3
определение по гр.д.№ 842 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 949
гр.София, 18.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 842 по описа за 2012 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. М. К., А. Н. М., И. Н. К., М. К. С., Х. Д. Г., В. П. Г., М. В. А., Д. С. Г., К. П. Г., Е. П. Г., Т. Г. В., С. И. Г., Н. И. М. и Б. Н. П. срещу решение от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 4150 от 2007 г. на Софийския градски съд, с което е оставено в сила решение от 25.10.2007 г. по гр.д.№ 7764 от 2007 г. на Софийския районен съд, 49 състав за отхвърляне на предявения от касаторите срещу ОСЗГ „Н.” иск с правно основание чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ за признаване правото на наследниците на К. Г. Н. на възстановяване на собствеността върху нива с площ от 3,8 дка, находяща се в землището на И., м.”Г.” при съседи: Ц. И., Н. Д., М. Г. и братя П..
В касационната жалба се твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, незаконосъобразно и необосновано- основания за обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат
чл.280, ал.1, т.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че решението на Софийския градски съд противоречи на практиката на ВКС и на други съдилища в страната и че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК би било произнасянето на ВКС по следния правен въпрос: възстановява ли се правото на собственост върху земеделски земи, които не са били внесени в ТКЗС, но са били завзети от държавата и фактически използвани от ТКЗС. Като практика, на която обжалваното решение противоречи, са представени: решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 430 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 27 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 550 от 30.06.2009 г. по гр.д.№ 789 от 2008 г. на ВКС, Трето г.о., решение № 614 от 30.10.2008 г. по кадм.д.№ 683 от 2008 г. на Административния съд София област.
Ответникът по жалбата ОСЗГ ”Н.” не взема становище.
Столична община също не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че ищците като наследници на К. Г. Н. нямат право на възстановяване на собствеността на претендираната нива, въпреки че са доказали правото на собственост на техния наследодател върху този имот, тъй като не било установено дали имотът е бил включен в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации и дали към момента на неговото обобществяване е имал земеделски характер. Въпреки че ищците твърдели, че имотът е бил внесен в ТКЗС, доказателства затова не били представени и събрани по делото. При наличие на представено по делото удостоверение, че опис-декларациите за внасяне в ТКЗС на имотите, намиращи се в землището, в което се намира и процесната бивша нива, не се съхраняват, в тежест на ищците било да ангажират съответни доказателства за това, че имотът е бил внесен в ТКЗС.
С оглед на тези мотиви на въззивното решение посоченият от касаторите правен въпрос /възстановява ли се правото на собственост върху земеделски земи, които не са били внесени в ТКЗС, но са били завзети от държавата и фактически използвани от ТКЗС/ е такъв по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на съда в обжалваното решение.
Приетото от въззивния съд по този въпрос противоречи на приетото в посочените от касаторите решение № 197 от 10.05.2011 г. по гр.д.№ 430 от 2010 г. на ВКС, Първо г.о. и решение № 338 от 28.03.2012 г. по гр.д.№ 27 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и като такива представляващи задължителна съдебна практика, в които е прието, че по реда на ЗСПЗЗ подлежат на възстановяване и земеделските земи, които са били фактически отнети от техните собственици, независимо дали впоследствие са били включени в ТКЗС, ДЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Софийския градски съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 10.02.2011 г. по гр.д.№ 4150 от 2007 г. на Софийския градски съд.
Делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.