О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 160 ,
гр. София , 18. 02. 2010 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари , две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 1702/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Ю. М. И., представлявана от адвокат П е подала касационна жалба срещу решение № 310 от 18.12.2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение, 2”г” състав по гр.д. № 3* от 2006 г. , с което е оставено в сила решение от 29.05.2006 г. на Софийски районен съд , 42 състав по гр.д. № 7* от 2005 г. и е уважен иска на главно встъпилото лице Г. И. М. . Ревандикационният иск предявен от М. , която притежава вещното право на ползване по смисъла на чл.56 ЗС срещу И. Е. Р. , С. Е. М. , Х. Б. Х. е уважен и решението в тази част е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба е направено оплакване, че решението е недопустимо. Подържа се и евентуалното оплакване за неправилност поради нарушение на съществени процесуални и материални правила. Инвокират се доводи за процесуално нарушение при приложението на разпоредбата на чл.117, ал.1 ГПК когато касаторката е била привлечена като ответник по първоначално предявените искове от С. Е. М. срещу И. Е. Р. и Х. Б. Х. за обявяване на нищожност на пълномощното , с което е прехвърлен спорния апартамент на Х. Х. Твърди, че направеното изменение е иска по реда на чл.116, ал.1 ГПК също е неправилно . В жалбата отново подържа, че И. е трето добросъвестно лице и че съдът е пренебрегнал законовата презумпция за добросъвестност без да излага мотиви . Атакува съдебният акт и по отношение произнасянето на главно встъпилото лице Г. М. , поддържайки че встъпването е неправилно и уважаването на иска й е неоснователно.
Към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане обжалването на въззивното решение като се подържат всички хипотези на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Повдига се процесуалният въпрос за привличането на нов ответник и материалният въпрос касаещ погасяване на правото на ползване при не упражнението му в течение на пет години, по който въпрос намира , че съдебното решение се е отклонило от трайната съдебна практика. В изложението се навеждат отново доводи за неправилното процедиране на съда при привличането на нов ответник и при приемането на исковата молба от главно встъпилото лице.
Ответника и главно встъпило лице Г. И. М. е депозирала отговор , в който излага съображения за недопускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК защото счита ,че съдилищата не се произнасят противоречиво по поставените процесуални и материално правни въпроси и че представените решения са неотносими към конкретния случай.
Ответниците С. Е. М. , И. Е. Р. и Х. Б. Х. не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по поставените процесуални и материално правни въпроси.
Софийски градски съд е отхвърлил предявеният ревандикационен иск от С. Е. М. срещу ответниците И, Х. Б. Х. и Ю. М. И. , приемайки ,че макар ищеца да притежава ? идеална част от апартамента , находящ се в гр. С., ж.к. “Н” 2 част, бл.244, вх. “а” , ет.1 , той има само голата собственост, поради което не е активно легитимиран по иска по чл.108 ЗС. Касаторката няма правен интерес да атакува тази част от решението , тъй като същото не накърнява материалните й права.
Позитивното решение на Софийски районен съд , 42 състав по отрицателният установителен иск , предявен по реда на чл.26, ал.2 ЗЗД за нищожност на пълномощното, предявен от С. Е. М. срещу брат му И. Е. Р. не е обжалвано и е влязло в сила.
Уважен е иска на главно встъпилото лице Г. И. М. срещу касаторката по чл.108 ЗС като съдът е изложил съображения за основателността му, включително и по поставеният въпрос за погасяване на правото на ползване при не упражняването му в период от пет години. Възгледа , че това право , като всяко вещно право може да се упражнява лично или чрез трето лице е в съответствие с трайната практика на ВКС и съответства на закона. Добросъвестността на купувача на чужда вещ има значение само в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС, какъвто не е настоящия случай . Покупката на недвижим имот от несобственик макар и валидна сделка няма вещно – прехвърлителен ефект защото продавача не притежава абсолютното вещно право. Наведените доводи за допуснати процесуални нарушения при привличането на нов ответник по чл.117, ал.4 ГПК/отм./ и на главно встъпило лице касаят неправилност на решението , но не са основания за допускане на касационна проверка на решението.
Липсата на основания по чл.280, ал.1 ГПК обуславя извод за недопускане на касационно обжалване на касираното въззивно решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 310 от 18.12.2008 г. на Софийски градски съд, въззивно отделение 2”г” състав по гр.д. № 3* от 2006 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: