Р Е Ш Е Н И Е
N 274
София , 11. 05. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО отделение в открито съдебно заседание на двадесет и втори март, две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова
Василка Илиева
При участието на секретаря Виолета Петрова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 379 по описа за 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК .
П. П. П. , П. Л. И. и М. Л. Ш. са подали касационна жалба срещу решение № 4* т.V, стр. 232-234 от 27.10.2008 г. постановено по гр.д. № 383 от 2008 г. на Д. окръжен съд , с което е обезсилено решение № 181 от 2.01. 2008 г. на РС, гр. К. и е прекратено производството по делото. Молят решението да се отмени и да се постанови решение по съществото на исковата им претенция. Подържат, че е неправилен извода за недопустимост на предявеният установителен иск , предвид установеното по несъмнен начин обстоятелство, че община Ш. оспорва правото им на собственост , но не владее имота.
Ответника община “. оспорва касационната жалба , като аргументите за това е навела едновременно с доводите си за недопускане на касационно обжалване на решението. Отново подържа аргумента, че иска по чл. 124, ал.1 ГПК /чл. 97, ал.1 ГПК, отменен/ е недопустим , тъй като не е било заявено възстановяване на спорната земеделска земя и такава възможност е преклудирана с изтичането на срока за предявяване на иск по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ.
С определение № 533/09 от 24.06.2009 г. по гр.д. № 379 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо отделение е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по два въпроса – допустимостта на положителния установителен иск при наличието на положителната абсолютна предпоставка “ правен интерес” и материално правния въпрос за предметното поле на възстановяването на собствеността по ЗПСЗЗ на имоти, които към образуването на ТКЗС са били в строителните граници на населеното място и са били застроени с жилищни сгради на лицата, влизащи в ТКЗС.
Касационата жалба е допустима защото е подадена от надлежни страни, срещу съдебен акт, постановен от въззивна инстанция, които е неблагоприятен за тях и в едномесечния срок , предвиден с разпоредбата на чл.283 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна , а касираният съдебен акт е неправилен.
Добричкия окръжен съд е прекратил производството по предявеният от П. П. П. , П. Л. И. и М. Л. Ш. срещу община “. положителен установителен иск за собственост върху 4 701 кв.м. с идентификатор 73780.501.296 по кадастралната карта на с. Т., община “. защото е намерил, че иска е недопустим приемайки, че ищците не могат да проведат реституционната процедура предвид изтеклия преклузивен срок по чл.11, ал.2 ЗПСЗЗ за предяваване на иск поради неподаване на заявление от наследниците на П. П. С. , негов бивш собственик , който е починал на 23.01.1939 г.
Решението е неправилно.
Предявяването на установителния иск за собственост се обуславя от наличието на правен интерес като положителна процесуална предпоставка. Правният интерес е винаги налице когато ответника оспорва правото на собственост , какъвто е и настоящия случай. От фактическа страна оспорването се обективира с отказа на общината да издаде скица на спорното място. Следователно иска е допустим и съдът е дължал произнасяне по съществото на спора. Направената аналогия с положителният установителен иск за собственост към един минал момент , уреден с разпоредбата на чл.14, ал.4 ЗПСЗЗ е неправилна. Този иск предпоставя извършване на земеделска реституция и при невъзможност , поради настъпилата преклузия на правото да се иска възстановяване по този ред се лишава от правен интерес. Не може да се направи аналогия и с осъдителният иск по чл.108 ЗС тъй като целта му е отстраняването на владеещия несобственик и даване възможност на невладеещият собственик да упражнява абсолютното си право . В този случай липсата на финализирана процедура по ЗПСЗЗ би направила този иск преждевременно заведен, т.е. лишен от правен интерес поради което и недопустим.
По настоящето дело е предявен установителен иск по реда на чл.129, ал.1 ГПК, с който се цели установяването на правото на собственост на ищците – касатори към настоящия момент, което следва да се извърши по реда на пълното и главно доказване , т.е. да се установят правопораждащите факти, обективиращи правото сега. Оспорването на това право обуславя правният интерес от провеждането му дори иска да е неоснователен. Именно за това съдът следва да се произнесе по съществото на спора, което в случая не е сторено.
Вторият въпрос е дали тези имоти, които са били включени в строителните граници на населените места и върху които са били изградени жилищните сгради на член кооператорите са внесени в ТКЗС и подлежат ли на възстановяване и по коя хипотеза на чл.10 ЗПСЗЗ. На този въпрос отговаря чл.11, ал.2 от Примерният Устав на ТКЗС/ ред. От 1952 г./ и чл.10, ал.2 от Примерният Устав на ТКЗС / в редакцията от 1967 г./. И в двата устава е създаден аналогичен режим при които член кооператорите запазват собствеността върху терените , включени в регулация в реалните им граници. Тези земи на се земеделски и не са предадени на ТКЗС. Следва да се зададе и въпроса последващо при премахването на сградите, но запазването на урбанизирания им характер тези земи трансформират ли се в земеделски и при какви условия. На последно място въззивният съд е следвало да отговори и на въпроса в предметното поле ли са на разпоредбата на чл.10 от ЗПСЗЗ , в конкретност чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ , която предполага да са били земеделски при обобществяването им и след това да са урбанизирани и застроени.
Решението следва да се отмени и делото да се върне на въззивната инстанция за произнасяне по съществото на спора.
По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение № 4* т.V, стр. 232-234 от 27.10.2008 г. постановено по гр.д. № 383 от 2008 г. на Д. окръжен съд .
ВРЪЩА делото на Д. окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: