4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 80
София, 02.04.,2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение,в съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и четиринадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 5309 от 2013 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. В. В. от [населено място] срещу въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.05.2013г. по гр.д.№163/2013г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора срещу Н. С. В. иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на наследниците на П. П. В., че по време на образуване на ТКЗС през 1957г. В. И. В. е бил собственик на недвижим земеделски имот-нива в землището на [населено място], местност “Турските гробища” /”Средните”/ с площ от 1.8 дка, при съседи: братя П.-В. и ниви в “Турските гробища” на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот от 15.01.1946г., понастоящем имот №244 с площ от 1.431 дка в м.”Средните”, за който неправилно е прието и част от него в размер на 70кв.м. е записан на наследниците на П. П. В. като тази част граничи с имот №00925 и имот №009244.
С определение №618/10.12.2013г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 по въпроса налице ли е спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че не е налице спор за материално право. Твърди, че в случая е налице несъответствие по площ на внесения в ТКЗС имот с възстановения-площта на имота е намалена с 0.400 дка, като в същото време в полза на наследниците на П. П. В. е възстановено право на собственост върху имот с близо 24% повече от признатата за възстановяване площ. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният иск бъде уважен.
Ответникът по касационна жалба изразява становище, че същата е неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор, подаден в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
Предявен е иск по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че между страните липсва спор за материално право, поради което и предявеният иск е отхвърлен като неоснователен.
Прието е, че и за двете страни е налице успешно приключила земеделска реституция с постановяване на позитивни решения, които не са обжалвани и са влезли в сила като са издадени скици, установяващи местоположението на имотите и на двете страни. Прието е, че към момента на постановяване на решенията на ПК-С. баня страните не са имали спор за собственост, доказателство за което е и отразеното в писмото на началника на ОСЗ-С. баня изх.№ПО-07-122/06.06.2010г., че КВС е била изготвена след идентификация против решения за имоти в тази местност.
В производството по чл.288 ГПК е констатирано наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса дали е налице спор за материално право по смисъла на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ относно заснемането и трасирането на реалните граници при възстановяване правото на собственост в стари реални граници.
Изразеното от въззивния съд в обжалваното решение становище противоречи на изразеното в постановените по реда на чл.290 ГПК решение №288/26.05.2010г. по гр.д.№1145/2009г. на ІІ ГО и решение №134/07.04.2010г. по гр.д.№813/2009г. на ІІ ГО, в които е прието, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски земи се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС като спор за материално право е налице не само в случаите, когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение.
Според настоящия състав така даденото разрешение следва да намери приложение и в настоящия случай. Още повече, че последващи преработвания на картата на възстановената собственост могат да бъдат извършени само след като спорът за материално право бъде разрешен.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно.
Неправилно на първо място въззивният съд е приел, че в случая не е налице спор за материално право. Както вече беше отбелязано, твърдението за несъответствие между площта, местоположението и границите на притежавания преди обобществяването земеделски имот и възстановения в стари реални граници и нанесен в картата на възстановената собственост с доводи за погрешно нанасяне като част от съседен имот, обосновават наличие на спор за материално право, който следва да бъде разрешен по реда на чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ. За да бъде установено наличието на така твърдяното несъответствие по картата на възстановената собственост е необходимо да бъде разрешен спор кому е принадлежало правото на собственост в определени граници и с определена площ на заявения за възстановяване имот именно към момента на обобществяването. Така постановеното решение ще послужи като основание за преработване на картата на възстановената собственост по отношение на нанесената в същата граница между двата съседни имота.
В настоящия случай от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че има разместване в границите на имота по картата на Воден синдикат и границата на възстановения на касатора имот с около 11 кв.м., поради което следва да се приеме, че е налице спор за материално право. Това несъответствие обаче не е графично изобразено на комбинирана скица, поради което и не може да бъде преценено дали претендираната от касатора част от имота се ситуира в имота, възстановен на ответника.
Това налага изслушване на допълнителна съдебно-техническа експертиза, тъй като изисква специални знания, с каквито съдът не разполага. Поради това по реда на чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с указания за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза с цел изготвяне на комбинирана скица с изобразяване на границата на претендирания от И. В. В. имот по картата на Воден синдикат и границите на възстановените на спорещите страни имоти с точно отбелязване на несъответствията, посочване на квадратурите им, като същите бъдат обозначени и с букви.
При новото разглеждане, което следва да започне от фазата по събиране на доказателства, следва да бъдат съобразени и правата на спорещите страни с оглед представените пред ПК /ОСЗ/ С. баня доказателства-опис-декларация на полските имоти на В. И. В. и опис-декларация на П. П. В..
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 30.05.3013г. по гр.д.№163/2013г. и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Кюстендилския окръжен съд.
Председател:
Членове: