложението не се сочи основание за допустимост на касационното обжалване на въззивното решение, а Върховният касационен съд не проверява /не се произнася/ по неправилността на първоинстанционното решение/я/, за допустимостта на което са налице валидни съдебни актове. Приложените: сигнал от 24.01.2013 год., възражение-питане от 26.06.2013 год., уведомление без дата и сигнал от 11.11.2014 год. са адресирани до въззивния състав и са извън компетентността на настоящата инстанция, а за частните жалби от 27.04.2012 год. и 30.06.2012 год. е предвиден друг процесуален ред за защита – извън настоящото производство.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. К. не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Представеното решение № 82 от 27.05.2011 год. по гр.дело № 115/2011 год. на ІІ ТО на ВКС е постановено в производство по отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК и е неотносимо към спора.
Поради отсъствие на основанията, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допусне.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по касация Н. Б. Ц. се присъждат направените разноски за адвокатски хонорар в настоящото производство в размер на сумата 500 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение с № 6773 от 11.10.2013 год., постановено по в.гр.дело № 2777/2013 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав.
ОСЪЖДА К. М. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ет.І-ви да заплати на Н. Б. Ц. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [улица], ет.ІІ-ри, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 500/петстотин/лева, направени разноски за адвокатски хонорар в касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ