Определение №238 от по гр. дело №1465/1465 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 238
                       
                     гр. София , 18. 03. 2010 година
 
           
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, Първо отделение, в закрито заседание  петнадесети  март,  две хиляди и десета  година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова 
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова 
                                                                        Василка Илиева         
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова  гр. дело № 1465/2009 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Д. С. Г., представляван от адвокат К е подал касационна жалба срещу решение № 121 от 27.02.2009 г. на Окръжен съд, гр. Д. по гр.д. № 1* от 2007 г. в частта му , с която е прекратено производството по отношение на не обжалвалите и не присъединилите се към въззивната жалба другари. Подържа , че решението е неправилно и се позовава на Тълкувателно решение № 1 от 2001 г.
Подадена е касационна жалба и от К. Г. П. срещу решение № 121 от 27.02.2009 г. на Окръжен съд, гр. Д. по гр.д. № 1* от 2007 г. В касационната жалба се подържа, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради нарушение на материалния закон и на процесуалните правила.
Представено е изложение, в което се подържа ,че следва да се допусне касационно обжалване на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК . В изложението обаче не се сочи материално правен или процесуален въпрос , които да се решава противоречиво от съдилищата. Не са представени и решения на въззивен съд, по които да са постановени решения по аналогични казуси с противоположни резултати.
Касационна жалба е подадена и от Т. Г. П. като се подържа, че решението е постановено при съществено процесуално нарушение защото е произнесено по нередовна искова молба, т.е. искова молба , която не е била поправена в срока, които е бил даден от съда. Второто оплакване е че неправилно в състава е участвувала съдията Г. Х. , която е била докладчик и член на съдебния състав , произнесъл решението по а.х.д. № 403 от 1999 г. на Д. окръжен съд , касаещо същите земеделски земи. На последно място счита, че решението е материално неправилно.
В изложението подържа, че следва да се допусне касационна проверка на решението при условията на чл.280, ал.1, т.2 ГПК без да сочи основания в предметното поле на хипотезата и без да сочи процесуален или материално правен въпрос по който да е налице противоречиво произнасяне.
Подадена е жалба и от Г. И. А. ,Н. И. Г., А. К. С. , М. В. М., С. В. И. , И. Й. И., Р. Й. М., Й. К. С., Р. К. С. , М. К. К. и А. К. С. , които също навеждат оплаквания за материална и процесуална неправилност на решението. Съдържащото се в папката изложение, изходящо от адвокат И също не засяга конкретни материално правни или процесуални въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата.
Ответниците А. П. , О. К. , К. М. и П. Д. и П. Д. не са депозирали отговор.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК защото не са налице основанията по посочените текстове.
Добричкия окръжен съд след пълен и обстоен анализ на представените по делото доказателства , наведените доводи от ищците и възражения от ответниците е приел за основателен иска за ревандикация, предявен от наследниците на Р. С. Г. на които е бил възстановен с план за земеразделяне имот 026001 в землището на с. Р., община К. с площ от 145 дка. Подробно и в съответствие с константната практика по чл.188, ал.3 ГПК/ отм./ са обсъдени твърденията на ищците за собственост , като е посочено ,че Р. Г. е притежавала 555 дка в землището на с. Р. и 64 дка/84дка/ в землището на с. С., община К.. Пояснено е защото правилно са били възстановени с план за земеразделяне само 300 дка, които са ситуирани в две ниви, едната от които е процесната. Обсъдени са и възраженията на ответниците, на които по реда на чл.19 ЗПСЗЗ е предоставен имота, които допълнително е бил разпределен в 12 имота , като е променен плана за земеразделяне . След цялостното обсъждане на доказателствата е преценено, че иска за реваникация е основателен, тъй като обезщетяването на ответниците е извършено не от земи, които са свободни и съгласно чл.19 от ЗПСЗЗ се стопанисват и управляват от общината, а от частни възстановени земи. Не се установява изводите в постановеното решение да противоречат на постоянната съдебна практика, както и по аналогични казуси да са постановени противоречиви решения.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 121 от 27.02.2009 г. на Окръжен съд, гр. Д. по гр.д. № 1* от 2007 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 

Scroll to Top