О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 59
Гр. София, 06.06.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и шестнадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ
КРАСИМИРА МЕДАРОВА
при участието на секретаря
и след становище на прокурора от ВКП М.МИХАЙЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно частно дело № 503/2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 43, т. 1 от НПК за промяна на местната подсъдност на н. о. х. д. № 00874/2016 год. по описа на Районен съд–гр. Перник.
В писмено становище прокурорът от Върховна касационна прокуратура намира искането за основателно, като счита, че са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК с оглед местоживеенето на 163 броя свидетели по делото, което е в гр. София. Счита, че по причини на процесуална икономия и възможност за участие на свидетелите в съдебно заседание делото следва да се изпрати по подсъдност на РС– София.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди материалите по делото, намира, че не са налице условията на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност по следните съображения:
Съобразно правилата на местната подсъдност делото е било образувано пред РС–гр. Перник по внесен обвинителен акт от прокурор при Районна прокуратура – Перник срещу Я. А. М. по обвинение за престъпления по чл. 212, ал.2, вр.ал.1 от НК и по чл.308 , ал.1 от НК.
С разпореждане на съдията-докладчик по делото № 562 от 05.05.2016 г. съдебното производство по същото е прекратено и делото е изпратено на ВКС за определяне на друг еднакъв по степен съд, който да го разгледа, поради обстоятелството, че голям брой от свидетелите живеят извън района на гр. Перник, като по-голямата част от тях живеят на територията на гр. София или имат местоживеене на територията на София – област, поради което съдията-докладчик е посочил, че разглеждането на делото от Районен съд-София, до чийто район има директен и бърз транспорт от различните градове, в които живеят свидетелите по делото, би ускорило разглеждането му. В същата насока е оценил факта, че седалището на ощетеното юридическо лице се намира в гр. София, а процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебното производство е приел като аргумент за бъдещ отказ съдебното производство да се проведе по реда на чл.371 от НПК.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като взе предвид наличните данни за местоживеенето на свидетелите по делото – от приложението към внесеният обвинителен акт се установява, че от свидетелите, които са 163 лица, адрес за призоваване в района на гр. Перник имат 13, като останалите са с различно местоживеене, като най-голям е броят на живущите на територията на гр. София – 47 свидетели, а 39 от свидетелите имат посочен адрес за призоваване на територията на София – област, а останалите 64 свидетели са с различно местоживеене, приблизително еднакво отдалечено от гр. Перник и от гр. София, намери че не са налице предпоставките на чл.43, т.1 от НПК за промяна на местната подсъдност и делото не следва да се изпрати за разглеждане на друг еднакъв по степен съд, а именно- Районен съд-гр. София каквото е посочил съдията-докладчик в разпореждането си, а следва да се върне обратно за разглеждане от РС-Перник.
Разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК дава процесуална възможност по решение на касационната инстанция, независимо от принципа за местната подсъдност, делото да се разгледа от друг еднакъв по степен съд, в случаите когато много свидетели или обвиняеми живеят в района на този съд.
Конкретният казус не попада в хипотезата на чл.43, т.1 от НПК, тъй като независимо, че по-голямата част от свидетелите по делото живеят извън района на гр. Перник, те са с различно местоживеене на територията на цялата страна, а за да се промени местната подсъдност е необходимо много обвиняеми или свидетели да живеят в района на друг съд, който следва да е ясно определен и да не дава възможност за алтернативна преценка относно друг съдебен район, където също живеят много свидетели или обвиняеми.
Недопустимо е промяната на местната подсъдност да се обвързва от съпоставка на броя на свидетелите, живущи в отделните съдебни райони, като се избере съдът, в който живеят най-голям брой свидетели, без да се отчита, че той не е единствената алтернатива. / в този смисъл определение №102 от 08.09.2015 г.на 2 НО, на ВКС по н.д. № 1143/2015 г./
За прецизност следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.43, т.1 от НПК като предпоставка за промяна на местната подсъдност е визиран само броят на свидетелите или обвиняемите, които живеят в конкретен съдебен район, като седалището на ощетеното юридическо лице е ирелевантно за преценката по чл.43, т.1 от НПК, а за съгласието на подсъдимия относно провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371 от НПК не може да се съди от поведението му на досъдебното производство, доколкото възможността за провеждане на съкратената процедура е до даване ход на съдебното следствие по делото.
С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че искането за промяна на местната подсъдност на делото е неоснователно и следва да се остави без уважение, като делото се върне на РС-Перник за разглеждане по същество.
По изложените съображения и на основание чл.43, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА н. о. х. д. № 00874/2016 год. на Районен съд–гр. Перник за разглеждане и решаване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.