Р Е Ш Е Н И Е
№ 235
гр.София, 15. 04. 2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА
със секретар АНЕТА ИВАНОВА
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 673/2009 г.
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решението на Софийски градски съд, ІІ-В състав от 8.5.2008 г. по гр.д. № 2988/2006 г., с което е оставено в сила решение от 29.8.1998 г. по гр.д. № 1790/1996 г. на Софийския районен съд, 44 състав за отхвърляне предявения от С. В. Ч., с ЕГН ********** и В. Б. Ч. , с ЕГН ********** и двамата от гр. С., ул.”Н”, бл.6 „Б”, вх.”А”, ет.7, ап. 34, срещу И. П. И. от гр. Б., ул.”К” № 6* и Н. К. Б. , последните двама с адрес: с. Б., община П., обл. Ловешка, ул.”Р” № 5, иск с правно основани ечл.97, ал.1 от ГПК, вр.с чл.26, ал. 2 от ЗЗД – за установяване нищожността на договора от 31.08.1995 г., сключен между Д, в качеството му на пълномощник на С. В. Ч. и В. Б. Ч. , от една страна и И. П. И., от друга, с нот.акт № 91, том.VІІ, по нот.дело № 2126/1995 г. но нотариалната служба при К. районен съд за замяна между собствения на С. и В. Ч. недвижим имот – дворно място от 1040 кв.м., съставляващо парцел **** от кв.2 по плана на гр. С., местността „Б”, вилна зона „М”, при съседи: парцел ****, парцел Х-330, парцел **** и улица, заедно с изградената в него жилищна сграда, застроена на 40 кв.м., състояща се от: стая, кухня, входно антре и сервизни помещения и собствения на И. П. И. имот – дворно място, съставляващо парцел **** от кв. 96-А по дворищно-регулационния план на с. Г., обл. Хасковска, с площ от 444 кв.м., заедно в изградената в него полумасивна жилищна сграда, при граници на парцела: от север и от запад – улици, от изток – Р. Г. и от юг-край не регулацията, на предявеното основание – липса на съгласие на заменителите С. и В. Ч. , както и евентуално съединения с него иск с правно основание чл.32, вр.с чл.29 от ЗЗД-за унищожаване на договора за замяна от 31.08.1995 г., на предявеното основание измама, като НЕДОКАЗАНИ;
за отхвърляне като недоказан предявения от С. В. Ч. и В. Б. Ч. срещу И. П. И., С. В. Б. и Н. К. Б. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК, вр.с чл. 26, ал.2 от ЗЗД за установяване нищожността на договора, оформен с нот.акт № 1* том. LLVІІ по нот.дело № 21474/1995 г., сключен между И. П. И., от една страна и С. В. Б. и Н. К. Б. от друга на 15.11.1995 г., за покупко-продажба на подробно описания по-горе недвижим имот, находящ се в гр. С., местността Б. , вилна зона „М”, като отхвърля като недопустим евентуално съединения с него иск с правно основание чл.32,вр. с чл.29 от ЗЗД за унищожаване на посочения договор за покупко-продажба от 15.11.1995 г.;
за отхвърляне предявения от С. В. Ч. и В. Б. Ч. срещу С. В. Б. и Н. К. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за предаване владението на гореописания имот, находящ се в гр. С., местността Б. , вилна зона „М”, като неоснователен;
с оставяне без уважение искането на С. В. Ч. и В. Б. Ч. за отмяна на нот.акт № 91, том VІІ по нот.дело № 2126/1995 г. на нотариалната служба при К. районен съд и нот.акт № 1* том. LLVІІ, по нот.дело № 21474/1995 г. на І-ви нотариус при нотариалната служба към Софийския районен съд, по реда на чл.431, ал.2 от ГПК, като неоснователно и
осъждане С. В. Ч. и В. Б. Ч. да заплатят на И. П. И. сумата 3.500 00 лв. /три хиляди и петстотин/ – разноски по делото, на основание чл.64, ал. 2 от ГПК.
Недоволни от въззивното решение са касаторите В. Б. Г. и С. В. Ч., представлявани от адвокат М от Софийска адвокатска колегия, които го обжалват в срока по чл.283 ГПК като сочат, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано с оглед прехвърляне доказателствената тежест на тях за отрицателни факти при липса на представителна власт за Д. Н. Н. в процесната сделка. Процесуалният представител поддържа жалбата и по съображения, изложени в писмена защита.
Ответниците по касация И. П. И., С. В. Б. и Н. К. Б. не вземат становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното:
С определение № 628 от 08.07.2009 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК с оглед разпределение доказателствената тежест и приложението на чл.127, ал. 1 ГПК /отм./.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че искът с правно основание чл.97, ал.1 ГПК /отм./ във връзка с чл.26, ал.2 ЗЗД за установяване нищожност на замяна е недоказан тъй като липсват данни за искането и допуснато изменение на иска във връзка с чл.22, ал. 3 СК понеже договорът е произвел действие и по отношение на ищеца Ч. , който не е атакувал разпоредителното действие на съпругата си с имота /СИО/.
Направен е извод, че не са ангажирани никакви доказателства за измамливи действия от първия ответник И. И. , които да са станали причина за въвеждането им в заблуждение и респективно опорочаване на тяхната воля за сключване на договора за замяна, същата липса на доказателства касае и пълномощника им Н. , участва при сключването на прехвърлителната сделка, поради което евентуалният иск по чл.32 във връзка с чл.29 ЗЗД е също неоснователен, респ. искът по чл.108 ЗС – недоказан.
Касационната жалба е редовна и допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. Общото правило за разпределение на доказателствената тежест между страните гласи, че всяка страна носи доказателствената тежест относно тези факти, от които извлича изгодни за себе си правни последици, които именно за това претендира като настъпили – чл.127 ГПК /отм./. За разпределението на доказателствената тежест е без всякакво значение каква процесуална роля заема страната, решаващо е каква правна последица страната претендира като настъпила, което следва непосредствено от материалноправните норми, а те сочат както правнорелевантните факти така и спрямо кои лица възникват техните правни последици. Следва да се има предвид, че ако критериите, от които изхожда доказателствената тежест, заедно с изводите до които, въз основа на нея се стига, са материалноправни, нейното съдържание е процесуално.
В случая се претендира нищожност на замяна относно процесния имот поради липса на упълномощаване на Д. Н. Н. за това по отношение на първия ответник и ревандикиране от останалите двама, закупили го от същия.
С протоколно определение в съдебно заседание на 17.04.1997 г. по гр.д. № 1790/1996 г. на 44-ти състав на Софийския районен съд е допуснато уточнение на основанието за унищожаване на сделките по нот.актове № 91/1995 г. и 105/1995 г. поради увреждане интересите на ищците вследствие недобросъвестност на посочения пълномощник и използване на измама.
В същото съдебно заседание е направена констатация по генерално пълномощно от 26.06.1990 г. изх. № 181 от 28.6.1990 г., с което ищецът С. В. Ч. е упълномощил съпругата си В. Б. Ч. вкл. и да закупува и продава от негово име движими и недвижими имоти.
С нотариален акт № 91, том ХХХ нот.дело № 5362/1990 г. от 23.07.1990 г. на І-ви нотариус при Софийска нотариална служба към Втори районен съд ищцата лично и като пълномощник на съпруга си е закупила от Д. Н. Н. спорния имот; последният като пълномощник на Ч. го е заменил на 31.08.1995 г. с друг имот в с. Г. с първия ответник И. П. И. както е по нот.акт № 91, том.VІІ, нот.дело № 2126/1995 г. /за представени документи под № 4 е посочено пълномощно № 12252/92 г. на ІІ-ри РС-София/ на Нотариуса при К. районен съд.
Видно от депозираното пълномощно в сверено ксероксно копие № 1* от 21.07.1992 г. че е вярно с това, представено пред МФ-СУДА, ДС 23/3 само ищцата Ч е упълномощила Д. Н. Н. с обикновени действия на управление без изрично упълномощаване за сделка за какъвто и да е имот, поради което и на основание чл.26, ал.2, изр.2 ЗЗД договорът за замяна е нищожен поради липса на съгласие.
Безспорно имотът се държи от другите двама ответници семейство С. В. Б. и Н. К. Б., продаден на 15.11.1995 г. както и по нотариален акт № 1* том LLVІІ нот.дело № 21474/1995 г. на І-ви нотариус при Софийска нотариална служба към Софийския районен съд.
Върховният касационен съд, състав на І гражданско отделение, намира за правилни приложените: съдебно решение № 603 от 10.07.2007 г. по т.д. № 244/2007 г. на І търговско отделение на Върховния касационен съд и решение № 316 от 28.06.1988 г. по гр.д. № 236/1988 г. на І гражданско отделение на Върховния касационен съд относно приложението на чл.127, ал.1 ГПК/отм./.
При посочената фактическа обстановка и допуснато нарушение от въззивния съд, водещо до отмяна на основание чл.293, ал.2 ГПК и поради нарушение на материалния закон касационната жалба следва да се уважи, а решението на въззивния съд – отмени като спорът реши при втора касация с уважаване на исковете с правно основание чл.26, ал. 2, пр.2 ЗЗД във връзка с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ по отношение на първия ответник и по чл.108 ЗС по отношение на другите двама ответници с отмяна но нотариален акт № 91 и № 1* двата от 1995 г на основание чл.431, ал. 2 ГПК /отм./.
С оглед основателността на главния иск не следва да се разглежда евентуалния иск – за унищожаване на договора по чл.29 ЗЗД.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищците се присъждат направените разноски пред всички инстанции в размер на сумата общо 116.50 лева.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд на І гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийския градски съд, ІІ-В състав, постановено на 08.05.2008 г. по в.гр.д. № 2988/2006 г. в частта, с която е оставено в сила решението от 29.08.1998 г. по гр.д. № 1790/1996 г. на Софийския районен съд, 44-ти състав за отхвърляне исковете с правна квалификация чл.26, ал.2 ЗЗД във връзка с чл.97, ал.1 ГПК /отм./ и по чл. 108 ЗС:
ПРИЗНАВА за установено по иска, предявен от С. В. Ч. и В. Б. Ч. срещу И. П. И., че договора от 31.08.1995 г., сключен с нот.акт № 91, том VІІ нот.д. № 2126/1995 г. на нотариуса при К. районен съд, между Д като пълномощник на С. В. Ч. и В. Б. Г. от една страна и И. П. И. от друга за замяна на дворно място от 1040 кв.м., съставляващо парцел **** от кв.2 по плана на гр. С., местността Б. , землището „М” при съседи: парцел ****, парцел Х-330, парцел **** и улица, заедно с изградената в него жилищна сграда, застроена на 40 кв.м., състояща се от: стая, кухня, входно антре, сервизни помещения с дворно място, съставляващо парцел **** от кв.96-А по плана на с. Г., Хасковска област с площ от 447 кв.м. заедно с изградената в него полумасивна жилищна сграда, при граници: от север и от запад-улици, от изток – Р. Г. , от юг-край на регулацията, е нищожен поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. Б. и Н. К. Б., че С. В. Ч. и В. Б. Г. са собственици на дворно място от 1040 кв.м., съставляващо парцел **** от кв.2 по плана на гр. С., местността Б. , землището „М” при съседи: парцел ****, парцел Х-330, парцел **** и улица заедно с изградената в него жилищна сграда, застроена на 40 кв.м. и състояща се от стая, кухня, входно антре, сервизни помещения, като осъжда С. и Н. Б. да предадат владението на С. и В. Ч. на основание чл.108 ЗС.
ОТМЕНЯ нот.актове: № 91, том VІІ, нот.д. № 2126/1995 г. на нотариуса при К. районен съд и № 1* том LLVІІ, нот.д. № 21474/1995 г. на І-ви нотариус при Софийска нотариална служба към Софийски районен съд, на основание чл.431, ал.2 ГПК /отм./.
ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в останалата част.
ОСЪЖДА И. П. И. ЕГН ********** от гр. Ш. ул. „С” № 1* и Н. К. Б. ЕГН **********, двамата от с. Б., ул.”Р” № 5, Л. област да заплатят на С. В. Ч. и В. Б. Г., двамата от гр. С. ул.”Н” бл.6б, ет.VІІ, вх.”А” ап.34 на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 116.50 лв. /сто и шестнадесет и петдесет стотинки/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: